Определение № 5165 от 27.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3661/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. С. С., против определение № 1659 от 31.03.2026 г. по гр. д. № 2167/2025 г. на ВКС, I г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната ѝ жалба срещу решение № 1529 от 16.12.2024 г. по в. гр. д. № 2400/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени претенции по сметки по чл. 346 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Навежда доводи за формално приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с приемането на претенциите по чл. 346 ГПК като самостоятелни облигационни искове без отчитане на особеностите на делбеното производство и значението им за избора на способ за извършване на делбата. Иска отмяна на определението. В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба - Д. С. Л., Р. Ш. и А. К., не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима, подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на последващ контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. С. срещу решение № 1529 от 16.12.2024 г. по в. гр. д. № 2400/2024 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от нея против С. С. К., починал и заместен от Д. С. Л., Р. Ш. и А. К., претенции по сметки по чл. 346 ГПК за заплащане на сумата от 2 159.63 лева, представляваща разходи за поставяне на бариера през 2016 г., и сумата от 1 500 лева - разходи за изравняване, настилка и осветление, направени през същата година. За да достигне до този правен извод, предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че касационната жалба в тази ѝ част е процесуално недопустима, тъй като цената на предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки е под законовия праг от 5 000 лева, въведен с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че проверката по допустимостта на въззивните решения се извършва в производството по чл. 280 и сл. ГПК, но при стриктно спазване на установеното в чл. 280, ал. 3 ГПК абсолютно процесуално ограничение. Касационната инстанция извършва проверка по допустимостта само на онези въззивни решения, които подлежат на касационно обжалване, т. е. по отношение на които разполага с такова правомощие. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Претенциите по сметки, предявени по реда на чл. 346 ГПК, представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата (решение № 74 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 660/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1725/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 612 от 25.10.1995 г. по гр. д. № 375/1995 г. на ВКС, I г. о., ППВС № 7 от 28.11.1973 г.). По тези претенции съдът се произнася с решението по извършване на делбата с отделен диспозитив, респективно с отделно решение. Всяка от претенциите по сметки представлява отделен иск и решението по нея може да влезе в сила отделно от останалата част от съдебния акт. Всяка от частите на решението – по извършването на делбата или по сметките, може да се обжалва самостоятелно, при което е възможно постановяването на различен резултат. Производството по извършване на делбата може да продължи, а това по сметки да приключи и обратно, като сила на пресъдено нещо се формира единствено между претендиращия съделител и този, срещу който е предявена, а не между всички страни в производството. Макар целта на производството по сметки да е да се уредят отношенията между съсобствениците по повод на делбеното имущество, това не се отразява на самостоятелността на решението тази му част. Претенцията по сметки може да не е предявена в делбеното производство, а да е предмет на отделно исково производство. Следователно претенциите по сметки са самостоятелни искове и те се подчиняват на общите правила за цената на иска и обжалваемостта, респективно по отношение на тях е валиден и имущественият праг за достъп до касационно обжалване. В случая предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки имат облигационен характер, като меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всяка отделна претенция, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Цена на всяка от претенциите, включително и с оглед сбора от претендираните по реда на чл. 346 ГПК разноски в общ размер на 3 659.63 лева (формиран от отделни претенции за 2 159.63 лева и 1 500 лева), е под установения законов праг, поради което решението на въззивната инстанция в тази му част не подлежи на касационно обжалване, а подадената касационна жалба правилно е оставена без разглеждане поради липса на правомощие на касационната инстанция да се произнесе по нея. Наведените в жалбата доводи за невъзможността претенциите по сметки да се разглеждат изолирано поради значението им за извършването на делбата са неоснователни. Действително в задължителната практика на ВС (т. 5, б. „б“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г.) относно критериите за избор на способ за извършване на делбата е прието, че тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни, както и че е много неудобно - когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има самостоятелен имот, се извършва от съда по реда на чл. 353 ГПК, без да се тегли жребий. При така дадените разрешения подобренията имат правна значимост към избора на способ за извършване на делбата, но само когато същите са значителни и могат да доведат до последващ правен спор относно собствеността им. Тази им значимост обаче, в контекста на доказването им в делбеното производство, не дерогира императивно въведения праг за обжалваемост на исковите претенции. Въведеният с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК имуществен праг съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационния контрол, поради което е приложим и по отношение на предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции за сметки – в случая касаещи разходи за поставяне на бариера, изравняване, настилка и осветление. Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.