Определение № 1627 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 987/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищците М. И. Н. и Е. И. В., чрез адв. Б. Б., против определение № 252/04.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 195/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което след отмяна на определение № 582/14.02.2024 г. по гр.д. № 04915/2023 г. на Районен съд – Перник е изменено решение № 33/12.01.2024 г., постановено по горецитираното дело, в частта за разноските, като е намален размерът на присъденото на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от 1 500 лева на 400 лева. В частната касационна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на определението на окръжния съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че доколкото договорът за правна защита и съдействие е сключен през 2023 г., в случая не би следвало да намери приложение цитираното от районния съд решение на СЕС по дело С-438/22 от дата 25.01.2024 г. Пояснява се, че сочената практика се отнася за договори, при които хонорарът се дължи авансово, в който случай може да се говори за нарушение на правото на конкуренция, защото потребителят следва да заплати цена, формирана съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Акцентира се, че при договора по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА н ационалният съд не може да откаже приложение на горепосочената наредба, тъй като не се накърнява правото на конкуренция. Изтъква се, че определеното с обжалвания съдебен акт адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за трите предявени иска е силно занижено, като се вземе предвид и че след приспадане от него на осигурителната тежест, данъка върху доходите и разходите за членски вноски към адвокатската колегия и ВАдвС, остават разполагаеми 200 лева. Излага се тезата, че дори и наредбата да не е приложима, то съгласно нормата на чл. 5 ГПК намира приложение правният обичай, във връзка с което се развиват подробни съображения. Подчертава се също, че в случай липсва противопоставяне от страна на ответника за присъждането на минимално определения съгласно горецитираната наредба адвокатски хонорар. Искането за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Перник се основана на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, както и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: В случая са предявени от М. И. Н. и Е. И. В. против “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД отрицателни установителни искове за нищожност на разпоредбата на раздел VI вр. с раздел V от сключения между страните Договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40003253575/25.02.2021 г., регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга “Фаст” в размер на 1 250 лева и такова за допълнителна услуга “Флекси” от 1 750 лева, както и осъдителен иск за сумата от 50 лева – частичен от иск в заявен пълен размер от 3 000 лева, представляващи дадени без правно основание по нищожни клаузи такси “Фаст” и “Флекси”. Същите са изцяло уважени от районния съд. Производството пред въззивната инстанция се е развило по повод подадена частна жалба на ответника “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД против определение на районния съд от 14.02.2024 г., постановено по горецитираното дело, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските касателно определеното по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците. Окръжният съд, за да отмени определението на първата инстанция, е приел, че не е ясен начинът, по който РС - Перник е определил размера на адвокатското възнаграждение на 1 500 лева. Акцентирал е, че дори да е изчислен съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от горецитираната наредба № 1/09.07.2004 г., която счита за неприложима в случая, хонорарът би следвало да бъде в максимален размер от 1 200 лева. Намерил е за основателни оплакванията в частната жалба за “изкуствено разделяне” на два иска, доколкото ищецът е имал възможност да направи възражение за нищожност на клауза/-и от договора за потребителски кредит и да предяви само частичния осъдителен иск за сумата от 50 лева. При тези мотиви и с оглед цената на претенцията, Пернишкият окръжен съд е преценил, че на адв. Б. Б. се дължи възнаграждение в размер на 400 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. От касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, освен по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК). При оспорване на основанието за възникване на вземането посредством атакуване на съществена за уредбата на същото клауза, приложение намира нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1 ГПК, тъй като се отрича вземането със стойността му, определена от волята на страните. Казусът е именно такъв, доколкото с предявените искове се оспорва съществуването на правната връзка, респективно основанието на предвидените в договора такси за допълнителни услуги - “Фаст” и съответно “Флекси”. Цената на всяка от така заявените претенции е под законоустановения праг за касационен контрол по граждански дела от 5 000 лева, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което определението на окръжния съд не подлежи на касация. Посочването от втората инстанция на неговата обжалваемост пред Върховния касационен съд е без значение, тъй като за допустимостта на частната касационна жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,