Определение № 130 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3568/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Банско, чрез пълномощниците й адв. Л. Д. и адв. И. А. и по касационна жалба на П. И. П. и Г. И. П., чрез пълномощника им адв. И. Г., срещу въззивното решение № 1812 от 08.05.2020 г. по в. гр. д. № 278/2019 г. на Благоевградския окръжен съд. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, към тях са приложени изложения на основанията за допускане на касационното обжалване и същите са насочени срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът община Банско поддържа основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. писмени доказателства, които не са своевременно представени пред първата инстанция, допустими ли са пред въззивната, когато не са налице хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, решение № 93/08.04.2011 г. по гр. д. № 1141/2010 г. на трето г. о., решение № 253/18.05.2011 г. по гр. д. № 1919/2010 г. на четвърто г. о., решение № 20/09.03.2011 г. по т. д. № 311/2010 г. на второ т. о., решение № 224/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на второ г. о. и решение № 284/21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г. на четвърто г. о.; 2. В хипотезата на чл. 146, ал. 2 ГПК, длъжен ли е съдът да дава указания на страните за конкретния вид доказателства, които следва да се представят по делото, съответно да им указва, че посочените от тях доказателства не са достатъчни; поддържа се противоречие с цитираното тълкувателно решение и решение № 314/13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г. на четвърто г. о. В касационната жалба на П. И. П. и Г. И. П. се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: необходимо ли е за основателността на възражение за придобивна давност в случай на начална липса на основание за установено владение да се доказва изрично манифестиране на намерение за своене. Сочи се противоречие с решение № 45/16.03.2015 г. по гр. д. № 6533/2014 г. и решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, второ г. о. От ответниците е получен писмен отговор със становище за недопускане на касационното обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, като вместо него е постановено ново по същество, с което са уважени предявените от И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н. и Д. Д. Н. срещу община Банско искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ на: площ от 746 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия заснет с площ от 3 406 кв. м., с начин на трайно ползване – за второстепенна улица, намиращи се в североизточната част на имота; заснета като нов поземлен имот с проектен идентификатор***, записана в кадастралния регистър на община Банско; на площ от 755 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия заснет с площ от 1 162 кв. м., в западната част на имота; с начин на трайно ползване – за второстепенна улица; на ПИ с идентификатор ***, целия заснет с площ 468 кв. м., като е налице грешка при записването на имота в КР и същия е записан на община Банско; както и по отношение на ответниците П. И. П. и Г. И. П., че са собственици на площ от 90 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия заснет с площ от 188 кв. м., с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, в северозападната част на имота; погрешно записана в кадастралния регистър на П. и Г. П., съгласно комбинирана скица – приложение № 6 към съдебно-техническата експертиза, представляваща неразделна част от решението. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са наследници на Е. С. /починала през 2015 г./ и Д. Н. /починал през 1996 г./, които са притежавали право на собственост върху нива от 5 500 кв. м. в землището на [населено място], м. «З.», имот пл. сн. № * в кв. 274 по плана на [населено място]. Части от имота, извън попадащите в УПИ * и * в кв. 274, са включени в поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** /целия с площ 486 кв. м./, записани на община Банско и в поземлен имот с идентификатор ***, записан на П.. Въз основа на така изложените обстоятелства е формулиран петитум за установяване, че ищците са собственици, като правният интерес от исковете е обоснован с твърдения за неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта. В отговора на общината е направено възражение, че процесните площи попадат в улици /по плана от 1994 г./. В отговора на П. е въведено възражение, че владеят процесната площ от 90 кв. м., считано от 1997 г. и са я придобили по давност. С нотариален акт № 116/1995 г., издаден в полза на Д. Н. и Е. С. върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, същите са признати за собственици на имот пл. № * в кв. 274 по плана на [населено място], при описани граници. Видно от договор за доброволна делба, сключен на 08.10.1997 г., между Е. С. и наследниците на Д. Н. /като съсобственици на нива от 5 500 кв. м., представляваща имот пл. № * в кв.274, за който са отредени парцели * и */, съделителката С. е получила в дял парцел *, кв.274, с площ 1 880 кв. м. по графични данни, а Д. Н. – парцел *, кв.274, с площ 1 880 кв. м. Същият е прехвърлил на П. правото на собственост върху него /договори за покупко-продажба от 23.10.1997 г. и от 10.07.1998 г./. Е. С. е дарила на синовете си Г. и И. С. по 1/2 ид. ч. от парцел *. Според заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза през 1994 г. е одобрен кадастрален и ЗРП на Стопанските дворове „З.“ и „Р.“ /приложение № 2 – нанесен имот пл. № * – ТКЗС /АПК/ в кв. 269 и 274; регулационните предвиждания в обхвата на имот пл. № * са -парцел *, * и * в кв.274 и п. * в кв.269; улици о. т. 912-937-936-940 и о. т. 943-942-950. През 1997 г. в графичната част на заповедта е показан нов имот пл. № 23; няма заповед за попълването му; одобрен е частичен регулационен план на парцели, * и * в кв.274 и изравняване на площите на парцели * и *. По плана от 1994 г. са определени площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, като в обхвата на процесния имот това са улици /с изменението на плана от 1997 г. е отпаднала [улица]/. Не са провеждани отчуждителни процедури. Улиците фактически не са реализирани. С влязло в сила на 15.06.2016 г. решение по адм. д. № 156/2015 г. на Административен съд – Благоевград, е отменена заповед № 18-1381/18.02.2015 г. на началника на СГКК – Б., с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящо се в коригиране на границите на ПИ *** ***, *** и *** и обособяването на два нови ПИ *** и ***, на основание възстановен по ЗСПЗЗ имот. Във въззивното производство е допълнен изготвения доклад по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК, като е указано на ищците, че следва да установят възстановяването на собствеността /с оглед възражението, че са били налице пречки за възстановяване на собствеността/. Изискани са административните преписки от органа по реституция /определение от 25.09.2019 г./. В обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че не е проведена отчуждителна процедура съгласно чл. 205 – чл. 209 ЗУТ, на ищците не е изплатено обезщетение и в полза на общината не е възникнало право на собственост. Обосновани са доводи, че не е приложим чл. 16 ЗУТ. Направено е разграничение кога урегулирането е по чл.16 ЗУТ и кога е необходима отчуждителна процедура по чл.205-209 ЗУТ за реализиране на предвидена в ПУП улица, като е налице позоваване на решение № 96 от 25.07.2017 г. по гр. д. № 4212/2016 г., I г. о. По отношение на исковете срещу физическите лица са изложени следните съображения: ПИ с идентификатор ***, в който се включва процесната реална част с площ от 90 кв. м., не е част от закупения имот /идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта/. Не е доказано възражението за придобивна давност. Свидетелите /К. и Д./ установяват, че ответниците са паркирали автомобилите си, складирали са дървен материал в процесното място, което не е оградено. Описаните действия са извършвани и от други лица /собственици и наематели на цехове в съседните имоти/. Първият свидетел /наемател на помещение в дърводелския цех в УПИ *, кв.274/ също е паркирал в това място автомобила си. Не е демонстрирано и намерение за своене. По жалбата на община Банско. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите са обосновани с твърдение за неправилно приемане във въззивното производство на писмени доказателства, предвид настъпилата преклузия за тяхното приемане. Въззивният съд е допълнил доклада на първоинстанционния съд, като на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищците, че не сочат доказателства за възстановяването на собствеността. Представените административни преписки са приети при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което не е налице допуснато процесуално нарушение. Налице е основание за допускане на касационно обжалване предвид наличието на съмнение дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че за уреждане на правоотношенията между страните са приложими нормите на чл. 205-209 ЗУТ, при положение, че отчужденията на процесните площи за улици са по първоначален застроителен и регулационен план от 1994 г. при действието на ЗТСУ /отм./ По жалбата на П. И. П. и Г. И. П.. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд са направени въз основа на заключението, че липсват доказателства за упражнявана фактическа власт, която има характеристиките на владение. Представената съдебна практика е относима към приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС и не може да намери приложение към настоящия спор. Самата преценка на свидетелските показания, установяващи характера на извършваните действия, не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.