Определение № 1353 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1884/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Бг Мюзик 18 “ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение №480/13.07.2023 г., постановено от Софийски апелативен съд по т.д. № 97/23.С обжалваното въззивно решение, съставът на САС след частична отмяна на решение № 1298 от 18.11.2022 г. по т.д № 1780/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 14 състав в съответната отхвърлителна част и е осъдил „БГ Мюзик 18“ ЕООД - [населено място], [улица], ет. 4, офис 419, с ЕИК[ЕИК] да заплати на Сивия Д. Ш.-К. на основание чл. 95, ал. 1, пр. 2, вр. с ал. 2 и с чл. 18, ал.2, т. 2 от ЗАПСП още и сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания, поради нарушаване на правата й на автор на музиката на следните музикални произведения: „Майки и дъщери “/ с Т. К./, „Моето име е любов (с Д.)“, „Моето име е любов, „Приказка без край“, „Д. ми всичко“, „Майки и дъщери“, „E. game“. И е потвърдил решение № 1298 от 18.11.2022 г. по т.д № 1780/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 14 състав в частта, с която „БГ Мюзик 18“ ЕООД - [населено място] е осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 95, ал. 1, пр. 2, вр. с ал. 2 и с чл. 18, ал.2, т. 2 от ЗАПСП обезщетение за претърпените имуществени вреди (пропуснати ползи) от нарушението, извършено посредством възпроизвеждането върху поредица от три компакт дискове (CD) с наименование „С. К. Моите песни, колекция 3 CD, Българска музика, BG Music company“ и разпространяването сред неограничен брой лица, чрез предлагането им за продажба, на авторските й права върху музиката на включените в тях песни, в размер на: 1 428.58 лева - част от пълния размер на дължимата сума от 40 000 лева - за песента „Майки и дъщери (с Т. К..)“, възпроизведена върху CD 1; 1 428.58 лева - част от пълния размер на дължимата сума от 40 000 лева - за песента „Моето име е любов (с Д..)“, възпроизведена върху CD 1; 1 428.58 лева - част от пълния размер на дължимата сума от 40 000 лева - за песента „Моето име е любов, възпроизведена върху CD 2; 1 428.58 лева-част от пълния размер на дължимата сума от 40 000 лева - за песента „Приказка без край“, възпроизведена върху CD 2; 1 428.58 лева - част от пълния размер на дължимата сума от 40 000 лева - за песента „Д. ми всичко“, възпроизведена върху CD 1; 1 428.58 лева - част от пълния размер на дължимата сума от 40 000 лева - за песента „Майки и дъщери“, възпроизведена върху CD 2; 1 428.58 лева - част от пълния размер на дължимата сума от 40 000 лева - за песента „E. game“, възпроизведена върху CD 1, както и в частта, с която „БГ Мюзик 18“ ЕООД - [населено място], с ЕИК[ЕИК] е осъдено на основание чл. 95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП да преустанови неправомерното използване на песните: „Моето име е любов“, „Моето име е любов (с Д.)“ „Д. ми всичко“, „E. game“, „Приказка без край“, „Майки и дъщери“, „Майки и дъщери (с Т. К..)“

Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на касатора разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1-т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

От страна ищцата са били предявени обективносъединени искове с правно основание: 1) чл.95, ал. 1, вр. с ал. 2 и с чл. 18, ал.2, т. 2 от ЗАПСП за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания, поради извършеното от ответника нарушение на изключителното право на ищцата като автор на музиката на музикални произведения (песни) посредством възпроизвеждането им върху поредица от три компактдискове, без нейното разрешение; 2) чл. 95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП за преустановяване на нарушението.

По основателността на всяка една от отделните искови претенции, съставът на САС е изложил следното:

І. Относно иска по чл.95, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗАПСП:

Според неоспореното от ответника удостоверение с изх. № 108- 1037/ 2.09.2020 г., издадено от сдружение „М.“ - [населено място] К. фигурира в базата данни на сдружението като автор на музиката на следните песни: „Моето име е любов“ с регистрация от 10.06.2009 г., „Приказка без край“ с регистрация от 1.06.2009 г., „Д. ми всичко“ с регистрация от 6.03.2008 г., „Майки и дъщери“ с регистрация от 21.06.2013 г., „Майки и дъщери“ (с Т. К.) с регистрация от 5.03.2001 г., „E. game“ с регистрация от 6.03.2008 г., „Моето име е любов“ (ремикс) с регистрация от 30.06.2011 г. С молба, депозирана преди провеждането на съдебното заседание, насрочено на 21.09.2021 5 г, ищцата е представила ксерокопия на обложките на лицевата и обратната страна на осем броя компактдискове с нейни изпълнения, между които и компактдиск с наименование „С. К.. Моите песни, колекция 3 CD“, в който са включени изпълненията на процесните песни. В долния ляв край на обложката на обратната страна на компактдиска ясно се чете логото „BG Music company“. От справката по партидата на „БГ Мюзик 18“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] в търговския регистър се установява, че първоначалната регистрация на дружеството е вписана на 26.01.2018 г., с едноличен собственик на капитала и управител ВВладислав В. С., и след тази дата промени в обстоятелствата не са били вписвани. Ответникът не оспорва авторството на музиката на песните, чиито заглавия са посочени в цитираното удостоверение. Спорът е върху отговора на въпроса, използвал ли е ответника въпросните музикални произведения без предварителното съгласие на ищцата. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица при определени условия и срещу възнаграждение, уговорени в договор - чл. 36 от ЗАПСП, а когато произведението се използва в нарушение на разпоредбите на този закон може да предяви срещу нарушителя иск по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за присъждане на обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Ответници по този иск поначало могат да бъдат само физически лица, но съгласно новелата на чл. 95г от ЗАПСП (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005г.) гражданска отговорност за нарушение на права по този закон носят и юридическите лица и едноличните търговци, ако нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват или от техни служители и наети от тях лица. Според твърденията в исковата молба в конкретния случай нарушението на авторското право на ищцата се изразява в разпространението от ответника сред неограничен брой лица, по смисъла на чл. 18, ал.2, т. 2 от ЗАПСП, на описаните в молбата музикални произведения с текст (песни), посредством възпроизвеждането на техни записи върху звуконосители и предлагането им за продажба в посочените в молбата търговски обекти. При липсата на доказателства, които пряко да установяват осъществяването на релевантния за спора факт - нарушение на авторското право, извършено по описания в молбата начин, се налага да бъдат обсъдени онези факти, които, без да са правнорелевантни спрямо спорното право, стоят в някаква връзка на зависимост с факта, релевантен за спорното право и индицират, че този факт се е осъществил. Такъв факт, според съда, на първо място е поставянето на логото „BG Music company“ в долния ляв край на обложката на обратната страна на компактдиска с наименование „С. К.. Моите песни, колекция 3 CD“, в който са включени изпълненията на въпросните песни. Самият управител на дружеството-ответник е заявил, че е продуцент на звукозаписи на музикални произведения и организатор на концерти, във връзка с което извършва и рекламна дейност. Това обстоятелство се потвърждава и от справката по физическо лице в търговския регистър, където същият е посочен като управител и едноличен собственик на капитала освен на ответното дружество и на „Мюзик къмпани 2016“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], и на „БГ Мюзик 2015“ ЕООД с ЕИК[ЕИК]; в периода от 16.10.2008 г. до 9.11.2015 г. е едноличен собственик на капитала и управител на „БГ К.“ ЕООД; в периода от 10.12.2014 г. до 6.03.2018г. е едноличен собственик на капитала и управител на „БГ Мюзик К.“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], което след 6.03.2018 г. извършва дейност с фирмата „Еврохолидей К. 88“ ЕООД. В предмета на дейност на всяко едно от тези дружества на първо място е посочено извършването на музикална и продуцентска дейност, импресарска дейност, концертна дейност, издаване на музика и звукозапис, видеозаписи. Изложените факти придобиват съществено значение за спора във връзка с показанията на свидетеля Е. Б., който при разпита в съдебното заседание на 21.09.2021 г. е заявил: „Моите наблюдения са, че едно е логото на БГ МЮЗИК КЪМПАНИ, независимо от дружеството, което разпространява“. Достоверността на преценката на свидетеля не може да бъде поставена под съмнение, доколкото той се представя като „човек от музикалния бранш“ - пряко ангажиран в организацията на концерти или други публични изяви на ищцата, отблизо запознат с продуцентската дейност на В. С.- купувал е лично сборни албуми на БГ КЪМПАНИ, а и последният лично му бил подарявал такива. За съда е очевидно, че това лого е използвано с цел да бъде направена разпознаваема личността на продуцента С., която стои зад всяко едно от изброените търговски дружества, в чиито наименования задължително участват словните съчетания „Мюзик къмпани“ или ,„БГ Мюзик“, като по този начин разпознаваем за потребителите става и предлагания на пазара продукт - продуцираните от него звукозаписи и видеозаписи на музикални изпълнители. Според съда, друг такъв косвен факт, който индицира извършването на твърдяното нарушение е личното възприятие на свидетелката Ц. заявено в същото съдебно заседание, че в бензиностанции на О. е видяла да се разпространяват „тези дискове с други имена отдолу и инициали“, като преди около година научила от своя приятелка, че тези произведения се продават и в А., а самата тя видяла, че на един от клиповете, които се разпространявали по бензиностанциите, пишело „В. С.- продуцент“. Според изложеното от съда, съдържащото се в писмото на „О. България“ ЕООД изявление, че дружеството не е сключвало и към настоящия момент няма действащ сключен договор с ответното дружество, не опровергава истинността на казаното от свидетелката, тъй като липсата на такъв договор не изключва вероятността компакт-дисковете да са били предоставени за продажба в търговските обекти от трети лица - дистрибутори или търговски агенти на ответното дружество. Като краен извод, обусловен от изложените съждения, съдът е приел, че в своята съвкупност установените от обсъдените доказателства косвени факти сочат на осъществяването от обективна страна на релевантния за спора факт - използването от ответното дружество на описаните в молбата музикални произведения с текст (песни), посредством възпроизвеждането на техни записи върху звуконосители и разпространението им сред неограничен брой лица чрез предлагането им за продажба в търговски обекти. Съгласно разпоредбата на чл. 95г от ЗАПСП вината се предполага до доказване на противното, което означава, че в тежест на ответника е да обори тази презумпция като докаже, че по независеща от него (обективна) причина, а не вследствие неположена от него дължима грижа, с определени свои действия е нарушил чуждо авторско право. Ответникът не е твърдял и не е представил доказателства, от които да се установява наличието на договор за отстъпване на изключителното или неизключителното право на използване на тези произведения, сключен между автора и ответното дружество или между автора и едноличния собственик на капитала му В. С.. Според съда, от показанията на свидетелите и обясненията на страните в последното съдебно заседание се установяват обтегнати до степен на непоносимост лични и професионални отношения между автора и управителя на ответното дружество, които изключват напълно вероятността предварително съгласие за използването на произведенията да е било дадено и по силата на устна уговорка. Ето защо съдът е приел, че всички доказани факти по делото сочат, че нарушението е акт на осъзнато и целенасочено поведение от страна на управителя, което не може да бъде характеризирано по друг начин, освен като демонстративно потъпкване на принципите на професионалната етика. Наличието и на субективния елемент от фактическия състав на деликтното правоотношение обуславя ангажирането на гражданската отговорност на нарушителя за репарирането на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушеното авторско право.

Имуществените вреди от противоправното деяние произтичат от пропуснатата от правоносителя възможност да увеличи имуществото в своя патримониум и се съизмерват обикновено със стойността на лицензионното възнаграждение, което би се дължало на автора при обичайно развитие на отношенията му с нарушителя - в случай, че между тях имаше сключен лицензионен договор по чл. 36 от ЗАПСП, при съобразяване и с размера на приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Според съда, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, размерът на обезщетението ще следва да бъде определен при условията на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. При съобразяване на всички обстоятелства, свързани с нарушението и пропуснатите ползи, настоящият съдебен състав приема, че претендирания от ищцата размер на обезщетението за обезвреда - по 1 428.57 лева за всяко едни от изброените в молбата музикални произведения, е справедлив и съответстващ на регламентираната в закона цел - да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. По тези съображения намира оплакванията, релевирани в жалбата на въззивника- ответник по делото за неоснователни, поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, то същата е основана на твърденията за претърпени морални болки и страдания, след като ищцата узнала за разпространяването без нейното съгласие на посочените в молбата музикални произведения, от което тя се почувствала дълбоко и емоционално засегната и унизена и това до ден днешен се отразявало най-вече на професионалния й живот, тъй като самочувствието й като изпълнител било непоправимо засегнато. Основателността на тези твърдения се установява от показанията на свидетелите В. Ц. и Е. Б.. Според тези на първата, негативната промяна във физическото и душевно състояние на ищцата е настъпила именно след узнаването за издаването на дисковете с нейни песни от ответника. Запознатият от близо с нейната работа свидетел Б. обяснил, че заради проблемите на ищцата със С., тя не се чувствала добре, била подтисната, депресирана, ядосана и тежко приемала всичко. Споделила, че заради конфликта относно продуцентските права на песента „Майки и дъщери“ е била възпрепятствана да я изпълнява и това й се отразявало зле, тъй като я пеела в дует с дъщеря си и конфликта бил „тематично насочен към тях“. Съдът е кредитирал тези показания, като изхождащи от лица, достатъчно близки с ищцата, затова и непосредствени очевидци на промяната в негативен план на нейното общо физическо и психическо здраве. Според съда, тези показания свидетелстват как душевните й терзания са били подсилвани от нараненото й самочувствие на артист, който е посветил живота си на сцената и със своя труд и отдаденост е спечелил признанието и обичта на своята многобройна публика, включваща представители на няколко поколения. Ищцата е възприела стореното и като посегателство върху своя талант, дългогодишен упорит труд и спечеления заслужен авторитет в музикалните среди като една от най - изявените изпълнителки на популярна музика в страната. Предвид изложеното е прието, че присъденият от СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди/ 2000 лева/ е твърде нисък и не съответства адекватно на претърпените негативни емоции, довели и до появата на здравословни проблеми. Ето защо, според въззивния съд, в тази част решението следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което претенцията да бъде уважена до пълния предявен размер от 10 000 лева.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора, са изложени като правни, въпроси, за които се твърди, че са и от значение за изхода на конкретния спор, и които се свеждат до следните:

1. Допустимо ли е при липса на правилно разпределена доказателствена тежест между страните да се приеме, че ищецът е доказал твърденията си;

2. Допустимо ли е, при липса на указания в доклада на съда по чл.146 ГПК за това, кои факти и доказателства следва да се докажатот страна на ищеца, да се приеме, че същият ги е доказал при пълно и главно доказване;

3. При наличие на спор между страните за факти и обстоятелства, които първоинстанционният съд не е изяснил, следва ли съдът служебно да събере доказателства за последните или да укаже на страните да ангажират такива са същите;

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. ВКС няма право да извлича сам въпроси, нито да преформулира тези на касатора, а може само да ги прецизира.

На база така възприетите в задължителната практика на ОСГТК на ВКС критерии за дискреция относно наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. счита, че не е налице основание за допускане на обжалване по следните съображения:

Възпроизведените по-горе три въпроса в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК са изцяло по правилността на обжалваното въззивно решения, доколкото се основават на твърдени допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство при разпределение на доказателствената тежест от съда за доказване на съответните факти. Следва да се има в предвид, че такива оплаквания не са били надлежно наведени, нито във въззивната жалба на ответника и следователно не са обусловили правораздавателната воля на въззивния съд, нито фигурират в самата КЖ пред ВКС. Следователно същите, освен че не са правни, а по правилността, нямат и качеството на обуславящи такива.

Следователно не е налице първата обща предпоставка за допускане на касационно обжалване: наличие на формулиран надлежно от страната правен въпрос от значение за изхода по спора, който да се преценява по допълнителните критерии по чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.