Определение № 1308 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 957/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария чрез Р. Г.-апелативен прокурор от АП-В. против въззивно решение на Апелативен съд-В. № 69/20.04.2012 г., постановено по гр. д. № 82/2012 г., с което е отменено решение на Окръжен съд-Добрич № 602/23.12.2011 г. по гр. д. № 552/2011 г. в осъдителната му част за разликата над 20 000 лв. до присъдените 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ и вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска, предявен от С. Г. С. срещу Прокуратурата на РБ за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по досъдебно производство № 343р/1995 г. на О.-Д., за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд е дал отговор на процесуален въпрос от значение за изхода на делото, а именно относно задължението му да изложи собствени мотиви по спора при определяне на предпоставките и основанията за носене на отговорност при вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, в противоречие със задължителната практика на ВКС съгласно т. 19 от ТР № 1 по т. д. № 1/2000, ВКС, ОСГК, с което е прието, че дейността на въззивния съд е решаваща по същество и съдът трябва да направи самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, да достигне до свои правни изводи по спора. В конкретния случай въззивното решение няма изложени мотиви, а пестеливо възпроизвеждане на части от мотивите на първоинстанционното решение. Счита се, че е налице противоречие и с ППлВС № 4/23.12.1968 г.-т. 11, доколкото по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди липсват мотиви-обследване на обстоятелствата и значението им за възприетия еквивалент на настъпилите вреди, с което е нарушен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Липсва коментар относно отдалечеността на деликта във времето и стандарта на живот тогава, обстоятелствата на живот на ищеца, съдебното му минало, водените срещу него наказателни производства от значение да се потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража”. Налице е противоречие и с ТР № 3/22.04.2004 г., ВКС, ОСГК по т. д. № 3/2004 г.-т. 3, както и с чл. 5 ЗОДОВ, с други решения на ВКС и с практика на ЕСПЧ-Р. от 12.10.2006 г., П. отделение. Насрещна касационна жалба е подадена от ищеца С. Г. С. срещу въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част и е отхвърлен иска за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение до пълния предявен размер на иска от 100 000 лв. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че с обжалваното решение се съдържа произнасяне по въпроси от материалноправно естество, свързани с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ с формулирани следните въпроси: 1.Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да се вземат предвид други осъждания и висящи наказателни производства на ищеца; 2. Кои са обективните критерии, съобразно които следва да се определи дължимото обезщетение заради неоснователното задържане под стража в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос, касаещ обективните критерии за определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД в съдебно производство по иск, основан на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.11 ППлВС № 4/23.12.1968 г. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение