Определение № 342 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 842/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Г. Г. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Г. Л. И. от [населено място], [община], област П., против въззивно решение №131/03.4.2012 г. по гр.д.№113/2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., І-ви граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение №1731/25.11.2011 г. по гр.д.№6304/2010 г. по описа на Плевенския районен съд, Х-ти граждански състав, с което е уважен предявеният от П. Л. Л. от [населено място], [община], област П., против Г. Л. И. от същото село, иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, като е развален договорът за прехвърляне на недвижим имот, подробно описа в решението на първата инстанция,, до размера на ½ ид.част от него. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на иска е под 5000 лева с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4, във връзка с т.2 ГПК. Данъчната оценка на целия процесен имот е 7575,60 лева. Следователно цената на иска 3787,80 лева. Касационната жалба е подадена на 09.5.2012 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,