Определение № 203 от 20.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2830/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Х., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1223 от 23.05.2019 г. по в.гр.д. № 570/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 14 състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, I-8 състав, по гр.д. № 10973/2016 г. за отхвърляне на предявените срещу Гаранционен фонд искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над 27 000 лв. до 60 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 249.86 лв. до 1 388.73 лв., причинени в резултат на настъпило на 19.10.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва от 25.05.2015 г. /последната дата - посочена в решение № 2173/13.09.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка/. В жалбата се поддържат основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на въззивното решение в атакуваните части. Касаторът изразява несъгласие с изводите на САС относно травматичните увреди, настъпили в резултат на произшествието. Твърди, че не само счупването на дясната раменна кост, а и парезата на левия лъчев нерв съставлява пряка последица от ПТП, т.к. парезата е усложнение от проведеното лечение на счупването. Според касационния жалбоподател, съдът не е изяснил механизма на получаване на травмата поради отказ за допускане на нова КСМАТЕ /след разпита на водача на лекия автомобил, в който е пътувал/. В жалбата се съдържат подробно мотивирани оплаквания и за занижаване на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на едностранчиво и неправилно тълкуване на доказателства по делото и несъобразяване на всички критерии, имащи значение за определяне на справедлив еквивалент на понесените болки и страдания. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.“Отрицателно психическите емоции, които са нанесени и понесени от пострадалия следва ли да бъдат обезщетени; 2. В коя сфера на обезщетението попадат нанесените и понесени отрицателни психически емоции; 3. Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да бъдат взети предвид всички нанесени телесни увреждания, вкл. и усложнения и нанесените и понесени отрицателни психически емоции; 4. Настъпилите усложнения при лечението на получените травми от ПТП следва ли да бъдат обезвъзмездени; 5. Получените усложнения при лечението на пострадал при ПТП причисляват ли се като последици от процесното ПТП, при което са получени травми, довели до това усложнение; 6. Следва ли да се обезвъзмездят и болките, които пострадалият ще търпи при предстояща операция, свързана с изваждане на поставен имплант; 7. Психическите емоции елемент ли са на неимуществените вреди; 8 Как се компенсират понесените отрицателни психически емоции; 9. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, за да бъде то справедливо; 10. Задължително ли е излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер и 11. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност“. В изложението са цитирани множество решения на ВКС /част от които са приложени/, с позоваване и на ППВС № 4/1968 г. Твърдението за допуснато от въззивния съд отклонение от дадени разрешения, по част от въпросите, в първоинстанционно и въззивни решения, не подлежи на преценка, с оглед редакцията на чл.280, ал.1 ГПК към момента на депозиране на касационната жалба. Ответникът по жалбата – Гаранционен фонд, [населено място], чрез процесуален пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на атакувания съдебен акт. Съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима само в частта, с която се обжалва отхвърлителното въззивно решение за неимуществените вреди. В останалата й част – по отношение на имуществените вреди, редуцирани на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, жалбата е процесуално недопустима, с оглед цената на този самостоятелен иск – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Софийски апелативен съд, при съобразяване на обхвата на въззивното производство - по приложение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД и след преценка на: комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, медицинската експертиза, приетите писмени доказателства и показанията на св. Н. С., е приел от фактическа страна, че на 19.10.2014 г. е настъпило ПТП, при което ищецът е получил закрито счупване на дясната раменна кост в долната й част. При оперативното лечение на травмата е причинена временна пареза на левия лъчев нерв. Съдът е приел за установена пряката причинно-следствена връзка между увредата на дясната раменна кост и произшествието, а по отношение на парезата е възприето становището на експерта, че тя е в резултат на техническата организация при проведената оперативна интервенция на рамото, а не усложнение при лечението. Апелативният съд е споделил становището на първата инстанция за основателност на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, пътувал на задната седалка на лекия автомобил без поставен предпазен колан, но е счел, че обезщетението следва да се намали с 10%, а не с 50%. Решаващият въззивен състав е възприел за справедливо общото обезщетение за неимуществени вреди, определено от първата инстанция в размер на 30 000 лв. Този размер е съобразен с възрастта на пострадалия, сравнително дългият възстановителен период – от 5 месеца, търпените болки и страдания, които са били по-интензивни през първите три месеца след произшествието; потребността от чужда помощ в ежедневието; психо-емоционалната промяна в негативен аспект; наличието и понастоящем на периодични болки; дефицитът на движение и наличието на атрофична мускулатура на дясната ръка; лимитите на застрахователно покритие и моментът на настъпване на увреждането. На основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, общият размер на обезщетението е редуциран до 27 000 лв., като са присъдени допълнително още 12 000 лв./над присъдената от първата инстанция сума от 15 000 лв./. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Формулираните от касационния жалбоподател въпроси относно релевантността на отрицателните психически емоции към размера на обезщетението за неимуществени вреди, понесени от ищеца в резултат на ПТП, не удовлетворяват основния селективен критерий. Съгласно дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 129.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения по приложението на чл.280, ал.1 ГПК /в редакция преди ЗИДГПК – ДВ бр.86 от 2017 г., но актуални и понастоящем/, касаторът е длъжен да постави материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото, имащ обуславящо значение за формиране на решаващата правна воля на съда. В случая, при определяне на общия размер на претендираното обезщетение, въззивният съд е отчел причинените на касатора отрицателни психически емоции, установени от гласните доказателства, както изрично е отразено в съобразителната част към атакуваното решение. Съдържащите се в жалбата оплаквания за липса на задълбочен анализ и несъобразяване на понесени от Б. Х. отрицателни психически емоции за много дълъг период от време след увреждането, свързани с невъзможност да изпълнява своите трудови задължения и да води пълноценен живот, във връзка с които са и въпроси под №№ 1, 2, 3, 7 и 8 от изложението, не подлежат на преценка в рамките на настоящата селективна фаза. Съгласно указанията в цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване, преценката за правилността на въззивното решение е извън обхвата на селективното производство, а твърденията за пороци на решението по чл.281, т.3 ГПК не биха могли да аргументират наличието на основания за достъп до касация, предвид липсата на тъждество между тях. Четвъртият и петият въпрос са изведени въз основа на твърденията на ищеца /сега касатор/ за настъпило усложнение при оперативното лечение на получената травма, изразяващо се в пареза на лявата ръка, които обаче не са възприети от решаващия съдебен състав. Поради това следва да се счете, че въпросите са пряко съотносими към законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт. Правният въпрос под № 6 от изложението – относно необходимостта за обезщетяване и на болки и страдания, които пострадалият ще търпи при предстоящо изваждане на поставен имплант, е извън обхвата на заявената искова претенция и той не е обсъждан от апелативния съд. Затова въпросът не удовлетворява основната селективна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Материалноправните въпроси, свързани с прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, попадат в обхвата на общото основание за допускане на касационно обжалване, но по делото липсват данни за допуснато от апелативния съд отклонение от разяснените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, съобразно които съдът дължи оценка на конкретни обстоятелства, относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди. Независимо от липсата на подробни мотиви за обществено-икономическите и социални условия, не би могло да се изведе извод за несъобразяването им от страна на решаващия съдебен състав и съответно – за възприемане на друг релевантен момент, различен от момента на настъпване на увреждането, към който е определено дължимото от Гаранционния фонд обезщетение. Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е изцяло неоснователно. При този изход на делото, на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение