Определение № 905 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2303/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Г. срещу решение № 922 от 22. 06. 2022 г. по в. гр. д. № 1881/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 262276 от 6. 04. 2021 г. по гр. д. № 3927/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, 2 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „Д. застраховане“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 1. 12. 2019 г., за разликата над сумата от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 265 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв. Излага съображения, че този извод противоречи на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не е съобразен с ППВС № 4/1968 г. Твърди, че при определяне на дължимото обезщетение съдът не е отчел високия интензитет на търпените от ищцата болки и страдания и продължителния период на лечението и възстановяването й. Счита, че изводът на въззивния съд досежно размера на обезщетението е направен, без да бъдат отчетени възрастта на ищцата, извършената й тежка оперативна интервенция, липсата на пълно функционално възстановяване на гръбначния й стълб, определеният й от ТЕЛК процент на намалена работоспособност, невъзможността й да полага грижи за трите си деца, ежедневните й затруднения в бита поради травмите, както и доказаните й негативни емоционални преживявания. Излага оплакване, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът на Софийски апелативен съд не е взел предвид лимитите на застрахователно покритие. Касационната жалбоподателка моли въззивното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Д. застраховане“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 10 000 лв. Приел е, че по делото няма спор, че на 1. 12. 2019 г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП по вина на застрахования при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач. В решението е посочено, че пострадалата ищца е отправила извънсъдебна претенция до ответния застраховател, който е определил застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди и обезщетение в размер на 2 362 лв. – за имуществени вреди, които са изплатени. С оглед частичното влизане в сила на първоинстанционното решение въззивният съд е счел, че със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на застрахования при ответния застраховател водач на МПС, както и че ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения пряк иск за вреди. По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение съставът на апелативния съд, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, е счел, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди на ищцата възлиза на 60 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил естеството и тежестта на получените при ПТП травми – контузия на шията, травматична дискова херния на ниво С4-С5, полирадикулерен синдром с болка, хип и перестезии двустранно, слабост на дисталната мускулатура на двете ръце, трайно затруднение на движението на горните крайници за повече от 30 дни; обездвижването на ищцата с шийна яка след инцидента и след проведената й операция; оперативното й лечение с поставяне на изкуствен диск и плака; 16-дневното й болнично лечение и проведената й рехабилитация; болките и битовите затруднения на пострадалата във връзка с травматичните й увреждания; продължителния възстановителен период при ищцата – 10 месеца при липса на данни за пълно възстановяване и установена остатъчна болезненост в движенията на врата; определената от компетентните медицински органи намалена работоспособност на касаторката вследствие посттравматичната дискова херния – 50 % за срок от две години. Освен посочените обстоятелства при определяне на обезщетението съдът е взел предвид възрастта на пострадалата към момента на ПТП – 29 години, наличието на данни към момента на изготвяне на заключението на съдебномедицинската експертиза за многокоренчева увреда и статичната аномалия на шийния гръбначен сегмент при ищцата, констатираната по-лесна уморяемост в ръцете, но при запазено общо здравословно състояние, запазен обем на движенията и силата на горните крайници и липсата на нужда от чужда помощ в обслужването й в ежедневието. Съставът на САС е счел за недоказани твърденията за отрицателни изживявания на ищцата и по-конкретно за провокирани от травмите непълноценност, безнадеждност и потиснатост. В решението са отчетени моментът на ПТП, икономическа конюнктура и жизнен стандарт в страната, както и размера на минималната работна заплата в страната към този момент. При позоваване на практиката на ВКС съдът е изтъкнал, че застрахователните лимити не могат да бъдат водещ и самостоятелен критерий при репарирането на неимуществените вреди. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалбоподателка поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания на пострадалия; 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“. Твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС: по първи въпрос – с ППВС № 4/1968 г., по втори въпрос - с решение № 28 от 9. 04. 2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 4 от 8. 03. 2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. Въпросите от изложението на основанията за достъп до касационен контрол следва да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на обезщетението следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент – момента на настъпване на увреждането. Възприето е разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент. В посочения смисъл са цитираните от касатора актове на ВКС, както и известните на настоящия състав решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. В настоящия случай след подробно обсъждане на доказателствата по делото е мотивирана преценката на решаващия състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания при ПТП, като са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. В съответствие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС въззивният съд е отчел възрастта на ищцата, вида и тежестта на телесните й увреждания, проведеното й лечение, включително оперативно, продължителността на възстановителния период, болките и страданията й, остатъчните последици от уврежданията й и обусловеното от тях намаляване на работоспособността й, както и икономическите условия, стандарта на живот и размера на минималната работна заплата в страната към датата на настъпване на увреждането. Съобразяването на възприетите от задължителната практика на ВС и константната практика на ВКС критерии, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, изключва достъпа до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. При този резултат по делото на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение