Определение № 84 от 08.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2016 г.

Производството е по чл.250 ГПК и чл.251 ГПК. Образувано е по искане на Н. Е. С., [населено място], за допълване на определение №54 от 16.01.2017 г. по гр.д. № 2978/2016 г. на ВКС, ІV г.о., тъй като липсва произнасяне по всички негови искания и възражения, както и да бъде тълкувано същото определение, защото е неясно какво е постановил съдът и въз основа на кои обстоятелства. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира молбата за неоснователна. С определение №54 от 16.01.2017 г. по гр.д. № 2978/2016 г. на ВКС, ІV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №486 от 16.03.2016 г. по гр. дело №4136/2015 г. на Софийския апелативен съд. Прието е, че жалбоподателят Н. Е. С. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение №486 от 16.03.2016 год. по гр. дело №4136/2015 г. на Софийския апелативен съд по следните правни въпроси: правилно ли е определена дължимата държавна такса по иска и длъжен ли е съдът да се произнесе по всички искания и повдигнати от страните въпроси. Касационно обжалване не е допуснато, защото първият от повдигнатите от жалбоподателя въпроси е неотносим, а вторият е правнорелевантен, но е решен от въззивния съд съобразно задължителната съдебна практика. Видно от изложеното съдът се е произнесъл по цялото искане, поради което определението не подлежи на допълване. Съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страната, които имат отношение към предмета на делото. Постановеното определение е ясно. Касационно обжалване не се допуска когато не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В случая Върховният касационен съд чрез определението е преценил, че повдигнатите правни въпроси не обуславят обжалваното решение и нямат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.