Определение № 1008 от 03.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №27244/13.08.2024 г. на Е. И. Д., чрез процесуалния си представител адвокат В. И.-С. от АК-Пловдив, срещу решение № 904 от 02.07.2024г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е:

• обезсилено първоинстанционното решение №4981/07.12.2023г. по гр.д.№12935/2022г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която е прогласена относителна недействителност спрямо Е. И. Д. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №25, нот.дело №25/02.03.2022г., с който А. П. Р. е продала собствените си 4/6 ид.части от обект в сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], ет.3, предназначение-жилищна сграда, многофамилна, брой етажи-3, брой самостоятелни обекти-два със застроена площ 107кв.м. съгласно заповед за изменение на КККР №18- 12570/22.12.2020г. на Директора на СГКК-Пловдив на Б. И. Р., поради наличие на вписана възбрана на 28.10.2021г. в полза на Е. И. Д.;

• отменено първоинстанционното решение само по отношение на съделителите, между които е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], ет.3, предназначение-жилищна сграда, многофамилна, брой етажи-3, брой самостоятелни обекти-два със застроена площ 107кв.м. съгласно заповед за изменение на КККР №18-12570/22.12.2020г. на Директора на СГКК-Пловдив, като е постановено друго по същество, с което делбата е била допусната между: Е. И. Д. при квота 1/6 ид.част, Б. И. Р. при квота 1/6 ид.част и Б. И. Р. и С. А. Р. при квоти общо 4/6 ид.части при режим на СИО;

-отхвърлен е искът за делба по отношение на А. П. Р..

В касационната жалба на Е. И. Д. срещу решение № 904 от 02.07.2024г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд, са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което делбата на процесните имоти да бъде извършена законосъобразно по реда на чл. 344 ГПК.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, съгласно чл.236 ГПК при обезсилване на първоинстанционното решение в една част и при отмяната му в друга част и постановяване на решение по съществото на спора, което решение е различно от това на първата инстанция;

2. Следва ли съдът да се произнесе с решението си и относно учреденото право на ползване в полза на съделителя А. П. Р. върху делбения имот с акта от 02.03.2022 г.; Представлявали това непроизнасяне съществен порок на съдебния акт; Как може да бъде саниран този пропуск, който е от решаващо значение за начина на извършване на делбата и за охрана интереса на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване;

3. Дали в делбеното производство е допустим иск за обявяване относителната недействителност спрямо Е. И. Д. на сделката от 02.03.2022 г., извършена от А. П. Р., при наличие на вписана възбрана въз основа на Обезпечителна заповед от 03.10.2021 г. на РС Пловдив в производството по гр.д.13160/2021 г. в полза на Е. И. Д.;

4.За действието на вписаната възбрана като обезпечителна мярка в исков процес и относителната недействителност по отношение на лицето, в чиято полза е допусната обезпечителната възбрана, на последващи отчуждителни действия от страна на лицето, чийто имот (идеални части от имот) са възбранени; налице ли е по-широк обхват на вписаната като обезпечителна мярка възбрана от обхвата на ипотеката; различава ли се по действие вписаната възбрана като обезпечителна мярка в обезпечителното производство и възбраната в изпълнителния процес; докъде се разпростира възбраната, вписана като обезпечителна мярка;

5. При наличие на по-голямото основание - предявен инцидентен установителен иск и при приемане от решаващия състав, че същият е недопустим, следва ли съдът да формира мотиви и произнасяне по по-малкото основание - възражение срещу участието на някоя от страните в делбеното производство — в конкретния случай възражение против включването в делбата на С. А. Р.;

6.Като не е индивидуализирал точно делбения имот като самостоятелен обект на собственост с посочването па неговите основни белези — местонахождение, вид, площ, граници, постановил ли е съдът неправилно решение.

Ответниците по касационната жалба – Б. И. Р., С. А. Р. и А. П. Р., чрез процесуалния си представител адвокат В. Т. от АК-Пловдив, са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК основания за това, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Постъпила е и касационна жалба вх.№39872/03.12.2024 г. на Б. И. Р., С. А. Р. и А. П. Р., чрез процесуалния си представител адвокат В. Т. от АК-Пловдив, срещу решение № 1231 от 28.10.2024г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба при квоти: 1/6 ид. ч. за Е. И. Д., 4/6 ид.ч.за А. П. Р. и 1/6 ид. ч. Б. И. Р. на прилежащите към процесния недвижим имот северозападна изба с площ 16.4кв.м. и югозападна изба с площ от 12.5кв.м.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба на избените помещения бъде отхвърлена със законните последици.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните:

1.Има ли задължение съдът при постановяване на решението да прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните;

2.Има ли задължение въззивния съд да изложи логични мотиви в съдебния си акт, има ли задължения съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.

От Е. И. Д. е подадена касационна жалба вх.№41578/17.12.2024г. срещу решение №1231 от 28.10.2024г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено решение № 904 от 02.07.2024 г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд като е:

• обезсилено първоинстанционното решение и в частта му, с която е прогласена относителна недействителност спрямо Е. И. Д. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 25, т. I, рег. № 471, нот.дело № 25/02.03.2022г. с който А. П. Р. е продала на Б. И. Р. прилежащите части към имота: 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/4 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***;

• допусната е съдебна делба и на прилежащите части: 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/4 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***между Е. И. Д. при квота 1/6 ид.ч., Б. И. Р. при квота 1/6 ид.ч., Б. И. Р. и С. А. Р. при квоти общо 4/6 ид.ч. в режим на СИО и е отхвърлен искът за делба на идеалните части от общи части на сградата и поземления имот по отношение на А. П. Р.;

• отменено е решение №4981/07.12.2023 г. по гр.д.№12935/2022г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която са присъдени разноски на Е. И. Д. за предявения инцидентен установителен иск в размер на 641.08лв.

• изменено е в частта за разноските решение № 904 от 02.07.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като вместо „Осъжда Е. И. Д. да заплати на А. П. Р., Б. И. Р. и С. А. Р. на всеки един от тях разноски пред настоящата инстанция в размер по на 2153лв.“ осъжда Е. И. Д. да заплати сумите за адвокатски възнаграждения 3852 лв. в полза на адв. Р. В. Р. и 1926 лв. в полза на адв. В. Г. Т..Осъжда Е. И. Д. да заплати разноски за платени държавни такси – 345.50 лв. в полза на А. П. Р. и 345.50 лв.общо в полза на Б. И. Р. и С. А. Р..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които са идентични с поставените в изложението към касационната жалба срещу основното решение, като е и приповторена аргументацията за неправилност на допълнителното решение в обжалваната му част, която е отразена в касационната жалба.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, имат необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:

С обжалваното решение № 904 от 02.07.2024г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит от общия наследодател на страните И. Б. Р. с нот.акт №15/1974г.И. Б. Р. е починал през 2007г. и е оставил за наследници съпругата си А. Р., сина си Б. Р. и дъщеря си Е. Д..Правата на страните върху имота към момента на откриване на наследството са били в размер на 4/6 ид.части за А. Р. и по 1/6 ид.част за двете деца Б. Р. и Е. Д..С нот.акт №25/2022г. майката А. Р. е продала собствените си 4/6 ид.части на сина си Б. Р., при условията на СИО, тъй като към момента на продажбата е бил в брак със С. Р..Продажбата е извършена на 02.03.2022г., като на 28.10.2021г. по отношение на 4/6 ид.части от имота, собственост на А. Р. и на 1/6 ид.част, собственост на Б. Р., е била наложена възбрана.

Посочено е, че първоинстанционният съд е прогласил нищожността на сделката, като е приел, че към момента на извършената продажба и наложената възбрана върху имота, А. Р. не е имала право да се разпорежда със собствените си права.Прието е, че в тази част решението се явява недопустимо, тъй като няма пречка при наложена възбрана собственика на имота да се разпореди с него, но тъй като възбраната представлява вещна тежест върху имота, то при извършената продажба последиците при евентуална продажба на имота чрез съдия-изпълнител следва да се понесат от приобретателя, в случая синът Б. Р..Иск за прогласяване нищожността на сделката не е допустим, тъй като по отношение на имота няма процедура за погасяване на вземания, дължими от собственика на трето лице по отношение на което е допусната наложената възбрана.Следователно при евентуални облигационни правоотношения между страните наложената възбрана не губи действието си, но инцидентен установителен иск е недопустим.Прието е още, че А. Р. не е съсобственик на процесния имот, тъй като се е разпоредила със своите идеални части, а съделители са Е. Д. и Б. Р., с по 1/6 ид.част, и Б. Р. и С. Р., с 4/6 ид.части при условията на СИО.

С решение № 1231 от 28.10.2024г. е поправено и допълнено по реда на чл. 247, чл. 248 и чл. 250 ГПК решение № 904 от 02.07.2024 г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд.Въззивният съд е приел, че в решение №904 от 02.07.2024 г. по в. гр.д.№515/2024г. е пропуснал в диспозитива да посочи, че обезсилва решение № 4981/07.12.2023 г. по гр.д. № 12935/2022 г. на Пловдивския районен съд, с което е прогласена относителна недействителност спрямо Е. И. Д. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 25, т. I, рег. № 471, нот.дело № 25/02.03.2022 г., с който А. П. Р. е продала на Б. И. Р. и прилежащи части към имота: 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с % ид.ч. от ПИ с идентификатор *.Съдът е констатирал, че навсякъде грешно е изписвал описанието на процесния недвижим имот и същото е коригирано, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документи 98 кв.м.Поправено е описанието на самостоятелния обект в сграда, допуснат до делба, ведно с идеални части от поземления имот и съответните прилежащи части от общите части на сградата.Прието е още, че северозападна изба с площ 16.4 кв.м. и югозападна изба с площ от 12.5 кв.м. не са предмет на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 25, т. I, рег. № 471, нот.дело № 25/02.03.2022 г. и същите са част от наследствената маса и подлежат на делба, поради което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, касаеща съдебната делба на двете избени помещения, при квоти: 1/6 ид. ч. за Е. И. Д., 4/6 ид.ч.за А. П. Р. и 1/6 ид. ч. Б. И. Р..Посочено е, че е недопустимо искането на Б. И. Р., С. А. Р. и А. П. Р. да бъдат изключени от делбения имот двете избени помещения, допуснати до делба от първоинстанционния съд, тъй като такова не се съдържа нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба.Решението е изменено и в частта за разноските като Е. И. Д. е осъдена да заплати сумите за адвокатски възнаграждения 3852лв. в полза на адв. Р. В. Р. и 1926 лв. в полза на адв. В. Г. Т., както и разноски за платени държавни такси – 345.50 лв. в полза на А. П. Р. и 345.50 лв. общо в полза на Б. И. Р. и С. А. Р..

Допускането на касационното обжалване на обжалваните въззивни решения е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По жалбата на Е. Д. срещу основното решение:

В изложението на касационните основания към касационната жалба не са обосновани специалните основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, а са приповторени оплакванията относно неправилността на обжалваното въззивно решение, които са посочени в касационната жалба.С оглед на горното следва да се приеме, че касаторът навежда доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.Касационната инстанция не констатира такъв порок.

Въз основа на представените по делото доказателства въззивният съд е приел, че общия наследодател на страните И. Б. Р. е придобил въз основа на покупко-продажба по нот.акт №15/1974г. недвижим имот, представляващ: апартамент в [населено място], [улица], ет.3, със застроена площ от 107кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, като към момента на сключване на сделката купувачът е имал сключен граждански брак с ответницата А. Р..И. Б. Р. е починал през 2007г. и е оставил за наследници по закон съпругата си А. Р., сина си Б. Р. и дъщеря си Е. Д., като съпругата е придобила 4/6 ид.ч. от процесния имот, а децата по 1/6д.ч.С договор за покупко-продажба по нот.акт №25/2022г. А. Р. е продала собствените си 4/6 ид.части на сина си Б. Р., който към този момент е бил в брак със С. Р., поради което имуществото е било придобито в условията на СИО.Установено е още, че на 28.10.2021г. е била наложена възбрана в полза на ищцата Е.Д. по отношение на 4/6 ид.части от имота, притежавани от А. Р., както и на притежаваната от Б. Р. 1/6ид.ч.

Въззивният съд е съобразил, че гражданскоправните последици на възбраната, която е била вписана върху притежаваните от продавача по договора за покупко-продажба от 2022г., 4/6 ид.ч., се състои в относителната недействителност на разпореждането, извършено от длъжника в полза на третото лице.При относителната недействителност, която е уредена в чл.135 от ЗЗД във връзка с Павловия иск, както и в чл.452 от ГПК при разпореждане със запорирани вещи или възбранени имоти сделката е действителна и произвежда желаното от страните действие, но по силата на закона тя няма действие по отношение на едно или няколко лица/във втората хипотеза настъпва по право с извършване на разпоредителното действие от длъжника/.Именно поради това като надлежна страна в производството за делба следва да участват приобретателите по договора за покупко-продажба, а на прехвърлителя. Отчетено е, че страни в делбеното производство са само лицата, които притежават право на собственост върху съсобствения имот, а не и носителите на ограничени вещни права върху този имот.Именно поради това от делбата е била изключена А. Р., която е прехвърлила притежаваните от нея 4/6ид.ч., независимо от това, че си е запазила правото да ползва имота до размера на притежаваните части.

Изводът за частична недопустимост на първоинстанционното решение е формиран при пълно съобразяване с т.4 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, според която разпоредбата извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя по изпълнителното производство и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС.Според чл. 452, ал. 2 ГПК когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.От логическото тълкуване на посочените разпоредби следва изводът, че разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната.По силата на процесуалния закон това лице може да се позове на непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател, или качеството присъединен кредитор в изпълнителното производство.Поради тази непротивопоставимост лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане, но за него липсва правен интерес от иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане.

По касационната жалба на Б. И. Р., С. А. Р. и А. П. Р.:

Не следва да се допуска касационно обжалване на допълнителното решение по тази касационно жалба, тъй като поставените от касаторите въпроси са в случая неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, че описаните в исковата молба две избени помещения са съсобствени между страните по делото.В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че съсобствени между страните по делото са както жилището и съответната идеална част от дворното място, така и две избени помещения – северозападна изба с площ от 16.4кв.м. и югозападна изба с площ от 12.5кв.м.С отговора на исковата молба ответницата А. Р. е възразила срещу участието си в процеса, тъй като преди подаване на исковата молба се е разпоредила със собствените си идеални част в полза на ответника Б. Р..Последният е изразил идентично становище, като е възразил, че като надлежна страна в процеса следва да участва и неговата съпруга – С. Р., тъй като ответницата А.Р. му е прехвърлила възмездно притежаваните от нея идеални части от имота. Новоконституираниият ответник С. Р. не е депозирала отговор по чл.131 от ГПК.Първоинстанционният съд е формирал извод за основателност на иска за делба по отношение на двете избени помещения, като в подадената въззивна жалба от А. Р. и Б. Р. няма наведени доводи за необоснованост на този извод на съда.С оглед правомощията на въззивната инстанция, които са очертани в разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд е нямал право служебно да ревизира този извод на първата инстанция, доколкото се касае за въпрос, свързан с правилността на обжалваното решение.

По касационната жалба на Е. Д. срещу допълнителното решение:

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на допълнителното решение, тъй като касаторът не твърди опорочена процедура по допълване на основното решение, а възпроизвежда доводите за неправилност, които касаят основното решение.С допълнителното решение са включени пропуснатите в диспозитивите на основното решение идеални части, които съделителите притежават от дворното място и общите части на сградата.

По частната касационна жалба на Е. Д. срещу определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.248 от ГПК:

Подадената частна касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта, в която се е произнесъл по същество на предявения инцидентен установителен иск, като е прекратил производството по делото в тази му част.Като последица от това съдът е следвало да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е присъдил разноски на ищеца по този иск.Правилна е преценката на съда, че възнаграждението за предоставено безплатно процесуално представителство се дължи на адвоката, а не на страната, като и тази, че разноските по делото не следва да се присъждат общо, а да се разпределят между ответниците така, както са направени.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение