Определение № 323 от 13.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1493/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] срещу определение № 329 от 26. 01. 2018 г. по т. д. № 6429/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е върната подадената от Държавен фонд „Земеделие“ въззивна жалба срещу решение от 21. 09. 2017 г. по т. д. № 5097/2013 г. на Софийски градски съд, VI-22 състав и е прекратено производството по т. д. № 6429/2017 г. на САС. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е неправилен и се прави искане за отмяната му. Жалбоподателят сочи, че действително не е представил документа за внесена държавна такса за въззивно обжалване в указания от съда срок, но е изпълнил в този срок задължението за внасяне на таксата, поради което въззивната жалба не е подлежала на връщане. Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като обсъди доводите на страните прие следното. Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 2 ГПК в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 14. 12. 2017 г. на съдията-докладчик по т. д. № 6429/2017 г. на Софийски апелативен съд въззивната жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решението по т. д. № 5097/2013 г. на СГС е оставена без движение и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметката на САС в размер на 8 116, 30 лв. Препис от разпореждането е връчен на въззивника на 9. 01. 2018 г. За да върне въззивната жалба на Държавен фонд „Земеделие“ и да прекрати въззивното производство с атакуваното определение, въззивният съд е приел, че в рамките на дадения срок жалбоподателят не е отстранил посочената нередовност на въззивната жалба. На 31. 01. 2018 г. процесуалният представител на въззивния жалбоподател е депозирал молба, към която е приложено бюджетно платежно нареждане за преведена на 9. 01. 2018 г. по сметката на Софийски апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 8 116, 30 лв. При така установените факти настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, приложима и при осъществяваната от въззивния съд проверка за допустимост на въззивната жалба /чл. 267, ал. 1 ГПК/, съдът връща въззивната жалба, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Това основание за връщане на въззивната жалба се е осъществило в случая, тъй като в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК не е била отстранена правилно посочена от съда нередовност на жалбата. Съобразно предвиденото в чл. 261, т. 4 ГПК, че към жалбата се прилага документ за внесена такса, нередовността на жалбата, свързана с невнасяне на дължимата такса за въззивно обжалване, се счита за отстранена не само с внасяне на държавната такса в указания срок, но и с представяне в същия срок на документ за внасянето й. В случая в разпореждането за оставяне без движение на въззивната жалба на въззивника е било указано, че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи документ за внесена държавна такса по сметката на САС в размер на 8 116, 30 лв. Поради това, независимо от внасянето на дължимата такса от жалбоподателя в указания срок, с оглед непредставянето в съда в същия срок на документа за внесената такса следва да се приеме, че е налице процесуално бездействие с разпоредена от закона последица – връщане на въззивната жалба. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение