Определение № 106 от 30.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 2897 / 04.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 2908 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, ГК, VІІІ състав, с което е потвърдено определение № 9573 / 27.07.2012 год., постановено по гр.д.№ 7059 / 2012 год. от Пловдивски районен съд - втори гр. състав. Със същото е прекратено производството по предявени от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.4 пр. първо ГПК - за установяване неистинност / неавтентичност / на документи - 5 протокола за установяване изпълнението и предаването от ответника / изпълнител / на ищеца, в качеството на възложител, строително - монтажни работи. Неавтентичност на протоколите се твърди от ищеца, предвид неподписването им от лицето, представляващо дружеството възложител - П. Н., неуказано като автор в съдържанието на документите. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с довода, че защитната теза на ответника в производството - че документите са подписани от лице, упълномощено да получи изпълнението от името и за сметка на възложителя, различно от представляващия го управител, не може да послужи за отричане правния интерес на ищеца от предявяването на исковете и следва да се разгледа в производството по същество, а не при преценка на допустимостта им. Навежда и нов довод в подкрепа на правния си интерес: че въз основа на оспорените документи ответникът е издал фактури, платени от ищеца, но вземането по които не е било предмет на приключилото, по иск на ответника срещу ищеца, арбитражно производство и в този смисъл спорът за дължимостта на които тепърва би могъл да бъде предявен. Обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по процесуалноправни въпроси, конкретизирани и уточнени от настоящия състав, в съответствие с правомощието му съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, както следва: 1 / Допустим ли е установителен иск за неистинност на документ по чл.124 ал. 4 ГПК, когато същият е бил представен в друго производство, не е бил оспорен по реда на чл.193 ГПК и производството е приключило между страните с влязло в сила решение ?; 2 / Липсва ли правен интерес от установяване неистинност на документ, ако ответникът се защитава с довода, че документът е подписан от упълномощено за съставянето му, от името и за сметка на ищеца лице, но което обстоятелство ищецът оспорва ? и 3 / При преценка на правния интерес от предявяването на иск по чл.124 ал.4 пр. първо ГПК съдът длъжен ли е да изследва възможното приложение на правните последици от уважаването му или е достатъчно твърдението на ищеца ,че ще ползва установената неистинност на документа в защита на други свои претенции ?. Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба, като намира, че не е установено основание за допускане на касационното обжалване, тъй като на поставените процесуалноправни въпроси е даден отговор с ТР № 5 / 2012 год. по тълк.дело № 5 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС .Според страната, с предявените искове по чл.124 ал.4 пр. първо ГПК ищецът цели единствено да преодолее последиците на пропуснатите преклузивни срокове за оспорване истинността на документите във воденото помежду им арбитражно производство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274 ал. 3 т.1 ГПК. По допустимостта на касационното обжалване, с оглед наличие предпоставките по чл.280 ал.1 вр. с чл.274 ал.3 т.1 ГПК, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният съд е изложил мотиви за липса на правен интерес, предвид факта, че документите са оспорени като неавтентични, в смисъл на неносещи подписа на представляващия [фирма], който обаче не е посочен като автор на документа и не се твърди като такъв от ответника. Съдът е приел, че не се формира спор относно това, че така оспорените протоколи действително не носят подписа на соченото от ищеца лице. Липсата на правен спор е резултат от обстоятелствената част на исковете, която не съответства на обстоятелствена част на иск за оспорване неавтентичност на частен свидетелстващ документ, тъй като неавтентичността предпоставя оборване на изводим от съдържанието на документа негов автор. Предвид липсата на формиран спор между страните въззивният съд е приел липса на правен интерес от предявяването на исковете. С оглед решаващите мотиви на съда, така поставените процесуалноправни въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК - не се включват в предмета на произнасяне на въззивната инстанция и не са обусловили решаващият извод за недопустимост на исковете. Основателни са и съображенията на ответната страна, че по първия от формулираните въпроси е налице задължителна съдебна практика - ТР № 5 / 2012 год. по тълк. дело № 5 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, която изключва допускане касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, дори формулираният въпрос да би покривал общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК .Обстоятелството дали протоколите са подписани от лице, чието волеизявление и при конкретните обстоятелства обвързва възложителя, е действително въпрос по основателността, но на друг иск - за дължимост на възнаграждение за приети от възложителя, чрез действията на приелото изпълнението лице, строително – монтажни работи. Предвид това, правилно това възражение на ответника не е обусловило произнасянето на въззивния съд по допустимостта на исковете по чл.124 ал. 4 пр. първо ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение