Определение № 115 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. С. К. и В. Г. Т.-К. срещу решение № 62 от 12.4.2018 г., постановено по в.гр.д.№237 по описа за 2017 г. на Великотърновския апелативен съд в частите, с които е отменено решение № 84 от 3.4.2015 г. по гр. д. № 353 по описа за 2010 г. на Ловешкия окръжен съд за отхвърляне на исканията по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ и е постановено друго за отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Мерцедес С. 200“ с рег. [рег.номер на МПС], лек автомобил „Опел корса“ с рег. [рег.номер на МПС], лек автомобил „Деу Е.“ с рег. [рег.номер на МПС], товарен автомобил „Фолксваген транспортер“ с рег. № ОВ 1924, на сумата 235 900 лв., получена от продажбата на апартамент № Б-5 в [населено място], ул. „819“, сектор „Б“, ет.1, сумата 17 000 лв., получена от продажбата на подземен гараж № 17 в [населено място], ул. „21 век“ № 8-10, сумата 11 424, 50 лв., получена от продажбата на мотоциклет с марка „Х.“ и рег. [рег.номер на МПС], два мотоциклета с марка „Я.“ с регистрационни номера ОВ 1672 А и О. В и лек автомобил марка „Форд“, модел „Мустанг“ с рег. [рег.номер на МПС], както и 25 дружествени дяла от капитала на [фирма]/ в ликвидация“.

Касаторите твърдят, че решението на Великотърновския апелативен съд е недопустимо, неправилно и необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Формулираните от Д. К. въпроси са следните:

1. Може ли да се направи извод за наличие на косвена причинна връзка между придобито имущество, за което не е установен законен източник на доходи, и предходно осъждане на лицето за престъпление, което не попада в обхвата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ ?

2. Може ли да се направи извод за наличие на косвена причинна връзка между придобито имущество, за което не е установен законен източник на доходи, което имущество е придобито в период от десет години преди лицето да е извършило престъплението, попадащо в обхвата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ ?

3. Може ли да се направи извод за наличие на косвена причинна връзка между придобито имущество, за което не е установен законен източник на доходи, което имущество е придобито в семейна имуществена общност, без да се анализират и посочат в мотивите на решението доходите на другия съпруг?

4. Може ли само при липсата на законен източник на доходи да се направи предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на ответника, без да се изследва наличие на пряка или косвена причинна връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото?

5. Може ли да се постанови отнемане на парични средства от отчуждаване на придобито имущество, когато същите не са налице/липсва предмет/?

В. Г. Т.-К. желае да бъде допуснато касационно обжалване по следните въпроси:

1. Допустимо ли е да се обоснове причинната връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на лицето с позоваване на предходно осъждане на лицето за престъпление, което не попада в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД?

2. Допустимо ли е съдът само да изложи изводи относно наличието на причинна връзка между придобитото имущество и извършената престъпна дейност, без да мотивира и обосновава тези изводи?

3. Допустимо ли е да се отнеме имущество в режим на СИО, когато приносът на неосъдения съпруг е доказано по-голям от приноса на осъдения за извършено престъпление в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД?

4. Допустимо ли е да се образува производство по ЗОПДИППД/отм./ за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, когато е налице присъда за престъпление, което не попада в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД?

5. Допустимо ли е да се отнема имущество, което доказано не е налично у ответниците?

6. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да изложи собствени мотиви в решението си?

Ответникът по касационните жалби Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, като оспорва касационните жалби и по същество.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Въззивният съд е обосновал връзката между престъплението и незаконно придобитото имущество на стр. 10 от своето решение във връзка с отнемането на лекия автомобил „Деу Е.“. Този автомобил е придобит на 11.7.1996 г., преди извършване на деянието, за което Д. К. е бил осъден/неподаване на декларация за печалба на дружество за периода от 1.1.2005 г.-31.3.2005 г./. Съдът е приел, че това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод за липса на връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на ответника, доколкото тази връзка може да е както пряка, така и косвена, установена въз основа на конкретните обстоятелства по делото. Според съда в случая тази връзка е обоснована както от вида на престъпното деяние, за което ответникът е осъден, така и от факта, че той е бил осъждан и за друго престъпление, при това също във връзка с развиваната от него търговска дейност. Съдът обаче не е конкретизирал кога и какво престъпление е било извършено. В справката за съдимост на касатора Д. К., находяща се на стр.90 по описа на Ловешкия окръжен съд, се съдържа информация, че на определени дати през 2003 г. и 2004 г. той е извършил документни престъпления, без тези престъпления да са свързани с получаване на имуществена облага. Следователно въззивният съд е дал разрешение на първите два въпроса на касатора Д. К. и на първия въпрос на касатора В. Г. Т.-К., което е от решаващо значение за обосноваването на връзката между отнемането на имуществото и престъплението, заради което е образувано производството по ЗОПДИППД/отм./. В мотивите на ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълкувателно дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че може да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето-преди извършване на престъпното деяние, но не могат предварително и изчерпателно да се изброят възможните хипотези. В настоящия случай следва да се прецени дали извършеното от касатора друго престъпление, което не попада в обхвата на ЗОПДИППД/отм./ и от него не е произтекла имуществена облага за дееца, може да обоснове предположение за необходимата връзка между престъпната дейност и незаконно придобитото имущество. По този въпрос, който е от значение за прилагане на закона, не е формирана практика на ВКС, поради което касационното обжалване трябва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Другите въпроси на касаторите не могат до обусловят допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд. В отговора на исковата молба В. Г. Т.-К. се е позовала на принос в придобиване на имуществото, който се изразява в полагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството/стр.367 по описа на Ловешкия окръжен съд/. Нейните доходи от трудова дейност са взети предвид в заключението на вещото лице/стр.2224/ и въззивният съд се е съобразил с това заключение, без да пресмята някакъв друг принос. Следователно по отношение на приноса на съпругата въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 66 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 863/2010 г. и № 226 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС. Според тази практика понятието "принос" по смисъла на чл. 10 ЗОПДИППД/отм./ е различно по съдържание от същото понятие по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК. Разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД/отм./ има предвид хипотеза на придобиване на имущество при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД/отм./ проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник. В хипотезата на чл. 10 ЗОПДИППД/отм./ приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. Ето защо по въпросите на касаторите относно приноса на съпругата не може да се допусне касационно обжалване.

Липсата на паричните суми, които подлежат на отнемане по силата на решението, не води до неговата недопустимост поради липса на предмет. Несъществуването на индивидуално определената вещ е основание за недопустимост на иск за собственост, в какъвто смисъл е цитираното от касатора К. определение № 27 от 28.01.2009 г. по ч. гр. д. №[ЕИК] г. на Трето ГО на ВКС. Парите обаче са израз на универсална стойност и длъжникът всякога може да се снабди с тях по аргумент от чл.81, ал.2 от ЗЗД. Затова липсата им към момента на завеждане на иска за заплащане на парични средства не го прави недопустим и по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.

Въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на касаторите и е изложил мотиви, които според него обосновават връзката между престъплението и незаконно придобитото имущество, затова четвъртият въпрос на касатора К. и шестият въпрос на касатора В. Г. Т.-К. не могат да послужат за касационно обжалване на решението.

Четвъртият въпрос на касатора В. Г. Т.-К. се отнася до нейното възражение, че престъплението по чл.257 от НК не било включено в обхвата на ЗОПДИППД/отм./, затова производството е недопустимо. Този въпрос е разрешен по делото в противоположния смисъл с определение № 475 от 5.01.2011 г. на Великотърновския апелативен съд. В определението е прието, че съставът на престъплението е останал в обхвата на т.17 на чл.3, ал.1 от този закон и затова производството е допустимо. Разрешението съответства на решение № 368 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2010 г. на Трето ГО на ВКС, според което започналите, но неприключили наказателни производства по чл. 257 НК, така и започналите, но неприключили производства по чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД във вр. с чл. 257 НК, трябва да продължат и завършат по силата на закона, който е действал към момента на възникване на правото. Наличието на висящо наказателно производство и на висящо производство за реализиране на отговорността по ЗОПДИППД дерогира възможността за прекратяване на наказателното и гражданското преследване, тъй като те са започнали на предвидени в закона основания. Следователно отговорът на този въпрос съответства на приложимата практика на ВКС, поради което не може да послужи за допускане на касационно обжалване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение