Определение № 4904 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4566/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сакса“ООД срещу решение №.4613/14.07.25 по г.д.№.8415/24 на СГС, с което е потвърдено решение №.4748/18.03.24 по г.д.№.27922/23 на СРС, 39с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на 10 000лв. /частичен иск от 30 000лв./обезщетение за неимуществени вреди от засягане на доброто име и търговската репутация в резултат на неверни клеветнически твърдения от публикувана в сайта pik.bg на 31.03.23 статия, озаглавена “Скандално! Българска петролна фирма нарушава санкции срещу Русия“. Ответната страна „ПИК НЮЗ“ЕООД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционния на основание чл.272 ГПК и обсъждайки събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, че на 31.03.23 в сайта pik.bg, чийто собственик безспорно е ответника, е публикувана статия, озаглавена „Скандално! Българска петролна фирма нарушава санкциите срещу Русия“, като в същата се съдържат следните твърдения: „Руски петролни продукти за над 10 милиона долара са били внесени в България в нарушение на санкциите на ЕС срещу Русия...Съмнителният внос е ставал вече два пъти, като последният път е вчера...Собственик на горивото е фирма „Сакса“, която преди няколко години стана известна с внос на гориво от Турция, купувано от посредници на Ислямска държава...Търговска фирма „Сакса“, която управлява веригата бензиностанции „Круиз“, неколкократно е била увличана в сделки с ислямски фундаменталисти. В момента има подозрения, че фирмата драстично е нарушила режима на санкции срещу Русия и правилата за внос и износ в условията на дерогация за нашата страна“. За опровергаване на публикацията ищецът сезирал ДАНС и представил всички документи по отношение на доставката, за която се твърдяло, че е нарушила санкциите. Статията била приета с притеснение и раздразнение от служителите в компания /около 600 души/, те я коментирали, в това число с управителя, за да разберат дали щяло да има негативно влияние върху фирмата и върху тях, имали опасения за нарушаване на търговската репутация на дружеството; клиентите били доста нервни и се налагало на срещи да им се обяснява с представяне на необходимите документи, че нещата в публикацията били неверни, не се работело нормално; имало притеснения от служителите, че щели да останат без работа; най-вероятно имало отлив на клиенти и на едро и на дребно. От правна страна е прието, че ищецът е юридическо лице /ЮЛ/ и търговец – дружество с ограничена отговорност, което съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 ТЗ е създадено за извършване на търговски сделки с общи средства - т.е. търговските дружества се създават и съществуват именно със спекулативна цел - да реализира печалба и икономически положителни резултати. Съдът е възприел практиката на ВКС /реш. №.47/10.09.10 по т.д.№.625/08, ІІ ТО, реш.№.197/19.02.97 по г.д.№.250/95,V ГО, реш.№.236/28.04.09 по г.д.№.1820/08, II ГО/, съгласно която по българското законодателство ЮЛ не може да претърпи неимуществени вреди. Посочил е, че за да се диференцират едни вреди за неимуществени, от значение е не дали са накърнени имуществени блага, а дали последиците от засягането на тези блага са оценими в пари, като няма как ЮЛ да претърпи последици от засягането на негови блага, неоценими в пари, както е възможно такива неблагоприятни последици да преживее физическото лице. Неимуществените вреди не се отразяват в имуществената сфера на пострадалия, тъй като те представляват преживени от него физически болки и негативни психо-емоционални изживявания; ЮЛ, в частност търговските дружества, нямат нито физика, нито психика, като техните права, в това число тези, свързани с доброто име и търговската им репутация, са имуществени; репутацията и доброто име са част от търговското предприятие и не могат да бъдат прехвърлени без него; доброто име е с парично оценим характер и не може да бъде отделено от имуществото на търговеца ЮЛ и неговото търговско предприятие; поради това и нарушаването на доброто име на ЮЛ би могло да причини единствено имуществени вреди-например под формата на спаднали приходи от дейността, отлив на клиенти, но не и неимуществени такива като претърпени болки и страдания. По смисъла на чл.15 ал.1 ТЗ търговецът има предприятие, което е съвкупност от права и задължения, като те винаги имат паричен еквивалент. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на чл.72 ал.1 и ал.2 ТЗ, съгласно които и непаричните вноски в капитала на търговското дружество имат конкретна парична оценка. При това и липсата на възможност ЮЛ, в частност търговското дружество, да има неимуществени активи и пасиви, т.е. такива, които не са оценими в пари, води до невъзможност в неговата правна сфера да настъпят и неимуществени вреди. От своя страна неимуществени вреди се проявяват в съзнанието, психиката и чувствата на засегнатото лице, каквито ЮЛ не притежава. Търговските дружества не могат да възприемат обида, гняв, унижение, да претърпят болки и страдания. Такива усещания и емоции са присъщи на физическите лица. След като ЮЛ не носят отговорност за лични виновни действия поради липсата на психика и невъзможността тяхната фингирана воля да формира интелектуалния и волевия момент на вината, респ. не носят отговорност за деликт, причинен от лични, виновни действия, те не могат и да търпят неимуществени вреди, причинени им от друг - именно защото не могат да ги осъзнаят и възприемат. Разпоредбите на някои нормативни актове-чл.4 ЗОДОВ, чл.631а ал.2 ТЗ и чл.76 ал.2 ЗМГО, с които се аргументира възможността за юридическите лица да търпят неимуществени вреди, не могат да обосноват извод в обратна насока. Нормите на цитираните разпореди са с общ характер. Тези разпоредби предвиждат обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от посочено увреждане, като в техните фактически състави като субекти на обезщетяване са посочени и физически лица, а обезщетението за неимуществени вреди е предвидено за тях според възприетото в практиката отнасяне на вредите към правните субекти /опр.№.271/ 19.03.10 по г.д.№.8/10, III ГО/. Във вътрешното материално право няма материалноправна разпоредба, от която да може пряко и безусловно да се извлече правило, че юридическо лице е кредитор по вземане за обезщетение за неимуществени вреди. Затова ЮЛ биха могли да бъдат материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди единствено доколкото в закона бъде предвидена фикция, по силата на която те могат да търпят и да понасят такива вреди. При тези обстоятелства, доколкото формираният извод за липса на активна материалноправна легитимация на юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди е достатъчен за отхвърляне на предявения иск, съдът не е обсъждал въпроса дали процесната статия изпълва състава на обида или клевета. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. „Допуска ли действащото българско материално право присъждане на обезщетение за неимуществен вреди в ползва на юридически лица при накърняване на доброто име и търговската репутация чрез медийни публикации с неверни факти?“; 2. „Представляват ли доброто име и репутация на ЮЛ защитими неимуществени блага по чл.45 ЗЗД независимо от липсата на физически и психически страдания?“; 3. „Кога разгласяването на неверна информация, приписваща на ЮЛ укоримо_престъпно поведение, изключва защитата по чл.10 ЕКПЧ и поражда деликтна отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД?“. Моли производството да бъде спряно до приключване на тълк.д.№.1/23 на ОСГТНК на ВКС и ВАС, което има преюдициален характер и е от значение за разрешаването на спора. Доколкото въпросът притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт е предмет на разглеждане по тълк.д.№.1/23 на ОСГТНК на ВКС и ВАС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по горепосоченото тълкувателно дело. Водим от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,