Определение № 710 от 30.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 568/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6597/9.VІІ.2010 г. на Ф. С. Х. от М., област К., подадена чрез процесуалния му представител адв. Я. Н. С. от С. против определение № 1117 на С., ГК, 2- ри с-в от 25.VІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело /СП/ № 1010/10 г., с което - като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане негова частна въззивна жалба срещу разпореждане на Софийския градски съд по ф. д. № 1659/03 г.: за отказ да бъде спряно регистърното производство на М. изповедание „на основание чл. 15 от закона за вероизповеданията”, в какъвто смисъл е била депозираната пред регистърния съд молба с вх. № 13567/13.V.2010 г. Оплакванията на частния жалбоподател Ф. С. Х. са за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати от С. при постановяването на атакуваното определение съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира неговото отменяване и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който „да не се вписват решенията на Националната мюсюлманска шура (конференция) от 7.08.1996 г., Устав от 1996 г., В. мюсюлмански духовен съвет и представляващ изповеданието Н. Генджев”. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно пр-во пред С., настоящата частна жалба на Ф. С. Х. от М., област К. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Неин предмет е определение на С., преграждащо по-нататъшния ход на делото, поради което този негов съдебен акт подлежи на обжалване пред ВКС без проверка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Отклонявайки произнасяне по съществото на подадената от Ф. С. Х. частна въззивна жалба, С. е съобразил изцяло охранителния характер на регистърното производство по закона за вероизповеданията, респ., че спирането на последното в процесния случай е било искано не по повод конкретно вече постъпило заявление за вписване по партидата на М. изповедание в СГС, а като една предварителна обезпечителна мярка, което е процесуално недопустимо. В този смисъл законосъобразно е приетото от въззивния съд досежно липсата на правен интерес от обжалване на така формирания отказ на регистърния съд /СГС/ да постанови „спиране на всички вписвания по ф.д. № 1659/03 г.”. Освен, че в случая не се касае за преграждащо делото определение не са били налице предпоставките по т. 1 на чл. 536, ал. 1 ГПК, предвид констатираната липса на друго заявление за вписване на промени в специалния регистър на СГС по партидата на М. изповедание. С оглед изложеното настоящата частна жалба на Ф. С. Х. ще следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение