Определение № 227 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 583/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на М. В. Р. от [населено място] срещу решение №183 от 10.04.2012 г. постановено по в.гр.д № 204/2012 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение №4 /03.01.2012 г. на РС-Пазарджик по гр.д. [ЕГН] г., с което е отхвърлен установителният иск по чл.422 ал.1 от ГПК на касатора срещу С. А. Ф. за дължимостта на сумата от 7000 лева по запис на заповед. Ответникът по жалбата в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила в регистратурата на ОС-Пловдив на 28.03.2011г., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение