Определение № 386 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Г. П. срещу въззивно решение № 572 от 20.01.2016 г. по възз.гр.д. № 1908 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено решение от 05.10.2016 г. по гр.д. № 8808 /2001 г. на Софийски районен съд в частта, с която е намалено извършеното от И. П. И. в полза на Х. Г. П. с нотариален акт № 76, т.V, рег. № 2900, нот. д. № 816 от 14.09.1999 г. дарение на апартамент в София, индивидуализиран в решението. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е намалено извършеното от И. П. И. в полза на Е. Г. Й. дарение. С решение № 1171 от 23.02.2018 г. по възз.гр.д. № 1908 /2006 г. Софийски градски съд в производство по реда на чл.192,ал.2 ГПК (отм) е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 572 от 20.01.2016 г. по същото дело, като в диспозитива вместо „потвърждава“ да се чете „оставя в сила“ и не е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в частта с каква дробна част извършеното в полза на Х. Г. П. дарение се намалява. Съдът е приел, че не е налице несъответствие между формираната в мотивите на съдебното решение воля на съда и изразена в диспозитива такава. Това решение е съобщено на страните: на 06.03.2018. г. на Х. Г. П. и на 03.04.2018 г. - И. И. П., не е обжалвано и е влязло в сила. Насрещната страна И. И. П., конституиран по делото като правоприемник на П. И. П., поддържа в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не съществува ограничение за касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Първоинстанционното и въззивното производство са проведени по ГПК от 1952 г. (отм.) За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Наследството на И. П. И. се е изчерпвало с 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент, с която той се е разпоредил с нотариален акт № 76, т.V, рег. № 2900, нот. д. № 816 от 14.09.1999 г., с което е дарил на Х. Г. П. и Е. Г. Й. апартамента. Запазената част на ищеца е 1 /4 от имуществото на И. П. И. и е равна на 1 /8 от процесния апартамент. Двете дарения следва да бъдат намалени за възстановяване на запазената част от ищеца от имуществото на И. П. И.. Искът срещу Х. Г. П. е основателен – намаляването на извършеното в нейна полза дарение е необходимо за допълване на запазената част на ищеца в размер на общо 1 /4 от наследството на И. П. И. (т.е. на 1 /8 от процесния апартамент). Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателката и уточнен от съда процесуалноправен въпрос, уточнен от съда: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички доводи на въззивния жалбоподател, представляващи възражения срещу допустимостта и основателността на иска? Въпросът е свързан с доводи в касационната жалба, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск: ищецът е предявил иск за намаляване на дарението до размера на запазената му част – 1 /8 от апартамента, тъй като баща му И. П. И. е дарил 1 /2 ид.ч. от апартамента и с нея се изчерпва наследството му, а с първоинстанционното решение се постановява намаляване на дарението общо с 1 /4. Въпросът е обуславящ. Въззивният съд не се е произнесъл по тези доводи и с това е допуснал противоречие с приетото в посоченото от жалбоподателя разрешение в т.19 от ТР № 1 /04.01.2001 г.на ОСГК на ВКС: мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща дейност, което е пояснено в мотивите на тълкувателното решение в смисъл, че въззивният съд следва да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. С това е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 25 лева. Воден от изложеното съдът