Определение № 4940 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3669/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Б., чрез пълномощник адв. И. В. от АК - П. срещу определение № 1537/07.06.2024 г. постановено по в.ч.гр.д. № 806/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 2652/29.02.2024 г. по гр. д. № 5859/2022 г. на Районен съд- Пловдив, в частта, с която е върната исковата молба на Д. Г. Б. досежно предявените с нея: 1/ иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на пълномощното с едновременно удостоверяване на подпис рег. № 3517 и съдържание с рег. № 3518, том. 2, акт № 36/14.10.2021 г. по описа на Нотариус с рег. № 461, издадено от М. Л. Н., починала на 12.12.2022 г., и 2/ иск с правно основание чл. 42 от ЗЗД за прогласяване за недействителен поради липса на представителна власт на договор за покупко – продажба на ½ идеална част от недвижим имот от 15.10.2021 г., обективиран в нотариален акт № 131, том 2, рег. № 3534, дело № 331/2021 г. по описа на Нотариус с рег.№ 461, сключен между М. Л. Н. и В. Д. Н., и е прекратено производството по посочените искове. Претендира се отмяна на определението, като се излагат оплаквания за неговата неправилност, и връщане на делото на Районен съд- Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове по чл. 31 ЗЗД и чл. 42 ЗЗД. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Относно възможността на съделител да предяви допустими искове за недействителност на сделки, от които черпи права върху делбените имоти.“; 2. „Относно унищожаемостта на сделка по чл. 31 ЗЗД, сключена от дееспособно лице, ако то при сключването й е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си“; 3. „Относно допустимостта на иска по чл. 31, ал. 2 ЗЗД“; и 4. „Относно допустимостта на иска но чл. 42 ЗЗД, когато той е предявен в условията на евентуалност на иск за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД.“. По поставените въпроси се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че по първия въпрос акта е постановен в противоречие с определение № 817/11.12.2013 г. по ч.гр.д. № 5316/2013 г. на IV г.о. на ВКС; определение № 42/26.01.2010 г. по ч.гр.д. № 537/2009 г. на II г.о. на ВКС и решение № 10/22.02.1998 г. по гр.д. № 3037/1997г. на IV г.о. на ВКС. По втория въпрос се сочи противоречие с: Тълкувателно решение от 30.05.2022 г. но т.д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС. По третия въпрос си твърди противоречие с: определение № 136/10.03.2010 г. по гр.д. № 94/2010 г., на III г. о. на ВКС и решение № 556/13.06.2006г. по гр.д. № 472/2005г. на II г.о. на ВКС, а по четвъртия с: решение № 50093/09.10.2023 г. по гр. д. № 3268/2022 г. на III г. о. на ВКС. По първи и трети въпрос се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като с атакуваното определение въззивният съд се произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от 26.04.2022 г. на Д. Г. Б. против М. Л. Н., Г. С. Б., П. Г. Б., В. Д. Н. и Т. Й. Н., с която се претендира допускане на съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот, придобит по наследство и прехвърлителна сделка между част от сънаследниците. Не е спорно, че ответникът М. Л. Н. е починала на 12.12.2022 г. Ищецът е твърдял, че имотът предмет на иска за делба е бил придобит, чрез договор за покупко-продажба от 29.01.1965 г. в режим на СИО от съпрузите М. Н. и Д. Н.. След смъртта на Д. Н. през 1977 г., собствената му 1/2 ид. част от имота била придобита поравно – по 1/6 ид. част от всеки от тримата му наследници: низходящите му Ц. Б. и В. Н., и преживялата съпруга М. Н., която била собственик и на останалата 1/2 ид. част от имота /вследствие на прекратената СИО/. Придобитата от Ц. Б. 1/6 ид. част от имота след смъртта й на 12.06.2021 г. била придобита от: Г. Б. - преживял съпруг и низходящите й П. Б. -син и ищецът Д. Б. - син. На 15.10.2021 г. с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 131/15.10. 2021 г. по описа на нотариус с рег. № 461, М. Н. прехвърлила собствената си ½ ид. част от процесния имот на сина си В. Н., който към този момент бил в граждански брак с Т. Н. /конституирана впоследствие като ответник по делото/. Ищецът е посочил, че договорът бил сключен при нееквивалентност на насрещните престации, тъй като уговорената и заплатена цена била значително по- ниска от действителната пазарна цена на прехвърлените права. На това основание договорът бил нищожен като накърняващ добрите нрави. Наред с това ищецът е твърдял, че при сключване на договора продавачът М. Н. била представлявана от пълномощник - купувача В. Н., чиято представителна власт била учредена с процесното пълномощно от 14.10.2021 г. с нотариална заверка рег. № 3517 – за удостоверяване на подпис и рег. № 3518 – за удостоверяване на съдържание на нотариус с рег. № 461. Към датата на издаване на пълномощното упълномощителя М. Н. била с влошено здраве поради напредналата й възраст, почти глуха, обездвижена и в безпомощно състояние, не могла да съзнава свойството и значението на постъпките си, и не е можела да заяви валидна воля за упълномощаване, поради което пълномощното било унищожаемо. Предвид гореизложеното, ищецът Д. Г. Б. предявил в делбеното производство и следните искове: 1. Иск да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26 ал. 1 пр. трето от ЗЗД договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 131/15.10.2021 г. по описа на нотариус с рег. № 461; 2. В условията на евентуалност при отхвърляне на предходния иск - иск да бъде унищожено, на основание чл. 31 от ЗЗД, пълномощно от 14.10.2021 г. като издадено от лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си; и 3. Иск да бъде обявен за недействителен на основание чл. 42 от ЗЗД, като сключен при липса на представителна власт описаният договор за покупко- продажба от 15.10.2021 г. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че искът за унищожаване на пълномощното се основава на разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, като оправомощен да претендира унищожаване на сделката на посоченото основание е самият упълномощител. Към датата на предявяване на исковата молба упълномощителят М. Н. била жива и не е предявила такъв иск. След смъртта й, настъпилата в хода на производството, ищецът като неин наследник се явявал оправомощен да претендира унищожение на посоченото основание, но само в случай, че преди смъртта на упълномощителя било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от атакуваното пълномощно. Въпреки че на ищеца били дадени изрични указания в тази насока, такива твърдения не били наведени от него, респ. искът му бил недопустим. Недопустим бил и искът за обявяване недействителност на процесния договор за покупко-продажба като сключен при липса на представителна власт, тъй като същият бил изцяло обусловен от обсъждания по-горе иск за унищожаване на пълномощното. В случая се твърдяла не нищожност, а унищожаемост на пълномощното, поради което последиците на унищожаемостта биха могли да настъпят само при уважаване на конститутивния иск по чл. 31 от ЗЗД, което било предпоставка и за обусловения от това иск по чл. 42 от ЗЗД. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси. Питането на страната е свързано с възможността на съделител да предяви искове за недействителност на сделки, от които черпи права върху делбените имоти, в производството за съдебна делба. Въпросът е поставен общо и абстрактно. Същият няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не съответства на данните по делото и не е изводим от решаващите мотиви на въззивния съд– той не е не е разсъждавал, относно възможността съделител по принцип да оспорва, чрез иск в делбата такива сделки. Тъй като въпросът не удовлетворява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, това е достатъчно според цитираното тълкувателно решение, за да не се допусне касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания. За пълнота на изложението следва да се посочи, производството за съдебна делба е особено исково производство и нормите на чл.342 и чл.343 ГПК определят кръга от въпроси, които могат да бъдат включени в предмета на това производство в първото по делото заседание. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в ППВС № 7 от 28.11.1973 г., т. 3, и трайно установената практика на ВКС, в съответствие с него, с иска за делба не могат да бъдат съединявани конститутивни искове за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове, т.е. не могат да се предявяват конститутивни искове за потестативни права, освен изрично предвидените в чл. 343 ГПК, включително и такива за унищожаване на договор чрез иск или възражение /изключение е искът по чл. 30 ЗН, изрично посочен в чл.343 ГПК/. Съдебната практика на ВКС е изяснила, че в производството за съдебна делба е допустимо в първата фаза по допускане на съдебната делба да се съединят за съвместно разглеждане установителни искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на идеална част от съсобствения имот, сключен между наследодателя и един от наследниците /решение № 155 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 22/2012 г., ГК, II г. о. на ВКС/. Допустимо е още в делбата на наследство в първата й фаза, да се разглежда и инцидентен установителен иск /или възражение/ по чл. 76 ЗН. Останалите въпроси са неотносими. Правния спор в исковото производство се индивидуализира, чрез спорното право претендирано или отричано от ищеца в исковата молба. Това право предопределя, чрез естество си чии права засяга, ако съществува. Унищожаем на основание чл.31 ал.1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Съгласно разпоредбата на чл. 32 ЗЗД, унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта /според чл. 31 ал.2 ЗЗД унищожението на такъв договор може да се иска след смъртта на лицето, ако преди смъртта му е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор/. Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В случая към дата на предявяване на исковата молба в съда, упълномощителят по оспореното пълномощно, респ. продавач по атакуваната с иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД разпоредителна сделка М. Н. е била жива и е била конституирана като ответник в делбения процес /същата е починала в хода на процеса/, но исковете, предмет на прекратителното определение не са били предявени от нея, а от лице чуждо на правния спор по тях- ищецът Д. Г. Б., който не е бил овластен от закона с право на иск относно чуждия спор. Последният, с оглед изложените твърдения в исковата молба, не е притежавал активна процесуална легитимация да предяви процесните искове. Процесуална легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Ако тя липсва, липсва и право на иск в полза на страната по делото и затова съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Тъй като процесуалната легитимация обуславя съществуването на правото на иск, тя трябва да е налице при предявяване на исковете. Достатъчно е същата да липсва, за да бъдат исковете и процеса недопустими. Както се посочи, без право на иск съдът няма право да образува и да движи исковия процес, а е длъжен да прекрати делото. В случая не се касае за хипотези на поправяне на нередовна искова молба, одобряване на действия на недееспособен или на представителя без представителна власт /действия свързани с процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск/, когато по-късното възникване на процесуална предпоставка заздравява предходната й липса. С оглед изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение