Определение № 308 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 105/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], чрез кмета на общината Н. А. срещу решение №304 от 03.10.2014г. по в. гр.дело № 432/2014г. на Добрички окръжен съд ,в частта с което е потвърдено решението от 10.04.2014г по гр.д. 623/2013г на балчишки районен съд в обжалваната от касатора част, по уважения иск на основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди от унищожаване на собствения магазин на ищците, при изпълнение на проект за реконструкция на улица в [населено място] В изложението по допускане на касационно обжалване са развити съображения за всички основания по чл. 280 ал.1 ГПК ,по въпроса налице ли е отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложиктеля на работа (възложена по силата на облигационно, а не трудово правоотношение ,при собствена организация на изпълнителя на работата по договора ),при липса на елемента „вина” у възложителя и изпълнителя ,ако прекият причинител на вредата не следва да отговаря, както е прието в процесния случай и при липса на друго техническо решение. Според защитата ,противоречието е с решения № 503 от 2010 по гр.д №1069/2009 ІІІ г.о според което при по чл. 49 ЗЗД няма място за презумптивна виновност и докато по това решение виновно деяние на работник от ответното дружество е била установена ,за да се уважи иска, в настоящия случай искът е уважен без това да е така .За необходимото установяване на елементите на деликта ,т.е включително вината, се изтъкват и цитират редица решения на въззивни и първоинстанционни съдилища ,като се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се мотивира с неточно приложен закон и погрешно възприето правно разрешение в рамките на решаващ за спора материалноправен въпрос има ли виновно поведение. Постъпил е отговор, с който ответниците по жалбата С. А. Р. и Х. Еленова Р. оспорват наличието на основание за допускане до обжалване.Не са посочени разрешения противоречащи на обжаваното ,приожените решения са неотносими .С оглед размера на обжалваната сума жалбата е недопустима След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК касационно обжалване е допустимо ,предвид потвърденото осъждане на касатора да заплати сумата 13940 лв като обезщетение. Не налице основание за допускане на касационно обжалване по същество Правен е въпросът в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за значението, което има установяването на вината като елемент от фактическия състав при непозволено увреждане, когато искът е за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложител по чл. 49 ЗЗД. На този материалноправен въпрос, във всички негови аспекти засягащи конкретния случай, е даден ясен отговор в тълкувателната практика на ВС на РБ. (ППВС №7/1959г,ППВС,ППВС №17/1963г, ППВС № 9/1966г),както и в трайно установената практика на ВКС. Не са ясни съображенията на касатора защо изтъква този въпрос като решаващ за изхода на делото и защо счита ,че обжалваното решение противоречи на установената практика, включително на цитираните в изложението реш. № 503 от 2010 по гр.д №1069/2009 ІІІ г.о и реш. №37/12.03.2013г на Варненски АС. По фактическия състав на основанието за отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД въззивният съд се позовал на формирана сила на присъдено нещо, предвид влязло в сила съдебно решение между страните, с което отговорността му като възложител е била ангажирана. Поради това неотносимо и произволно решаващите съображения на въззивният съд се привързват към определени фактически и правни изводи на първоинстанционния съд ,който в решението си не се е позовал на отрицателна процесуална предпоставка ,а е изследвал по същество основанието за отговорност на възложителя. Освен че се изтъкват неотносимо, изводите на този съд се възприемат и превратно. Мотивът ,че самият строител в случая не носи отговорност за отрицателния резултат, защото е извършил строителството така, както му е било възложено от общината и без отклонение от инвестиционния проект, не означава изключване на виновно поведение на служителите на самия възложител - ответната община, при самото възлагане на работата. Изключването на вина спрямо едни лица от кръга преки причинители, не изключва вината при други ,за чиито противоправни действия или бездействия, възложителят също отговоря. Никое от цитираните в изложението съдебни решения не изразява обратното разрешение, не подкрепя тезата на защитата изразена при формулиране на въпроса по изложението, а именно че щом работници или служители на строителната фирма, осъществили пряко изпълнителните действия, нямат вина, това означава че и служители и длъжностни лица на възложителя нямат вина. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.