Определение № 3027 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4700/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на „Би джи ен Електроникс“ ООД, гр.Петрич чрез адв. И. И. касационна жалба с вх.№ 11228 от 07.09.2023 г. срещу решение № 456 от 22.07.2023 г., постановено от Окръжен съд Благоевград по в.гр.д. № 896/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 900264 от 18.08.2022 г. на Районен съд Сандански по гр.д. № 421/2021 г. за отхвърляне на предявения от „Би джи ен Електроникс“ ООД против „Топлофикация Петрич“ ЕАД иск за премахване тръбите на газопровод, захранващ Компресорна станция Петрич, преминаващи през УПИ № *** в м.“П.“, [населено място]. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че тръбопроводът е изграден в съответствие със закона и е бил узаконен. Този извод бил направен въз основа на Акт за узаконяване от 05.11.2003 г., който ищецът, сега касатор, изрично оспорил, но ответникът не представил оригинала на оспорения документ. Вместо да изключи оспорения документ от доказателствата по делото, съдът го обсъдил и основал изводите си на него. Съдът не обсъдил възраженията, че не е установено времето на изграждане на газопровода с оглед приложимостта на действащия закон; неправилно приложил ЗЕ, ЗЕЕЕ и чл.210 ППЗТСУ; не обсъдил констатациите на съдебно-техническата експертиза. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и цитира практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречало. Твърди се, че актът за узаконяване на тръбопровода, представен в заверен от ответника препис, бил оспорен от ищеца. Ответникът не представил оригинал, но въпреки това съдът не изключил оспорения акт от доказателствата, в който смисъл били определение № 281 по гр.д. 4625/21 г. на 4 г.о. и решение № 362 по гр.д. 536/10 г. на 2 г.о. на ВКС. На следващо място се твърди, че въззивният съд не обсъдил редица възражения на касатора, направени във въззивната жалба, което било в противоречие с практиката на ВКС – решение № 38 по гр.д. 2049/20 г. на 4-то г.о. В противоречие с практиката на ВКС съдът приел, че за ответника е възникнало законово сервитутно право по силата на ЗЕЕЕ, въпреки че не били спазени законовите изисквания за изграждане на енергиен обект. Цитират се решение № 312 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4055/2013 г., I г. о. и решение № 60148 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2021 г., I г. о. Също в противоречие с практиката съдът не бил изложил съображения относно СТЕ. Необсъждането на експертизата противоречало на решение № 14 по гр.д. 997/21 г. на 3 г.о. и решение № 10 по гр.д. 1921/21г. на 3 г.о. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация изразява чрез адв.П. Й. становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: За да потвърди първоинстанционното решение, с което негаторният иск на касатора е отхвърлен, въззивният съд приел, че в полза на ответника е възникнало сервитутно право по силата на чл.60, ал.2 ЗЕЕЕ отм., следователно действията на ответника – държане и използване тръбите на газопровода, преминаващ под повърхността на имота на ищец, не са неоснователни. Съдът приел, че газопроводът е заварен към момента на приемане на ЗЕЕЕ, изграден е законно и е въведен в експлоатация при действието на ЗУТ. При така изложените от въззивния съд съображения и данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба жалбоподателят не е формулирал ясно материалноправните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, по разрешението на които твърди, че въззивното решение е в противоречие с цитираната съдебна практика. Липсата на формулиран въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е основание да не се допусне касационно обжалване, съгласно възприетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Дори да се приеме, че касационният съд следва съгласно правомощията си сам да конкретизира и уточни въпроса от изложението, не са налице общото и допълнително основание за допускане на обжалването – въпросът да е обусловил изводите на въззивния съд и да е решен в противоречие с разрешенията в приложената съдебна практика. Така например въпросът дали въззивният съд е длъжен да изключи от доказателствата по делото писмено доказателство, представено в заверен от страната препис, когато при оспорване на доказателството не бъде представен оригинала на документа, не е разрешен от въззивния съд. В становището си пред районния съд по представените от ответника писмени доказателства, изложено в първото съдебно заседание, ищецът е посочил, че оспорва акта за узаконяване № 22 от 05.11.2003 г. на Община Петрич, като е твърдял, че не са налице условия за узаконяване. Искане по смисъла на чл.183, ал.1 ГПК за представяне на оригинала на документа или на официално заверен препис не е правено. Освен това и при изключване на акта за узаконяване от доказателствата по делото, изводът за законност на газопровода не би се променил предвид всички обсъдени от въззивния съд доказателства. Ето защо поставеният първи въпрос не е относим към мотивите на въззивното решение. По въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба съдът се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с трайната практика на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. По доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не посочил времето на построяване на тръбопровода в обжалваното решение е прието, че газопроводът е изграден при действието на ЗТСУ и е узаконен при действието на ЗУТ. С оглед така приетото правилно съдът е намерил за приложим ЗЕЕЕ (обн., ДВ бр.64/1999 г., отм.), който в нормата на чл.60, ал.2 установява възникване по силата на закона на сервитутно право за съществуващите енергийни обекти. Неправилно е становището на касатора, че за възникване на сервитутното право по силата на чл.60, ал.2 ЗЕЕЕ отм. е необходимо законът да е действал по време на изграждане на газопровода: нормата се отнася за съществуващи към влизане в сила на ЗЕЕЕ отм. енергийни обекти, заварени към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ отм. Процедурата за узаконяване е съгласувана на заседание на АГК - община Петрич на 17.08.1998 г. Установено е, че газопроводът е изграден в съответствие със съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради очевидна неправилност, мотивирана от касатора с позоваване на въззивния съд на несъществуващо доказателство – парцеларен план за газопровода. Касаторът сочи, че такъв план не бил наличен за цялото трасе, а само за отделни компоненти. Липсата или наличието на парцеларен план за трасето на газопровода не би се отразила на извода за възникване на сервитут по силата на закона, което е решаващият мотив за отхвърляне на иска. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение