Определение № 890 от 13.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 231/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Й. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. Г. от САК, срещу решение № 1693 по в.гр.д. № 516/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 17759 от 27.10.2014 г. по гр.д.№ 3221/2014 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част – за отхвърляне на предявения от касатора против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск за обезщетяване на неимуществени вреди – последици от ПТП, станало на 05.09.2013 г. по вина на напуснал местопроизшествието неизвестен водач, за разликата над 19 000 лв. до претендираните 69 000 лв. В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част, претендира се отмяната му и уважаване на исковата претенция в пълния й размер. Допускане на касационно разглеждане се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се т.ІІ на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица; и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Ответникът по касация не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част по иска за обезщетение на неимуществени вреди, предявен на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./, съставът на Софийския апелативен съд е съобразил следното: По делото е липсвал спор, че ищецът и настоящ касатор е пострадал като управляващ велосипед, без да е нарушавал правилата за движение. У. го МПС е напуснало местопроизшествието и водачът не е установен. От катастрофата ищецът е получил субкапитално счупване на шийката на лява бедрена кост и счупване на ляво пето ребро. Според заключението на вещото лице Бонев, неоспорено от страните, за период от 6 месеца на ищеца било забранено да товари счупения крайник, а след това започнало неговото раздвижване. След осмия месец движенията били по-свободни, а след 10-я месец било разрешено пълноценно товарене на крака. Ищецът продължил да ходи с патерици, поради болезненост на мястото на счупването. Сърдечното заболяване на ищеца не се е отразило негативно на оздравителния процес на счупения крайник, обратно, принудителното обездвижване е влошило състоянието на сърцето. Това не позволява повторна операция за отстраняване на металните винтове, поставени при наместване на разместените части на бедрената шийка. Според св. Й., в първите три месеца ищецът бил гледан от съпругата си като лежащо болен. Състоянието се утежнявало от болезнения гръден кош поради счупеното ребро. Затова пострадалият не можел да става и да се придвижва с патерици, а дишането му било затруднено. При тези установени факти, съставът на въззивния съд е приел, че зачитайки извънсъдебното плащане от страна на Фонда в размер на 11 000 лв., СГС правилно е определил като справедлив еквивалент на страданията на ищеца сумата от 30 000 лв. Споделени са и мотивите на СГС, че съпътстващите общи заболявания на ищеца, които препятстват провеждането на ефективен възстановителен процес /поставяне на изкуствена става/ не са в пряка причинна връзка с катастрофата, и не трябва да се вземат предвид при определяне на обезщетението, което съответства на присъжданите за подобни страдания обезщетения, съобразно с икономическата конюнктура към момента на катастрофата – 2013 год. Съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване, при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Обуславящ в тази връзка се явява първият от формулираните от касатора въпроси – длъжен ли е съдът, прилагайки чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се т.ІІ на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка. По този въпрос е налице противоречие между решаващите мотиви на въззивния съд и данните по делото, от една страна, и от друга - задължителната съдебна практика: ППВС № 4/1968 г. и основаните на него решения по чл.290 ГПК на ВКС: Р № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО, Р № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, Р № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І ТО, посочени в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. По втория въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото цитираните в него допълнителни критерии също представляват обстоятелства, които попадат в предметния обхват на ППВС № 4/68 г. Касаторът следва предварително да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата му, в размер на 1 000 лв. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение