Определение № 2421 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3364/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба, подадена от М. Г. П. чрез адвокат Д. Б. от САК срещу въззивно Решение № 6843 от 12.12.2024 г. по в.гр.д.№ 273/2024 г. по описа на СГС, г.о., III брачен състав. Ответницата по касация С. К. П. е подала писмен отговор чрез адвокат М. А. от САК, с който оспорва да е налице основание за допускане на касационното обжалване. Оспорва и основателността на касационната жалба. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено Решение № 16860 от 18.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 36231/2022 г. по описа на СРС, г.о., 158 състав, с което по иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, предявен от С. К. П. срещу М. Г. П., е признато за установено, че ищцата е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 142, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор *****, подробно описан в диспозитива, придобит с нотариален акт № 140 от 09.03.2016 г., том І, рег.№ 708, дело № 132 от 2016 г. на Нотариус Й. Л. (№ * по регистъра на НК). Въззивният съд, прилагайки разпоредбата на чл. 272 ГПК, е споделил формираните от СРС изводи, наред с което е изложил следното: С договор в нотариална форма, сключен на 06.04.1994 г., С. К. П. е закупила апартамент № 26, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за продажна цена в размер на 67 780 лв. Страните по делото са сключили граждански брак на 28.10.2001 г. С н.а.№ 185 от 17.12.2015 г. С. К. П. е продала апартамента за сумата 38 000 евро, която изцяло (както капарото от 3 800 евро, така и останалите 90%) е постъпила по банковите й сметки, както следва: капарото - по сметка в „Банка Пиреос България” АД (чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД), остатъка – по сметка в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД (с правоприемник „КВС Банк България“ АД). Процесният имот е закупен с н.а. за покупко-продажба № 140 от 09.03.2016 г. на нотариус с № * по регистъра на НК. Купувачи са С. К. П. и М. Г. П.; продажната цена е 33 000 лв., за която е вписано, че е платена изцяло по банков път по сметка на продавача Т. Д. С. в „Уникредит Булбанк” АД. В пункт втори от нотариалния акт страните по договора за продажба са заявили, че сумата 33 000 лв. е действително уговореното плащане по договора, като в случай на евикция е уговорено задължение на продавача да възстанови разходите по договора, както и да заплати на купувачите неустойка в размер на 63 000 лв. Данъчната оценка на имота за 2022 г. е 29 476,10 лв. Имотът е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. С Решение № 36587 от 10.02.2020 г. по гр.д.№ 2767/2019 г. на СРС, III г.о., 89 състав е прекратен сключеният между страните граждански брак, като в частта относно прекратяването на брака решението е влязло в сила на 28.03.2020 г. Пресъздадени са показанията на разпитаните по делото пред първата инстанция свидетели: посоченият от ищцата К. И. М. – неин баща, както и посочените от ответника: И. А. С. и Г. М. П. – син на страните. Съобразени са представеният договор за заем, сключен между трето по делото лице (М. П. Г.) и ответника на 17.12.2015 г., съгласно който ответникът е получил в заем от М. Г. сумата 12 000 евро, като е посочено, че заемът се предоставя за закупуване на жилище в [населено място]; извлеченията от банкови сметки на ищцата за постъпилите плащания по сделката от 17.12.2015 г. Установено е, че на 22.02.2016 г. от сметка на ищцата в полза на Т. Д. С. е платена сумата 9 745 лв. – капаро, а на 09.03.2016 г. - сума в размер на 23 255 лв. за покупката на имота. Прието е, че по сключения между страните граждански брак действащ е бил имуществения режим на общност. На 09.03.2016 г. е придобит в собственост от страните процесният имот при цена от 33 000 лева, съгласно отразеното в нотариалния акт. При условията на чл. 272 ГПК по възражението, че действителната цена на имота е 57 000 лв., а не посочената в нотариалния акт сума от 33 000 лв., са възприети изводите на СРС, съгласно които при решаването на възникнал спор между съпрузите преди или след прекратяване на брака относно влагането на лични средства при придобиване по време на брака на вещни права, от значение са размерът на действителната цена на придобиването и произходът на средствата, с които е заплатена. Установяването на действително уговорения размер на цената и произхода на средствата, с които същата е заплатена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Според свид. С., в деня на изповядване на сделката, по силата на която е придобит процесния имот, ответникът е преброил и предал на продавача по договора в отделна стая в нотариалната кантора парична сума. Не се установява обаче от показанията на тази свидетелка, че преброената от ответника и предадена на продавача парична сума, е именно за заплащане на остатък от действителната продажната цена на процесния недвижим имот, нито пък се установява размерът на тази сума и валутата на купюрите. Макар показанията на тази свидетелка да са обективни и не съдържат противоречия, предвид отдалечеността във времето са налице немалко обстоятелства, свързани с релевантните по делото факти, които свидетелката не си спомня: каква е била валутата на преброените от ответника парични средства, в една и съща валута ли са били преброените пари, кой е взел съставената разписка за платената сума, кой е съставил тази разписка, кой я е разписал, присъствали ли са и други лица. Показанията на свид. М. също не съдържат противоречия и са обективни, но предвид отдалечеността им във времето съдържат немалко обстоятелства, свързани с релевантните по делото факти, които и този свидетел не си спомня: дали някой е броил пари в брой на място в кантората, дали някой се е отделял в стая, дали е бил съставен и друг документ, дали впоследствие е имало спорове за документи. Съгласно показанията на тези двама свидетели безспорно и двамата са присъствали при сключването на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Противоречията в техните показания се дължат именно на отдалечеността във времето от провеждане на разпитите и релевантните по делото обстоятелства, които тези свидетели са възприели. Не се установява обаче по безспорен начин, че ответникът е платил в брой на продавача остатък от продажната цена по договора от 09.03.2016 г. в размер на 12 000 евро и 500 лева. От представения от ответника договор за заем се установява, че му е предоставен паричен заем на сума в размер на 12 000 евро с цел използването на средствата за закупуване на жилище в [населено място]. Не може обаче да бъде направен еднозначен извод относно факта, че именно получените в заем парични средства са били преброени от ответника и предадени като цена по договора на 09.03.2016 г. Освен това средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно - чл. 32, ал. 2 СК. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното. В случая дори се твърди от ответника, че погасяването на този паричен заем още не е започнало, с което той обосновава личния произход на тези средства, което възражение е лишено от логика. Показанията на свид. П. не са кредитирани, тъй като са преценени като необективни и противоречиви. Това е така предвид заявлението от страна на свидетеля, че баща му му е показал всички важни документи, които се намирали в една жълта папка в процесния имот, и то още докато ищцата живеела заедно с тях, уточнявайки, че това са били и документи на сестра му за училище и за раждане, както и „оригиналният“ документ за платената за апартамента сума. Направило е впечатление от това изявление, че свидетелят е бил запознат със съдържанието на тази жълта папка и съхраняваните в нея документи. Още повече, че той допълнително уточнява да е нямало друго, което да се съхранява в тази жълта папка. Впоследствие обаче, при разказа на свидетеля относно посещение на ищцата и родителите й, при което посещение те ровели в жълтата папка, свидетелят сочи, че тези документи били много и не ги броил. Това негово изявление е в противоречие с предходното такова, свързано с информираност относно съхраняваните в папката документи. Освен това, свидетелят сочи, че ответникът впоследствие, след посещението на ищцата и родителите й, му е съобщил, че се губят някои документи, сред които и „оригиналът“ за апартамента, за сумата и за плащането, но заявява, че е забравил кои други документи също са изчезнали. Ето защо показанията на този свидетел са преценени като недостоверни и пресъздаващи не толкова непосредствено възприети от самия свидетел факти, а преразказани му от неговия баща. Освен това, впечатление е направило, че свидетелят двукратно окачествява документ, свързан с процесния апартамент като „оригиналния“ и „оригиналът“, въпреки че в единият случай говори за документ за платена сума, а в другия – за апартамента, за сумата и за плащането. Прието е, че в случая свидетелят не е наясно какъв е този документ, как изглежда и дори дали е един документ или са повече от един такъв. Дори да бяха кредитирани от съда показанията на свидетеля, то от тях по никакъв начин не се установява кой и какви документи е взел от въпросната жълта папка, предвид което и възражението на ответника, че предварителният договор, заедно с всички документи, свързани с покупката на процесния имот, са били взети от процесното жилище от бащата на ищцата, е намерено за недоказано, както недоказано се явява и възражението на ответника досежно наличието на симулация по отношение на посочената в нотариалния акт продажна цена за закупуването на процесния недвижим имот. Въззивният съд е изложил и собствени мотиви по извода, че продажната цена, описана в нотариалния акт, е заплатена изцяло от С. К. П.. За да разреши въпроса дали вложените в продажната цена средства са изцяло на ищцата, СГС е подложил на собствен анализ събраните пред СРС доказателства. Според въззивния съд сам по себе си Договорът за заем от 17.12.2015 г., сключен между ответника и М. П. Г., съгласно който заемополучателят М. П. е получил сумата 12 000 евро с намерението да закупи жилище в [населено място], не аргументира извод, че сумата по заема е вложена в процесната покупка, като доказателства в тази насока не са представени. От показанията на свидетелката С., дадени пред СРС, се установява, че същата е присъствала в деня на изповядване на сделката в нотариалната кантора на нотариус Л.. Пред съда е заявила, че знае за сключения договор за заем между М. П. и М. Г. (близка родственица на ответника – негова братовчедка); видяла е в деня на сделката как М. П. борави със сума пари, но не е сигурна нито за тяхната валута, нито за стойността на същите; помни, че е съставяна разписка, според която ответникът предоставил допълнителни пари на купувача, но не помни нито кой я е съставил, нито знае къде се намира в момента. Направено е обобщение, че съдът не приема за доказани при условията на пълно и главно доказване твърденията на ответника за симулативност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а.№ 140 от 09.03.2016 г. на нотариус Л., както и за личното участие на ответника в произхода на средствата за придобиване на процесния недвижим имот. На следващо място СГС се е произнесъл по възражението на ответника за произхода на средствата, послужили за закупуване на процесния имот, които С. П. била заплатила. Не се спори, че придобитият на 06.04.1994 г. имот е бил лична собственост на С. П.. Въведено е възражение, че при продажбата на този имот на 17.12.2015 г. придобитата от страна на С. П. парична сума е в размер на 63 100 лева благодарение на вложените от страна на ответника усилия и средства, изразяващи се в извършване на строително-монтажни дейности в имота, в резултат на което състоянието му значително се е подобрило, правейки възможно получаването на тази сума. За да изследва така наведените факти, въззивният съд е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Ц. (посочен от ответника) и И. И. (брат на ищцата, поради което е приложено правилото на чл. 172 ГПК предвид възможната заинтересованост на свидетеля). След анализа им е прието, че въззивният съд не може да направи категоричен извод за извършваните в този апартамент ремонтни дейности. Въззивният съд е назначил и съдебно-техническа експертиза, изготвена от компетентно вещо лице с нужните познания в областта, чието заключение не е оспорено от страните и е кредитирано от съда. В заключението на СТЕ е посочена стойността на предбрачния имот, както по време на неговото придобиване, така и към момента на неговото отчуждаване. В т. 2 вещото лице е посочило кои по вид СМР представляват текущи ремонти и кои имат характер на основен ремонт, но не и кой е автор на същите. Експертното заключение е послужило на съда да формира доказателствени изводи за цената на имота към два различни периода от време, но от нея не може да се установи кой и кога е извършвал ремонтни дейности в същия, поради което твърденията, че ответникът е извършвал СМР, спомогнали за покачване стойността на имот, собственост на ищцата, чрез продажбата на който тя се е облагодетелствала като е получила парична сума, която впоследствие й е спомогнала за закупуване на 09.03.2016 г. на процесния имот, са приети за недоказани. Прието е, че съгласно чл. 23 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК лично имущество е това, което е придобито от съответния съпруг преди брака или по време на брака по наследство и по дарение. С оглед установените по делото факти е прието, че по отношение на процесния недвижим имот са налице предпоставките да бъде призната претендираната трансформация на лично имущество, тъй като цената му изцяло е заплатена със средства, получени от продажбата на придобит от ищцата преди сключването на брака й с ответника личен имот. В нотариалния акт от 09.03.2016 г. като купувачи са вписани имената на двете страни по делото – съпрузи към този момент, но продажната цена е платена изцяло от банковата сметка на ищцата с наличност, набрана от продажбата от 17.12.2015 г. В т. 4 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи е допустимо да се установи пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „относно задължението на въззивния съд да обсъди и разгледа в решението си всички доводи на страните и относимите към тях доказателства от значение за решението по делото поотделно и в тяхната съвкупност“ – с довод за противоречие с Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр.д.№ 2623/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 139 от 11.03.2025 г. по гр.д.№ 1137/2024 г. на ВКС, III г.о. и цитираните в него, тъй като СГС не е обсъдил доказателствата, указващи на симулативност на договора, оформен с н.а.№ 140/2016 г. относно посочената в него продажна цена; „Задължен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност, за да установи правно релевантния основен факт като при преценката да съобрази житейските, логическите и опитните привила; Пълното доказване може да ли да бъде осъществено и чрез косвени доказателства, които следва да бъдат обсъдени от съд“ – с довод за противоречие с Решение № 50099 от 06.01.2023 г. по гр.д.№ 4711/2021 г. на ВКС, II г.о.; „Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между бивши съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства“ - с довод за противоречие с Решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1314/2018 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 86 от 04.07.2018 г. по гр.д.№ 2862/2017 г. на ВКС, II г.о., „Задължително ли е за да бъде уважена претенция за подобрения в недвижим имот, извършването на същите да бъде задължително доказвано и с писмени доказателства“ – с довод за противоречие с Решение № 1375 от 17.02.2009 г. по гр.д.№ 4656/2007 г. на ВКС, IV г.о. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпросите в първите три пункта. Същите са формулирани в контекста на оплакването на касатора, че съдът се е произнесъл неправилно по възражението за симулативност на договора, оформен с н.а.№ 140/2016 г., относно посочената в него продажна цена. Изложените от въззивния съд мотиви не разкриват отклонение от формираната практика на ВКС (цитирана и от касатора), че в производството по иск за собственост между съпрузи (настоящи или бивши) на основание трансформация на лични средства е допустимо да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства. При режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл. 23, ал. 1 СК се цели установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия съпруг средства. При отчитане спецификата на семейните отношения, които имат не само имуществен, но и личен характер, при решаването на възникнал спор, квалифициран на горното основание, по отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба, от значение е каква е действителната цена на придобиването и произходът на средствата, с които е заплатена. Твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства, тъй като волеизявленията на страните по сделката имат характера на частен документ и се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството им. Фактите за действително уговорения размер на цената и произхода на средствата, с които същата е заплатена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Видно от мотивите на СГС и тези на СРС (поради препращането към които, същите следва да бъдат съобразени при настоящото произнасяне), ангажираните от касатора доказателства – и писмени, и гласни - за установяване на възражението му досежно действително уговорената цена, са обсъдени, а изводът, че възражението е недоказано, се основава не на тяхното игнориране, а на оценката на доказателствената им сила. Противно на поддържаното от касатора, ангажираните от него доказателства не изграждат такава система от несъмнено установени факти – правнорелевантни и/или доказателствени, които да обосновават като единствено възможно обективно осъществило се договаряне на цена в размер на 57 000 лв. Показателно за противното е самото процесуално поведение на касатора, който в течение на разглеждане на делото представя пред съда различни версии за действителния размер на придобивната цена – при това във всичките си изявления, позовавайки се изначално на клаузата по т. II от н.а.№ 140/2016 г. В отговора на исковата молба той твърди, че действителната цена е 57 000 лв., а стойността на неустойката (63 000 лв.) представлявала първоначалната офертна цена - без да предлага логично обяснение защо страните биха приложили подобен подход при формулирането на тази клауза. Във въззивната жалба пък се акцентира на факта, че платеното капаро е 9 745 лв., и тъй като капарото обичайно е 10% от цената, това било ясна индиция, че действителната продажна цена не е 33 000 лв. – отново без да се пояснява защо при вероятна продажна цена от 97 450 лв. съдът да трябва да приеме за установено по несъмнен начин, че цената не е нито 33 000 лв., нито 97 450 лв., а посочената от касатора стойност от 57 000 лв. Съгласно чл. 8 и чл. 9 ГПК съдът е длъжен да даде възможност на страните в равна степен да въздействат на крайния акт и в този смисъл релевантни в случая се явяват твърденията и на двете страни за обсъждания факт. В становищата си всяка от тях дава различно обяснение за съдържанието на клаузата по т. II от н.а.№ 140/2016 г. Според ответника клаузата налага да се приеме, че действителната цена е посочената от него сума от 57 000 лв. Според ищцата (съгласно становище от 07.02.2023 г.) размерът на неустойката се дължи на извършени в периода от предаването на владението на имота от продавача на купувачите на 19.02.2016 г. (което съответства на удостовереното в клаузата по т. II от н.а.№ 140/2016 г.) до датата на сделката (09.03.2016 г.) фактически действия във връзка с привеждането на процесния апартамент в състояние, годно да бъде ползван обекта за жилище на семейството. И двете становища черпят своето обяснение от клаузата по т. II, но извън това, в рамките на процеса и до подкрепянето им с убедителни доказателства, за съда и двете имат характера на предположения, предоставящи възможно обяснение за мотивите, поради които продавачът – от една страна, а от друга – купувачите са се съгласили да впишат, че действителната цена е 33 000 лв., а неустойката – 63 000 лв. Изводите на двете инстанции по съществото на спора, че действителната цена е 33 000 лв. и че ищцата е провела успешно пълно и главно доказване за фактите, обосноваващи извод за осъществена в нейна полза пълна трансформация по чл. 23, ал. 1 СК, са формирани въз основа на доказателства, които пряко установяват твърденията й, като произнасянето по иска е в съответствие и с разясненията по ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д.№ 2/2022 г. на ВКС, ОСГК. От своя страна ответникът не е ангажирал доказателствени средства, които, преценени в тяхната съвкупност и съвместно с ангажираните от насрещната страна, да налагат несъмнен извод, че действителната продажна цена по н.а.№ 140/2016 г. е посочената от него сума от 57 000 лв., спрямо която да се преценява дали е осъществен фактическият състав по чл. 23, ал. 1 СК, евентуално – този по чл. 23, ал. 2 СК или искът е изцяло неоснователен. При липсата на убедителни доказателства за този главен факт, предложеното от касатора обяснение за съдържанието на клаузата по т. II от н.а.№ 140/2016 г. си остава само едно от възможните предположения за действителната воля на страните по договора от 09.03.2016 г., а съдебните актове могат да се основават само на несъмнено установени факти, но не и на предположения. В резултат от извършените от касатора процесуални действия в процеса на доказване, събраните доказателства нито пряко установяват заявените от него твърдения, нито установяват странични обстоятелства, които преценени в съвкупност с другите, несъмнено да установява основния заявен факт, че е уговорена продажна цена в размер на 57 000 лв. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по въпрос № 4, тъй като същият няма обуславящо значение за изхода на спора. На първо място – настоящият процес е по положителен установителен иск за собственост на основание чл. 23, ал. 1 СК, а не по претенция за присъждане на подобрения в недвижим имот. Както в съответствие с практиката на ВКС е посочено още в мотивите на СРС, извършването на подобрения в конкретен недвижим имот по никакъв начин не се отразява на вещното право на собственост върху този имот и не променя личния характер на получените от продажбата му парични средства, поради което отговорът на обсъжданото питане не би се отразил на крайния правен резултат по делото. Извършената служебна проверка не повдига съмнение да е налице основание от кръга на предвидените с чл. 280, ал. 2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия