Определение № 420 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 387/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Н. Д. Н. срещу определението от 14.04.2009 год. по ч.гр.д. № 151/2009 год. на Ш. окръжен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на Н. Н. срещу определението от 13.02.2009 год. по т.д. № 3081/2008 год. на Ш. районен съд с което е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото до приключването на спора по гр.д. № 2505/2008 год. на Ш. районен съд. Съдилищата са обосновали тезата си с това, че искът на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ШУМЕН"ЕАД срещу Н. Д. Н. е по реда на чл.422 ГПК за установяване дължимостта на суми за потребена топлоенергия. От значение за спора е произнасянето на въззивната и евентуално касационната инстанция по другото дело, съдебният акт по което е обжалван от Н. Всъщност, касае се за делото по което е издадена по реда на чл.410 ГПК заповедта за изпълнение и е висящо производството по чл.413 и сл. ГПК. Искането на Н. Д. Н. за касиране на определението се основава на твърдението за неправилна преценка относно дължимостта на сумите, Х. за основни права на Е. съюз и единния стандарт на ЕС за измерване и информационни сметки за енергийно потребление. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложение чл.274 ал.3 т.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното: Допустимостта на касационния контрол Н. Д. Н. основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формулираният съществен въпрос по който следва да се произнесе ВКС е "Защо трябва да заплащам крепостно право, наложено ми като данък". Позовал се е на доклад на О. на Република България. Изложени са доводи по съществото на спора – дължимостта на сумите за потребена топлинна енергия. Хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Както неколкократно е имал случай да посочи ВКС, с ГПК-2007 год. законодателят е предвидил стеснен касационен контрол, като приложното му поле е само по отношение на два типа въззивни определения с които съдът се е произнесъл по обуславящ крайните изводи материалноправен или процесуалноправен въпрос и то при наличието на изчерпателно изброените в т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК предпоставки. Няма валидно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а европейското законодателство и докладът на омбудсмана нямат отношение към въпроса за законосъобразността на определението за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.