Определение № 3120 от 06.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2102/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Елан ЛТД 13“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат А. Т. срещу определение № 1357 от 21.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 1172/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1160 от 10.02.2025г. по т.д.№ 896/2024г. на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба на дружеството срещу постановеното първоинстанционно решение. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на САС като незаконосъобразно и необосновано и връщане на делото на първоинстанционния съд за определяне на нов срок за внасяне на държавната такса за въззивното обжалване. Твърденията са, че след получаването на разпореждането от 13.01.2025г. с указания за заплащане на държавна такса в размер на 1181,96 лева и за представяне на препис на въззивната жалба, пълномощникът на „Елан ЛТД 13“ - адвокат Т. опитала неколкократно да се свърже с управителя на дружеството - доверител на предоставените й контакти, за да го информира за необходимостта от внасяне на държавна такса, но всичките опити за комуникация били неуспешни по време на релевантния срок 27.01.2025г. до 03.02.2025г. Подъдржа се, че неправилно и неоснователно въззивният състав е приел, че тези обстоятелства, които са били изложени и в частната въззивна жалба, не могат да бъдат причина за отмяна на разпореждането на СГС за връщане на жалбата. Страната счтита, че въззивната инстанция е следвало да й предостави нова възможност за внасяне на държавната такса за обжалването и за представяне на препис от жалбата. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието за допускане на частното касационно обжалване „по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК (решен в противоречиво от съдилищата)“ и в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса „ Следва ли да бъде дадена възможност на лицето втора/последна възможност да внесе държавна такса поради независещи от него обстоятелства при първоначално указания срок?“ като отново се акцентира на обстоятелствата за неосъществен контакт с управителя на дружеството за внасяне на таксата. Като втори правен въпрос е поставен „ Даденият срок за плащане на държавна такса инструктивен ли е или преклузивен е?“ Иска се допускане на обжалването и на директното основание очевидна неправилност с твърдението, че в случая „очевидната неправилност в обжалваното въззивно решение е обусловена от наличието на явна необоснованост, довела от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл“, в който смисъл се позовава на определението по ч.т.д.№ 221/2018г. на 2 т.о. на ВКС. Изложено е, че „проследяване на текста на решението разкрива, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на производството (изброяването на събраните доказателства е избирателно, а анализа на изброените доказателства е половинчат, едностранчив и превратен); че неправилността на въззивното решение се извлича и корелира с допуснати от съда нарушения на основните логически и общоприложими правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти (явна необоснованост), имащи за резултат неправилно прилагане на закона“, като се позовава на определението по ч.гр.д. № 866/2018г. на 4 г.о. на ВКС. Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В обжалваното въззивно определение са съобразени безспорните обстоятелства, че: поради нередовност на подадената от „Елан ЛТД 13“ ЕООД въззивна жалба, тя е оставена без движение и на страната е указано задължението в едноседмичен срок да представи документ за внесена държавна такса в размер на 1 181,96 лв. и препис от въззивната жалба, като са посочени последиците от неизпълнение на указанията; това разпореждане е връчено редовно на жалбоподателя чрез адвокат Т. на 27.01.2025г. по реда на чл.51, ал.1, изр. второ ГПК при спазването на изискването на изр. трето; едноседмичният срок е изтекъл на 03.02.2025г., указанията не са били изпълнени, съответно по делото не е постъпвала молба или искане от „Елан ЛТД 13“ ЕООД и с разпореждане от 10.02.2025г. първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба. При преценката, че въззивната жалба е била нередовна и не е отговаряла на изискванията на чл.261, т.1 и т.4 ГПК, въззивната инстанция е приела на първо място, че първоинстанционният съд е дал законосъобразни указания на страната за отстраняването им. Доводите относно неосъществен контакт между пълномощника и страната, която той представлява, са счетени за неотносими към законосъобразността и правилността на постановеното разпореждане. Мотивирано е, че тези обстоятелства сочат на причини, поради които страната не е могла да изпълни указанията на съда, но тези пречки не водят до незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, а биха могли да имат характер на обстоятелства от значение в производство по чл.65 ГПК. Със съображенията, че е налице налице хипотезата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, първоинстанционното разпореждане е потвърдено. Искането за допускане на частното касационно обжалване е неоснователно: И двата поставени въпроса в изложението имат отрицателен отговор. Ако страната не може да изпълни указанията на съда в указания срок поради независещи от нея обстоятелства, нейното бездействие не може да има за последица даване на втора, „последна възможност“. Ако са налице независещи от страната обстоятелства, които препятстват изпълнението на указанията в срок, тя следва да прояви активност като своевременно, преди изтичането на срока, удостовери наличието на уважителни причини и поиска удължаването му – чл.63,ал.1 ГПК. Вторият въпрос има еднозначен отговор, но той не е в целения от страната аспект. Самостоятелно основание за невъзможност за осъществяване на факултативния касационен контрол е отсъствието на надлежно въведена допълнителна предпоставка. С ДВ бр.86/2017г. е изменена разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и от м. ноември 2017г. не съществува допълнителното основание - въпрос „решаван противоречиво от съдилищата“. Изключено е осъществяването на директния касационен контрол – чл.280,ал.2, предл. последно ГПК, тъй като жалбоподателят единствено цитира актове на ВКС, които очертават характеристиките на порока „очевидна неправилност“, но не излага нито един аргумент за неговото проявление в мотивите към обжалвания акт. Обосноваването на приложното поле на основанието е задължение на обжалващата страна и не подлежи на служебно изследване от касационната инстанция. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.