Определение № 2546 от 07.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 587/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. А. Т. К., чрез адвокат В. Д., обжалва решение № 1333 от 03.11.2023 г. по в.гр.д. № 2070/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, VI състав, с което след отмяна на решение № 2087 от 15.05.2023 г. по гр.д. № 16509/2022 г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, [населено място] иск за признаване за установено в отношенията помежду им, че не дължи заплащане на сумата 6501,63 лв. - главница за просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банков кредит, сумата 4771,26 лв. - лихва по т. 11 от договора, начислена за периода от 05.12.2009 г.- 05.06.2016 г., сумата 5185,67 лв. - лихва по т. 19 от договора от 07.06.2010 – 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2016 г., както и сумата 329,17 лв. - разноски и 500 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист № 11669, издаден на 06.12.2016 г. по ч.гр.д. № 16630/2016 г. на Районен съд - Пловдив и е образувано изпълнително дело № 20178240401563, по описа на ЧСИ К. П., peг. № 824 с район на действие Окръжен съд - Пловдив, поради погасяване на вземането по давност. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Прекъсва ли погасителната давност молба от взискателя, подадена след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдържаща искане за извършване на определен изпълнителен способ, макар да не е предприето исканото действие по принудително изпълнение от съдебния изпълнител? По този въпрос се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. 2.Уведомлението за извършване на опис, без реално да се пристъпва към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност? По този въпрос отново се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, [населено място] оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност относно размера на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от А. Т. К. срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД иск за признаване за установено, че не дължи плащане на сумата 6 501,63 лв, главница, просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банков кредит за сумата от 4 771,26 лв, лихва по т. 11 от договора, начислена за периода от 05.12.2009 г. – 05.06.2016 г., сумата от 5 185,67 лв, лихва по т. 19 от договора от 07.06.2010 г. – 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2016 г, както и сумата от 329,17 лв – разноски и 500 лв юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист № 11 669, издаден на 06.12.2016 г., по ч.гр.д. 16 630/16 г. ПРС и е образувано изп.д. № 20178240401563, по описа на ЧСИ К. П. с район на действие ОС – Пловдив поради погасяването на вземането по давност. Въззивният съд е приел, че от приложеното изпълнително дело по делото се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за събиране на вземането му от солидарните длъжници А. К. и В. К., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 9566/02.12.2016 г. на Районен съд - Пловдив. Въззивният съд е определил предмета на делото, като е приел, че установителен иск е предявен от А. Т. К. срещу „Форонтекс интернешънъл“ ЕАД в качеството му на правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД. С молбата за образуване на изпълнителното производство от 25.05.2017 г., взискателят бил поискал извършване на действия по принудително изпълнение - описи на движими вещи, възбрани върху недвижими имоти, запори върху вземания и банкови сметки. Установено е, че по образуваното изпълнително дело са извършени следните действия: на 21.06.2017 г. е наложен запор на банкови сметки; на 22.08.2018 г. е постъпило частично плащане на дълга от единия от солидарните длъжници; на 29.01.2020 г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи и е направил възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ; на 23.11.2020 г. е насрочен опис на движими вещи; на 10.08.2021 г. е постъпила молба от цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за заместване в производството на мястото на взискателя - цедент „Първа инвестиционна банка“ АД; на 27.09.2021 г. новоконституираният взискател е възложил дълга за събиране на ЧСИ по реда на чл.18 от Закона, както и е поискал налагане на запор на банкови сметки и на трудово възнаграждение; на 01.12.2021 г. е постъпило частично погасяване на дълга. При така описаната фактическа обстановка, въззивният състав е посочил, че се установява, че изпълнителното производство е надлежно образувано - по молба на лице, което има вземане от сочените длъжници съгласно представен изпълнителен титул. Установено е, че не е налице период от две години, в които взискателят да е бездействал, за да се приеме настъпване на основанията за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочил е, че тази преценка е необходима с оглед преценката на валидността на извършените изпълнителни действия. Поради това, според въззивния състав, няма основание да се приеме, че определени действия по принудително изпълнение са невалидно извършени. Посочил е, че съгласно разясненията, дадени в т.10 на тълкувателно решение № 2/2015 по т.д.№2/2013 на ВКС, ОСГТК, с искането или предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство се прекъсва погасителната давност по чл. 110 и чл.111 от ЗЗД и от този момент започва да тече нова давност. Прието е, че в процесния случай не е налице период по-голям от година, в който да не са искани изпълнителни действия или да не е извършвано частично погасяване на дълга. Така, въззивният съд е приел, че не е налице изтичане на давностен срок, при който да се погаси вземането. Според въззивната инстанция доводите, изложени в първоинстанционното решение, относно невалидността на извършените изпълнителни действия са неправилни и не намират законова опора. Приел е, че невръчването на покана за доброволно изпълнение не води до порочност на извършените изпълнителни действия, а се свързва единствено с възможността за изплащане на събрани суми. Посочил е, че в този смисъл е трайното тълкуване на ВКС в редица производства по съдебен контрол на дисциплинарни производства по ЗЧСИ. Освен това, законодателят е предвидил правна възможност за налагане на запори и възбрани дори преди изпращане на покана за доброволно изпълнение - чл. 449 и чл. 450 от ГПК. Посочил е, че в този смисъл е и тълкуването, дадено в практиката на ВКС така в решение №228/12.12.2019 г. по гр.д. № 3047/2019 г., III гр.о., съгласно което „няма пречка едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се извършат изпълнителни действия по налагане на „запор“ или „възбрана“ върху длъжниково имущество, но в срока за доброволно изпълнение длъжникът може да упражни свои права - да възрази, да изпълни задължението и др. Поради това, преводът на постъпили по изпълнението суми в полза на взискателя следва да се извърши след изтичането на визирания по-горе срок, като се отчита интересът и на длъжника, и на кредитора.“ Поради това, въззивният съд е приел за неправилно и незаконосъобразно тълкуването, че извършваните изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело не са произвели действие, респ. не е прекъсвана многократно погасителната давност. По отношение на следващия довод на въззивния жалбоподател, в обжалваното първоинстанционно решение - че при липса на реално събиране на суми въз основа на използваните способи за принудително изпълнение, то съответното изпълнително действие не прекъсва давността, въззивният съд е приел, че същият е абсолютно неправилен и не намира опора нито в закона, нито в задължителното тълкуване, дадено в тълкувателно решение № 2/2015 по т.д. № 2/2013 на ВКС, ОСГТК, а именно: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и /или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“. Въззивният състав е споделил, че никъде ВКС не е посочил или дал указания, че използването на съответния способ следва да е резултатно, т.е. да е довело до събиране на суми. По отношение на довода на ищеца А. К., че извършената цесия не е произвела действие, т.к. не му е съобщена, въззивният съд е намерил, че това възражение би имало отношение единствено при спор дали е платил надлежно на първоначалния кредитор. За разрешаване на въпроса дали задължението му е погасено по давност този въпрос е приет за без правно значение. По изложените съображения въззивният съд е достигнал до извод, че предявените искове за признаване за установено, че вземанията, за които е образувано изп.д. № 20178240401563 по описа на ЧСИ К. П. са погасени по давност се явява неоснователен и поради това е отменил обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Следва да се посочи, че при допускане на касационно обжалване, касационната инстанция е обвързана само от посочените в изложението съгласно чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК формулирани правни въпроси и обстоятелства, които ги поясняват. Съдът не може да формулира сам правен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване. С посочения първи правен въпрос от касатора е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая са извършвани действия от съдия-изпълнител след изтичане на двугодишен срок, през който не са извършвани процесуални действия. Въззивният съд е приел, че извършените след прекратяване на производството изпълнителни действия са противопоставими на длъжника. Посочил, е, че има извършени изпълнителни действия след двугодишния период, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, които са прекъснали давността. Приема, че действията след настъпване на перемпцията имат своето правно значение, защото без значение е реалното събиране на сумите, като са извършвани годни да прекъснат давността изпълнителни действия, едно от които е извършеното от взискателя на 29.1.2020 г. искане за насрочване на опис на движими вещи, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на съдия-изпълнител събирането на вземането. Въззивният съд е свързал този момент с прекъсване на давността, от когато започва да тече нова давност и същата към момента на предявяване на иска 14.11.2022 г. не е изтекла. Касаторът К., в изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е посочил, че според него последното годно да прекъсне давността изпълнително действие е било на 21.06.2017 г., когато е бил наложен запор на банковите сметки на длъжника. След тази дата до 21.6.2019 г. взискателят не бил поискал да бъдат извършени каквито и да било изпълнителни действия. В случая даденото разрешение от въззивния съд съответства на задължителната и трайна практика на ВКС. Съгласно разясненията, посочени в Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, прекъсването на давността се извършва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали е поискано от взискателя или с оглед чл. 18 от ЗЧСИ от съдия-изпълнител по възлагане от касатора. Извършването на опис и оценка са посочени като годни да прекъснат давността, според приетите мотиви в тълкувателното решение. В трайната съдебна практика, израз, на която е решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/20 г., ВКС, IV ГО на ВКС, е прието, че за да се прекъсне давността, на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, следва да се предприемат действия на принудително изпълнение, като същинско действие на принудително изпълнение може да предприеме само съдия-изпълнител. Прекъсването на давността е свързано с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други лица. Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори да е било нередовно, ако нередовността е отстранена по указания на съдия-изпълнител. Прекъсването е едно с предприемане на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Искането е насочено към определено изпълнително действие и прекъсва давността, като изричната разпоредба на закона е, че се прекъсва давността с предприемането на принудителното изпълнение. След като е поискано изпълнителното действие с всяко извършване на отделните процесуални дейсвия пак се прекъсва давността. Въззивният съд, посочвайки, че искането за опис от 29.01.2020 г. от цедента – първоначален взискател и насрочването на опис на движими вещи на 23.11.2020 г. за извършване на 28.01.2021 г. срещу длъжника А. Т. К., прекъсва давността е приел, че искането е редовно и с него е прекъсната давността, като е насрочено извършването на изпълнително действие. В този смисъл липсва отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в посоченото решение. С посочения втори правен въпрос касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. Както бе посочено по-горе, от значение за прекъсване на давността, на основание чл. 116 б. „а“ от ЗЗД, е поведението на кредитора-взискател. При своевременно отправено искане и предприето действие от изпълнителния орган, в случай на неизвършване на изпълнителния способ и осребряване на имуществото, не по вина на кредитора, не може да се приеме, че давността не следва да се счита прекъсната. В случая въззивният съд е приел, че кредиторът е отправил искане за изпълнително действие, годно да прекъсне давността, надлежно и са предприети действия от съдия-изпълнител, като не е обсъждал реалното им извършване и защо не е извършен опис, както и дължи ли се на поведението на кредитора неизвършването на опис. С оглед данните по делото, следва да се приеме, че въззивният съд е съобразил, че след като има възлагане от взискателя на съдия-изпълнител на събиране на дължимите суми, на основание чл. 18 от ЗЧСИ, то няма причина да се приеме, че поведението на взискателя е такова, че да осуетява осребряване на имуществото или не спомага за осребряването. Така е обобщен изводът, че искането за извършване на опис и възлагането на съдия изпълнител за събиране на вземанията, са годни да прекъснат давността процесуални действия, извършени от кредитора взискател, поради което не е настъпила погасителна давност на вземанията. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв за изготвяне на отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд