Определение № 50901 от 07.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2056/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Гърмен“, представлявано от директора инж.Б. Л. Р., чрез юрисконсулт М. Х., срещу решение № 79 от 15.02.2022 г. по в.гр.д.№ 704/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава решение № 7766/10.05.2021 г. по гр.д.№ 102/2016 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което е отхвърлен иска на ТП „ДГС „Гърмен“ против Р. А. А., Н. Н. А., К. Н. А. и Ф. Н. Ч., на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, да се ангажира тяхната имуществена отговорност за липси, които са били установени на обект № 723, при инвентаризация на 18.08.2010 г., за който обект отговарял наследодателят на ответнците Н. Д. А. /поч. 2011 г., преди подаване на исковата молба на 12.02.2016г./. В касационната жалба се твърди че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, без да е формулиран правен въпрос. Според касатора, даденото разрешение в обжалваното решение за липса на пасивна легитимация и необсъждане на доказателствата по делото е основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност и неточно прилагане на закона. От Р. А. А., Н. Н. А., К. Н. А. и Ф. Н. Ч., всичките чрез адвокат М. Ш. от АК-Благоевград, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд приема, че предявеният иск по чл.124, ал.1, във вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ е неоснователен, тъй като ищецът се основава на твърдения за вреди от липси, установени при работата на наследодателя на ответниците, осъществявал отчетнически функции ТП„ДГС„Гърмен“. Според мотивите на съда, пълна имуществена отговорност може да се реализира само по отношение на работник или служител, на когото е било възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, а ответниците не са материално пасивно легитимирани да отговарят спрямо работодателя, след като отговорността на материално-отговорното лице не е била реализирана по съдебен ред и липсва процесуално правоприемство, поради което искът е неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд е налице основание за допускане на касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на решението по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.