Определение № 3910 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете страни срещу въззивно решение № 170 /29.11.2022 г. по в.гр.д. № 192 /2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е обезсилено и отменено първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд в отделни части и вместо това е постановено друго. [община] обжалва въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът и по чл.59, ал.1 ЗЗД за разликата над 585.36 лева до 65 423.64 лева. „Пазари“ АД, Габрово, обжалва въззивното решение в частта му, с която срещу него са уважени искове по чл.59, ал.1 ЗЗД в размер на 22 590.48 лева, ведно със законната лихва и в размер на 585.36 лева. Страните взаимно оспорват касационните си жалби. Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбите са подадени в срок от страните по делото, които имат интерес да обжалват и са редовни. Исковете са за обезщетение за ползване от ответника на притежавани от ищеца площи. Върху първата площ ответникът е разположил 3 павилиона, които отдава по наем. Върху втората площ ответникът е изградил слънцезащитно съоръжение, под което разполага маси, които отдава по наем. За да постанови обжалваното решение, след като е разгледал доводите и възраженията на страните, въззивният съд е приел следното: От фактическа страна: „Пазари“ АД, Габрово е собственик на павилионите, които се намират върху земя, която е частна общинска собственост. Павилионите са монтирани през 1994 г., монтирането им е разрешено на основание чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.). Съгласно заключението на СТЕ те представляват преместваеми обекти по смисъла на § 5, т.80 ЗУТ. През процесния период са ползвани от „Пазари“ АД, Габрово, което ги е отдавало под наем на трети лица за извършване на търговска дейност. „Пазари“ АД, Габрово без разрешение за поставяне по чл.56, ал.2 ЗУТ е монтирало и слънцезащитно съоръжение на площ от 331.16 кв.м., площта, заемана от колоните на съоръжението е 2.7 кв.м.. Под навеса са разположени маси с площ 73.1 кв.м., обслужващото ги пространство е 206.1 кв.м., а между тях се намира участък, по който се движат клиентите. „Пазари“ АД, Габрово е отдавало под наем масите през исковия период, а [община] е събирала от ползващите ги лица такса съобразно ползваната от тях търговска площ. Съгласно СТЕ наемната цена за трите павилиона е в размер на 22 590.48 лева, за площта на навеса е 65 423.64 лева, наемната цена е изчислена съобразно НРПУРОИ и в съответствие с Тарифата към нея. От правна страна: Процесните павилиони са били законно поставени през 1994 г. на основание чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.). Те са временни постройки по смисъла на тази разпоредба и до възникване на обществена нужда от терена по смисъла § 6а ППЗТСУ (отм.) и са преместваеми обекти - движими вещи по смисъла на § 5, т.80 ЗУТ. През 1998 г. чл.120, ал.4 ППЗТСУ е отменен и с § 6а ППЗТСУ (отм.) е предвидено премахването на временните постройки без заплащане след изтичане на срока, за който са разрешени, а ако са разрешени без срок - в срок до 3 години от влизане в сила на измененията, освен ако с частични изменения на застроителните и регулационни планове е възможно установяване на траен градоустройствен статут в съществуващия им вид. С чл.50а ПЗР ЗТСУ през 1998 г., а после с § 17, ал.2 ПР ЗУТ е предвидена възможност в установени срокове да бъде поискан постоянен градоустройствен статут. От нормативната уредба следва, че ползвателите на временните постройки не стават суперфициарни собственици на същите на основание издаденото им разрешение за строеж, а могат да станат такива само при успешно проведена процедура по придобиване на траен устройствен статут на изграденото и учредяване от съответната община на право на строеж. Освен това траен устройствен статут биха могли да придобият само строежите по смисъла на § 5, т.38 ЗУТ, а не и преместваемите обекти, каквито са процесните павилиони, които по дефиницията на §5, т.80 ЗУТ нямат характеристиките на строеж и могат след отделянето им от повърхността да бъдат премествани в пространството без да губят своята индивидуализация. Само временните постройки – строежи могат на основание § 17 от ПР на ЗУТ да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ ПУП. Всички временни постройки – преместваеми обекти са подлежали на премахване в сроковете по § 6а ППЗТСУ (отм.). След като „Пазари“ АД, Габрово нито е суперфициарен собственик с права, противопоставими на собственика [община], нито държи павилионите по силата на облигационно правоотношение, не е налице правно основание за ползване от „Пазари“ АД, Габрово на имота – общинска собственост. Разполагането на търговските обекти в случая е без правно основание и отношенията между страните по делото следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване. Ползването е осъществявано безвъзмездно, поради което ответното дружество се е обогатило. Размерът на обезщетението следва да се определи в размер на наемна цена. Наредбата за преместваеми съоръжения препраща към реда по НРПУРОИ – чл.4, ал.1,т.1, която изисква наем, чл.20, ал.1 отдаването под наем става чрез провеждане на публичен търг. Обезщетението за пропуснатите приходи от наем на земята следва да бъде определено съгласно чл.8, т.1 от Тарифа към НРПУРОИ. По отношение на слънцезащитното съоръжение: То е незаконно поставено. Между страните липсва облигационно правоотношение във връзка с него. Съдът обосновава защо следва да се направи разграничение между площта, върху която е монтирана конструкцията и площта, върху която то хвърля сянка и че обезщетение се дължи само за площта, заета от конструкцията. В чл.8, т.2 от Тарифа към НРПУРОИ е предвидена хипотеза за отдаване под наем на места за поставяне на слънцезащитни съоръжения с разрешение за поставяне или разрешение за строеж. В Тарифата и Наредбата не е предвидена методика за определяне на наемна цена, както например за сглобяеми гаражи, същевременно наемът е един от най-високите, по-висок от наема на площ за ресторанти, барове, гаражи, паркоместа, офиси, складове и лекарски кабинети. Това е обяснимо само ако се има предвид, че конструкцията заема малка площ. Не е налице и обогатяване за сметка на обедняване на площта под навеса, защото [община] я е отдавало за ползване на търговци срещу такса. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: По жалбата на [община]: [община] се позовава на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. [община] извежда и следните въпроси, за които твърди, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК: Ако наемна цена се дължи за площта, която е заета от конструкцията, следва ли да се прави разграничение на (между) площта, върху която е монтирана конструкцията на съоръжението, от площта под него – върху която то хвърля сянка? Коя площ ще се използва за изчисляване на наем на слънцезащитно съоръжение - площта, върху която е монтирана конструкцията, или площта, върху която съоръжението хвърля сянка? Въпросите не са правни. Те не се отнасят до тълкуване на конкретни разпоредби на обсъжданите от въззивния съд нормативни актове и по-конкретно на Наредбата за придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост – по чл.8, ал.2 ЗОС (НРПУРОИ) (жалбоподателят [община] не твърди, че въззивният съд е следвало да приложи конкретна правна разпоредба от обсъжданите от него наредби и тарифа). Въпросите са фактически и се отнасят до конкретната площ, от ползването на която ищецът е лишен от ответника чрез слънцезащитното съоръжение. Те са разрешени от въззивния съд след преценка на конкретния вид на съоръжението и установяването на конкретната площ, която неговата конструкция заема върху имота на ищеца (това е площта, от ползването на която ищецът е лишен) и разграничаването и от останалата площ под съоръжението, върху която общината събира такси от търговците. По жалбата на „Пазари“ АД, Габрово: Във връзка с доводи, че павилионите са монтирани на законно основание – чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.), което дава на „Пазари“ АД, Габрово основание да ги държи, този жалбоподател извежда правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК: Дължи ли собственикът на временна постройка, изградена при условията на чл.120а ППТСУ (отм.), обезщетение на собственика на терена за ползването на тази постройка за срока до реализирането на правото на строеж съгласно ПУП или респ. до премахване на същата по установения ред? Налице ли е неоснователно обогатяване на едно лице, когато ползва на валидно правно основание построените при условията на чл.120а ППТСУ (отм.) временни постройки чрез отдаването им под наем на трети лица, ако същото няма сключен договор със собственика на земята? Въззивният съд е мотивирал последователно правните си изводи, че павилионите са преместваеми обекти и че основанието на „Пазари“ АД, Габрово да ги държи в поземления имот - частна общинска собственост е отпаднало преди периода на претенциите - с отмяната на чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.) те са подлежали на премахване. Ответникът не е твърдял и не е доказал преместваемите обекти да са придобили траен устройствен статут на основание § 6а ППЗТСУ (отм.) и/или на основание § 17, ал.2 ПЗ ЗУТ, а такъв статут те не са могли и да придобият, т.к. те нямат характеристиките на строежи (а на преместваеми обекти) и могат до бъдат премествани. Т.е. въззивният съд не е приел, че ищецът претендира обезщетение от ответника за период от време, през който ответникът е имал право да държи собствените си павилиони (преместваеми обекти) на валидно правно основание върху земята на ищеца, а за период от време след като това основание е отпаднало и те са подлежали на премахване. Следователно нито първият, нито вторият въпрос са обуславящи. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че по нито една от двете касационни жалби не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед този изход на делото – жалбата на нита една от страните не е допусната до касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че страните нямат право на разноски, а следва да понесат разноските, които са направили. Воден от изложеното съдът