Определение № 1835 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 926/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Е. Й., представляван от адв. К. Т., срещу въззивно решение № 217/ 14.10.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 210/2022 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 152/15.03.2022 г. по гр. д. № 3998/2021 г. на Районен съд – Враца. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Строител-Криводол“ ЕООД иск по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 20 000 лв. (частичен иск от 100 000 лв.) - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпила при трудова злополука смърт на баща му Е. Й. К.. Решението е постановено при участието на ЗАД „Армеец“ - трето лице помагач на страната на „Строител-Криводол“ ЕООД. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. В изложението си жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос и не е изложил аргументация за наличието на някое от основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Бланкетно се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по жалбата – „Строител-Криводол“ ЕООД, чрез адв.Ц. С. в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Третото лице помагач – ЗАД „Армеец“, чрез юрк. В. К., в писмен отговор също излага съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че ищецът е син на Е. Й. К., починал на 22.03.2021 г. Последният е работил в ответното дружество на длъжност „машинист-пътно строителни машини“ по трудов договор от 22.04.2020 г. На 22.03.2021 г. при изпълнение на възложена му работа за подравняване на пътя в района на жп участък, граничен с коритото на р.Искър, управляваният от К. булдозер с рег. № ..... се е отклонил от пътя в посока реката, спуснал се е по склона към нейното корито и се е обърнал на лявата си страна. В резултат на този инцидент е настъпила смъртта на работника. С разпореждане № 17/20.05.2021 г. на ТП на НОИ – Враца, на основание чл. 60, ал. 1 КСО злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Съгласно сключения между работодателя „Строител-Криводол“ ЕООД и ЗАД „Армеец“ договор за застраховка трудова злополука, застрахователят е изплатил на ищеца, в качеството му на единствен наследник, обезщетение в размер на сумата 54 600 лв. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че към момента на настъпване на трудовата злополука пострадалият е управлявал булдозера под въздействието на алкохол (2,65 промила алкохол в кръвта). Според заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, установената алкохолна концентрация отговаря на тежка степен на алкохолно опиване и със сигурност е довела до нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на движенията, в т.ч. - дезориентация, световъртеж и др. Изяснено е, че времето за реакция на пострадалия от момента, в който машината се е отклонила от пътя, до момента, в който се е спуснала по склона към корито на реката, е не по-малко от 12 секунди, през което време водачът не е предприел никакви действия да отклони или спре движението на булдозера. Направен е извод, че с употребата на алкохол К. сам се е поставил в състояние, характеризиращо се с намалена възможност за правилна преценка на ситуацията, загуба на способност за правилни и навременни действия, респ. адекватна координация на движенията, които обстоятелства в съвкупност са могли в значителна степен да допринесат за вредоносния резултат. С действията си пострадалият грубо е нарушил правилата за безопасна работа (за които е бил инструктиран от работодателя) и не е положил грижата, която и най-небрежният човек би положил при подобни обстоятелства за изпълнение на възложената работа. Прието е, че К. е действал с груба небрежност и е налице съпричиняване на вредоносния резултат, което съдът е определил на 75 %. За репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие смъртта на баща му, съдът е посочил, че справедливото и достатъчно обезщетение възлиза общо на сумата 80 000 лв., като след приспадане на приетия процент за съпричиняване дължима е сумата от 20 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал. 4 КТ, от този размер трябва да се приспадне и изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение от 54 600 лв., при което е направен извод, че предявения иск по чл. 200 КТ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи по разглеждания спор. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на ВКС; да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС; или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба (вж. – т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК). В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал. 1 ГПК, нито е аргументирал някое от конкретните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Наведените доводи съставляват оплаквания за незаконосъобразност и необснованост (чл. 281, т. 3 ГПК) на възприетите фактически констатации и правни изводи на съда, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Не се установява и бланкетно соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да се констатира от съда пряко от съдържанието на съдебния акт, без да се извършва анализ и преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. При този изход на делото, основателно е искането на ответното дружество „Строител-Криводол“ ЕООД за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 2 000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение