Определение № 854 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2016 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от пълномощника Щ., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. против въззивно решение № 4036 от 17.05.2016г. по в.гр.д. № 384 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.09.2015г. по гр.д.№ 5521/2015г. на районен съд С., като е уважен предявения иск с правно основание чл.222 ал.3 КТ и е осъдено [фирма] да заплати на Г. А. Г. сумата от 7 602.90лв., ведно със законната лихва, считано от 4.02.2015г., представ-ляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя два въпроса, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика. Първият е – дали препращането към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК, освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, който счита че е разрешен в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 13 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 4287/2015г. на ІV г.о., № 157 от 8.11.2011г. по т.д.№ 823/2010г. на ІІ т.о. и № 344 от 21.09.2012г. по гр.д.№ 862/2011г. на ІV г.о. Вторият е: Дължи ли се обезщетение по чл.222 ал.3 КТ на лице, което е постъпило на работа като пенсионер /като кадрови военнослужещ/ и към момента на пенсионирането си, от предходния работодател е получил обезщетение /по реда на чл.237 ал.1 З./отм./, т.е. е упражнил и реализирал правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди момента на възникване на трудово правоотношение с настоящия работодател? Счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 235 от 3.07.2014г. по гр.д.№ 969/2014г. на ІV г.о. и № 270 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 1296/2013г. на ІІІ гр.о. и № 15 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 2520/2015г. на ІІІ г.о. Последният въпрос поставя и с оглед основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 20.07.2016г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „Сътрудник охрана” в отдел „Сигурност на въздухоплавателните средства”. Трудовият му договор е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.10а КТ, считано от 29.08.2014г. Не се спори, че е започнал работа в дружеството през 2001г., след като по силата на разпореждане на НОИ № 6302018 от 18.11.1998г. е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 1.10.1998г. Не се спори и че при освобождаването му от кадрова военна служба на основание чл.36 ал.1 т.2 и чл.128 т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /отм./ със заповед на министъра от 24.08.1998г., му е изплатено обезщетение в размер на 20 брутни заплати. Спорът е дали – в тази хипотеза - му се дължи и обезщетение по чл.222 ал.3 КТ. В. съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което е даден положителен отговор на този въпрос. Прието, че обезщетението по чл.237 ал.1 З./отм./ се дължи като компенсация за изпитаните от военнослужещия рискове, ограничения и неудобства при изпълнението на кадровата военна служба и няма връзка с пенсионирането, поради което не се явява пречка за изплащане на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ. За извода си, че се касае до две обезщетения, които се дължат на различно основание и при различни законови предпоставки, се е позовал и на постановено по чл.290 ГПК решение № 417 от 19.12.2013г. по гр.д.№ 61/2013г. на ІV г.о. на ВКС. Така постановеният въззивен акт е в противоречие с цитирана от касатора задължителна практика, съдържаща се в постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 235 от 3.07.2014г. по гр.д.№ 969/2014г. на ІV г.о. и № 270 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 1296/2013г. на ІІІ гр.о. и № 15 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 2520/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС. Първото от тях е постановено по идентичен на настоящия втори въпрос: „Получаването на обезщетение по З./отм./ и придобиването на пенсия като кадрови военнослужещ представлява ли пречка за получаване на обезщетение по чл.22 ал.3 КТ?”. В задължителната практика е прието че „придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетения по чл.222 ал.3 КТ”. Така даденото разрешение е в противоречие с приетото от въззивния съд и е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК /което обезсмисля обсъждането на първия поставен от касатора въпрос/. Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд