Определение № 817 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 712/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Б. В. А. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк]III част, [жилищен адрес] чрез адвокат П. В. от САК, срещу определение № 1702 от 02.08.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска отделение, постановено по в. ч. гр. д. № 2535/2012 г. по описа на същия съд. С обжалваното определение е потвърдено определението от 07.11.2011 г. по гр. д. № 13429/2011 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е прекратено, поради процесуална недопустимост производството по предявен от Б. В. А. против [фирма], [населено място] иск за осъждане на ответника да извърши всички необходими фактически и правни действия за заличаване на договорна ипотека. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос досежно допустимостта на предявения по делото иск в противоречие с практика на Върховния касационен съд. За ответника по частната жалба [фирма], редовно уведомено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване намира, че така заявения от касатора процесуалноправен въпрос не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения: Представените от жалбоподателя касатор Б. В. А. решения на Върховния касационен съд Р. № 547 от 31.07.2010 г. по гр. д. № 1025/2009 г., IV г.о. и Р. № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., III г.о. са постановени по реда на чл. 290 ГПК и по своя характер са задължителна практика по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Те, обаче, не включват въпроси по допустимостта като абсолютна процесуална предпоставка за реализиране правото на иск в гражданския процес, поради което между тях и обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд няма противоречие. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, предвид петитума на исковата молба „да бъде осъден ответника да извърши всички фактически и правни действия за заличаване на вписаната ипотека и да представи на ищеца удостоверение за това”, както и с оглед наличието на друг ред за защита. Съдебната практиката относно допустимостта на правото на иск в гражданския процес е последователна и непротиворечива. Съдът извършва предварителна проверка за допустимост на иска във всеки конкретен случай, съобразявайки изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,