Определение № 442 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3427/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Т. Д. П. от [населено място] против въззивно определение № 261921 от 7.10.2020г. по в.ч.гр.д. № 10153 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20200927 от 17.09.2020г. по гр.д. № 65438/2019г. на СРС за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото, поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. В приложено към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието за недопустимост по чл.280, ал.2 ГПК очевидна неправилност. Обосновава същата със следните обстоятелства, които счита, че съдът не е съобразил: 1. С молба с № 5125180 от 9.09.2020г. вече е отстранявал посочени нередовности. 2.Винаги е посочвал, че иска съдът да му даде шанс и с готовност се е опитвал да изпълнявал дадените указания. 3.Искал е отвод на съдията, който е констатирал нередовностите, но той не е приет. 4.Комисията за защита от дискриминация е приела молбата му без забележки. 5.Жалбоподателят е юрист, който е водил много дела за дискриминация и 6.Съдът не е отчел важността на спора, който е насочен срещу двама разследващи полицаи. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Пред СРС е образувано производство с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по иск, предявен от Т. Д. П. срещу двама разследващи полицаи от VІІІ РУ на СДВР София с искане за установяване на нарушението и за осъждане на ответниците на въздържане за в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Поискал е и налагане на мерки по чл.47, т.3,4 и 6 от ЗЗДискр. Така подадената молба е била оставена без движение с разпореждане от 19.11.2019г., с което са дадени указания за посочване на ЕГН на ищеца, имената и адреси за призоваване на ответниците, за конкретизация на дискриминационните действия, за уточнение конкретно и в сравнение с кои лица, намиращи се в сходно положение се твърди, че е допуснато или извършено неравно третиране и да се конкретизират исканията. След като е бил уведомен за тях, ищецът е подал молба с № 5028189 от 18.02.2020г. С разпореждане от 19.11.2019г. молбата отново е била оставена без движение с указания за представяне на преписи за ответната страна и Комисията. На 8.06.2020г. съдията –докладчик се е самоотвел от разглеждане на делото. Ищецът е подал молба с № 5076152 от 18.06.2020г. с уточнения. С разпореждане от 23.06.2020г. исковата молба отново е била оставена без движение с указания за представяне адреси за призоваване на ответниците. Последвали са три молби, подадени от ищеца с вх.№ 5117816 и № 5117817, двете от 24.08.2020г. и № 5119551 от 26.08.2020г., с посочване на адресите, с уточнения и с искане за отвод на състава, като последната е оставена без уважение с определение от 27.08.2020г. С разпореждане № 185635 от 27.08.2020г. исковата молба за четвърти път е била оставена без движение с указания, идентични на първоначалните – ищецът да посочи: 1. кои са действията, за които твърди, че са извършени спрямо него, представляват по-неблагоприятно третиране спрямо други лица в същата ситуация и имат за краен резултат поставянето му в по-неблагоприятно положение, 2.каква е ситуацията, в която е поставен и кои са другите лица, които са или могат да са поставени в същата ситуация, за да може да се направи преценка дали е налице по-неблагоприятно третиране, 3.по какъв начин по-неблагоприятното му третиране е основано на принадлежността му към определена група, коя е тази група и въз основа на какви белези е обособена. Ищецът е подал молба с № 5125180 от 9.09.2020г., с която е посочил, че действията, за които твърди, че са извършени спрямо него са две: отказ да бъде разпитан, отказ да се коментират от ответниците доказателства,които той им е представил и факти, които са в негова полза. Ситуацията е свързана с образувано срещу него ДП, а групата е тази на заподозрените лица. След постъпване на тази молба, СРС с определение № 20200927 от 17.09.2020г. по гр.д. № 65438/2019г. на СРС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Мотивите му са: неизпълнение на дадените указания, защото заявеното от ищецът, че „това са всички лица, които са известни на полицията и на пострадалите и са задържани по образувано ДП“ не е дори общо очертаване на кръга лица, но дори и да се приеме, че по този начин се конкретизира определена група лица, то не е посочено с коя група ищецът я сравнява, за да твърди, че е бил третиран по-неблагоприятно. С обжалваното въззивно определение № 261921, СГС е потвърдил определението с решаващите мотиви за неотстраняване в срок от страна на ищеца на неколкократно даваните от съда указания. Именно неговото поведение е довело до необходимост от прекратяване на производството поради невъзможност за очертаване предмета на делото. Ищецът не е бил в достатъчна степен прецизен в изложението си, не се е възползвал от предоставената му възможност по чл.21, т.1,вр.чл.1 от Закона за правната помощ, като е продължил да поддържа противоречиви твърдения относно фактическите основания на претенцията си. Освен това, изложените от него твърдения за нарушаване на права и свободи във връзка с неправомерно задържане по ЗМВР в рамките на водено срещу него наказателно производство и за твърдяно бездействие на органите на разследването - отказ да бъде разпитан, отказ да се коментират от ответниците доказателства,които той им е представил и факти, които са в негова полза, не сочат на състав, предвиден в ЗЗДискр. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая касационно обжалване не следва да се допуска, защото не е налице посоченото в инкорпорираното в жалбата изложение основание за допустимост. Съгласно установената практика за да е очевидно неправилен, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, постановеният въззивен акт, същият следва да страда от порок /неправилност или необоснованост/, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. В случая подобен порок не може да бъде установен, доколкото в съответствие с изискванията на чл.129, ал.3 ГПК съдът е върнал исковата молба след като многократно е констатирал, че същата не отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, посочвал е нередовностите на ищеца и му е давал указания, които той не е отстранил. Обстоятелствата, на които жалбоподателят акцентира – че е подал молба с № 5125180 от 9.09.2020г., че с готовност се е опитвал да изпълнява дадените му указания, че е юрист, който е водил много дела за дискриминация и че Комисията за защита от дискриминация е приела молбата му без забележки, са без правно значение в случая. Първоинстанционният съд служебно следи за редовността на подадената пред него молба, като за него не съществува възможност за разглеждане и произнасяне по нередовна искова молба, в която е налице несъответствие между изложението на обстоятелствата по чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, на които се основава иска и искането по чл. 127, ал.1, т.5 ГПК. Наличието на съответствие между основание и петутим е предпоставка както за надлежното упражняване на правото на иск, така и за ефективното упражняване на правото на защита от страна на ответника. Противното би довело до постановяване на недопустим съдебен акт. Същевременно, законът не задължава съдът непрекъснато да дава указания. Съгласно чл.129 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава /еднократно/ да отстрани, в едноседмичен срок, допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В случая, съдът четири пъти е предоставял по едноседмичен срок за изпълнение на идентични указания за посочване на адрес на ответница и за конкретизация на основанието и петитума на предявения иск. Подаването на молба от ищеца не е равнозначно на изпълнение на указанията. Указанията се считат изпълнени, когато с тях се отстраняват точно и напълно констатираните от съда нередовности. При извършване на преценката си дали подадената искова молба е редовна, съдът не отчита важността на спора. Без правно значение е и другото обстоятелство, на което се позовава жалбоподателя – наличието на направен отвод на съдебния състав, защото съгласно чл.22 ГПК, въпросът за отстраняването се решава от съда и в случая е налице произнасяне. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение