Определение № 31 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 36/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – София (СРС) и Административен съд – София град (АССГ) по въпроса кой съд е компетентен да се произнесе по исковата молба на Д. Т. П., от гр. София, срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болка, страдание и унижение, уронване на честта и достойнството му, настъпили от незаконосъобразни действия на служители на СДВР на 02.09.2020 г. (нанесен побой и телесни повреди), ведно с мораторна лихва от датата на увреждането – 02.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа исковата молба е Административният съд – София град. Съображенията за това са следните: Първоначално делото е образувано пред Административен съд – София град по подадена от Д. Т. П. срещу СДВР искова молба, която е съдържала освен този иск и втори иск срещу същия ответник. С Решение № 4354/ 10.02.2025 г. по адм. дело № 1634/ 2024 г. съставът на АССГ се е произнесъл по втория иск, но е прекратил производството по исковата молба в частта за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, резултат от нанесен побой и телесни повреди, за сумата от 3500 лв., ведно с мораторна лихва, като е изпратил препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея, по подсъдност на СРС. За да постанови този резултат, съставът на АССГ е изложил, че Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е специален закон по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 - 54 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и се ангажира при наличието на две хипотези: 1. вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (чл. 1, ал. 1 от закона). Приел е, че не е родово компетентен да се произнесе по предявения иск, тъй като административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за обезщетение на вреди по реда на чл. 1 ЗОДОВ, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, но е счел, че от исковата молба, не могат да се направят такива изводи, като е приел, че в случая се претендира обезщетение за вреди от деликт, а компетентни да разглеждат тези искове са общите съдилища по реда на ГПК в зависимост от цената на иска и предвид, че тя е в размер на 3500 лв., на основание чл. 103 от ГПК е сторил извод, че компетентният съд е СРС. Посочил е още, че претенцията на ищеца в тази част не произтича от издаването спрямо него на акт с белезите на индивидуален административен такъв по смисъла на чл. 21 АПК, а са налице твърдения за нанесени множество „телесни повреди", които кореспондират с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД – „Непозволено увреждане". Последвало е образуването на гр. дело № 16769/ 2025 г. пред СРС, производството по което е прекратено и е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Районният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да го разгледа е Административен съд – София град. Като съобрази изложените твърдения и заявените искания в исковата молба на Д. Т. П., настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че предмет на разглеждане е претенция за присъждане на обезщетение за вреди от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът сочи, че на 02.09.2020 г., около 22.30 часа, е била проведена полицейска акция под ръководството на СДВР, бил е принудително задържан от полицейски служители на отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, които го съборили на земята и започнали да го бият безпричинно. Изпитал силна болка и страдание от нанесения му побой. Видно от изложените в исковата молба твърдения, се претендират вреди, произтекли от незаконосъобразни действия на служителите на СДВР, състоящи се в използване на физическа сила спрямо ищеца. Използването на физическа сила от полицейските служители чрез нанасяне на побой представлява незаконосъобразно фактическо действие, релевантно за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за което се дължи обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед на което компетентен да се произнесе по съществото на спора е съответният административен съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,