Определение № 2232 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 970/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „ПАРТНЕР КОНСУЛТИНГ ТРЪСТ“ООД срещу се обжалва решение № 6048/06.11.2024 г. по гр.д. № 12272/22 на Софийски градски съд, ІV възз.с-в, с което е било потвърдено решение № 20050772/29.07.2022г., постановено по гр.д. № 54124/2018г. по описа на СРС, ІІІ г.о.,155 с-в, с което с което са отхвърлени предявените от него срешу „ИНВЕСТБАНК“АД искове, както следва:1. за сумата от 20 723 лв., представляваща обезщетение по чл.49 ЗЗД за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на извършени от ответника „ИНВЕСТБАНК“АД действия като взискател по изп.д. № 278/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Д., с рег. № 781, действащ в района на СГС, изразяващи се в искане за принудително изпълнение върху движими вещи собственост на длъжника, но находящи се в имот на трето лице и лишаване на ищеца от ползване върху имота за периода от 24.04.2017 г. до 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата 5 000 лв., считано от 14.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата, и законната лихва върху главницата за разликата от главницата над 5 000 лв. до 20 723 лв., считано от 30.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, 2. за сумата от 20 723 лв. представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване от ответника без основание на магазин със застроена площ от 217,77 кв.м., находящ се адрес: София, район Красно село, [жк], [жилищен адрес] партер за периода от 24.04.2017г. - 11.08.2017 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата 5 000 лв., считано от 14.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата, и законната лихва върху главницата за разликата от главницата над 5 000 лв. до 20 723 лв., считано от 30.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане. В КЖ се излагат оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят е сочи наличие на хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК като основание за това. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над законовия минимум по чл.280 ал.3, т.1 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения: Съдът е сезиран с главен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД, доколкото се основава на причиняване на имуществени вреди от виновното противоправно деяние на служители при ответника, изразяващо се неизпълнение на задължения в хода на изпълнително производство изп.д. № 278/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Д., с рег. № 781, действащ в района на СГС и в резултат на което е препядствано ползването на описания в исковата молба недвижим имот от страна на ищеца и същия е претърпял вреди - пропуснати ползи в размер на пазарния наем за помещението за периода 24.04.2017г. - 11.08.2017г. Въззивният съд е счел за безспорни между страните и установени от събраните писмени и гласни доказателства следното: ищецът „ПАРТНЕР КОНСУЛРТИНГ ТРЪСТ“ООД въз основа на нотариален акт № 15, том II, рег. № 5225, дело № 213/2004 г. на нотариус с рег. № 274, действащ в района на СРС, придобива и безсрочно възмездно вещно право на ползване върху недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в партерното помещение на блок 29, [жк], [населено място], подробно индивидуализиран в нотариалния акт, за цена в размер от 16 000 лв. ;На 04.02.2016г. е бил сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите, съгласно който ищецът като наемодател, от една страна, и от друга страна - „Селект Трейд“ЕООД в качеството си на наемател, а като страна по договора участва и „Пикадили“ЕАД като предходен наемател, по силата на който договор наемодателят отдава на наемателя недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в УПИ-I за ОЖК, кв. 43, местност бул. България по план ан агр. София, район Красно село, с адрес: [жк], [жилищен адрес] район Красно село, ведно с прилежащите към магазина помещения и находящи се в тях движими вещи, срещу заплащането на наемна цена в размер и срок, посочени в раздел III от договора, като договора е за срок от 5 години; На 08.02.2016г. е сключен анекс към договора за наем, с нотариална заверка на подписите, съгласно който страните са предоговорили отдавания под наем обект, ведно с принадлежностите към него и находящите се в него движими вещи, както и състоянието, в което имотът се намира, като са постигнали съгласие и относно възможността за извършване на ремонти в обекта, както и отстъпки в цената при изпълнение на падежа на задължението за плащане на наемната цена; С нотариална покана от 23.02.1017г. ищецът уведомява наемателя „Селект Трейд“ЕООД за неплатени задължения по договора на наем и прави изявление за прекратяване на договора, считано от 22.03.2017г., като в същата покана се съдържа и покана наемателят да освободи имота и да го предаде на наемодателя на 10.04.2017г., като поканата е връчена при отказ на служители на адреса на управление на дружесвото наемател удостоверено от нотариауса, като нотариуса е залепил и уведомление по чл.50 ал.4 от ГПК и до изтичане на срока за получаване на книжата представител на дружеството не се е явило за получаване на поканата. Съдът е счел, че поканата е редовно връчена предвид правомощията по чл.50 от ЗННД още на 11.04.2017г. при отказ за получаване, поради което и считано от 22.03.2017г. договора за наем следвало да се счита за развален; С протокол от 10.04.2017г. на нотариус Р. Д. е констатирано, че пред процесния обект - магазин в бл.29 в ж.к Белите брези не се е явил представител на „Селект Трейд“ЕООД за предаване държането на магазина на ищеца; Изп.д. № 20177810400278 по описа на ЧСИ Г. Д., с рег. № 781, действащ в района на СГС, е образувано на 30.03.2017г. по молба на ответника „ИНВЕСТБАНК“АД за вземания спрямо длъжника „Селект Трейд“ЕООД въз основа на договор за особен залог от 14.05.2015г., по което дело изпълнението е насочено срещу заложеното имущество в полза на взискателя - оборудване, находящо се в магазин предмет на договор за наем от 04.02.2016г., което имущество е описано и запорирано от съдебния изпълнител; На 24.04.2017г. по изп.д.№ 20177810400278 е бил извършен опис на движимите вещи, находящи се в магазин [жилищен адрес] ж.к. Белите брези - протокол за опис на движимо имущество и е бил назначен за пазач Г. Д. С. - служител при взискателя и разпитан като свидетел по делото, който посочва, че ключ от помещението му бил предаден от служител на длъжника „Селект Трейд“ЕООД; Ищецът „ПАРТНЕР КОНСУЛТИНГ ТРЪСТ“ООД с нотариална покана от 24.04.2017 г., връчена на 28.04.2017г на ответника „ИНВЕСТБАНК“АД е поканил ответника, като взискател и пазач на движимите вещи, описани по изп.д. № 20177810400278 да предприеме действия по опразването на помещението и предаване държането на недвижимия имот на 02.05.2017г., като на дата 02.05.2017г. не е явил представител на ответното дружество - протокол от 02.05.2017г. на нотариус Р. Д.; Въз основа на издаден в полза на ищеца изпълнителен лист от 30.06.2017г. по заповед за незабавно изпълнение за предаване на вещ от 02.06.2017 г. по гр.д. № 34557/2017 г. по описа на СРС, 157 състав, срещу „Селект Трейд“ЕООД е образувано изп.д. № 20178580401370 по описа на ЧСИ, с рег. № 858, действаща в района на СГС, като с протокол за въвод във владение от 11.08.2017 г. владението върху описания в протокола магазин /предмет на прекратения договор за наем от 04.02.2016г./ е предадено на ищеца. Ищецът се основаваа на това, че за периода от извършване на опис на движимото имущество по изп.д.№ 20177810400278 - 24.04.2017г. до 11.08.2017г. - датата на предаване на владението му върху магазина, върху който има учредено вещно право на ползване, с протокол за въвод във владение по изп.д. № 20178580401370 срещу „Селект Трейд“ЕООД, ответникът „ИНВЕСТБАНК“АД като взискател по изп.д.№ 20177810400278 противоправно е бил бездействал, като не е предприел действия по изземване и пренасяне на движимите вещи на длъжника /страна по вече прекратен договор за наем с ищеца/ от помещението, чието вещен ползвател е ищеца. Въззивният съд е приел следното: На първо място е необходимо да се направи разграничението между правоотношенията между ищеца и „Селект Трейд“ЕООД от една страна и тези, възникнали по повод изп.д.№ 20177810400278. Обстоятелството, че след прекратяване действието на договора за наем между ответника по настоящия иск като наемодател и „Селект Трейд“ЕООД, последният като наемател не е изпълнил задължението си за освобождаване на наетия недвижим имот- магазин и предаване владението му на наемодателя, въпреки че е бил поканен надлежно за това, по никакъв начин не задължава правната сфера на ответника по настоящия иск и наемодател по прекратения договор относно взискателя по изпълнителното дело срещу „Селект Трейд“ЕООД и ищец по настоящия иск «Партнерс консултинг тръст»ООД, насочил изпълнението върху движимите вещи на длъжника по изпълнението, находящи се в магазина, предмет на прекратения договор за наем, върху който фактически власт се е упражнявала от наемателя и след прекратяване на договора за наем, за изпълнение на неговите задължения по изпразване на имота от вещите и предаване на владението му на наемодателя. Несъмнено след прекратяване на договора на наем, фактическата власт върху процесния магазин е упражнявана именно от „Селект Трейд“ЕООД и то до датата на въвода на ищеца във владение с протокол за въвод от 11.08.2017г.,предвид хронологията на събитията описана по - горе вкл. и показанията на свидетеля С., назначен за пазач на описаните движими вещи, който посочва, че е получил ключ от магазина от представител на „Селект Трейд“ЕООД. Получаването на достъп до магазина от страна на назначения по надлежен ред от ЧСИ пазач на имущество, не е равнозначно на предаване на владението на магазина на ответника. На следващо място, от приложеното копие на изп.д.№ 20177810400278, не се установява взискателят и ответник по настоящото дело да е извършил злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК и да е налице недобросъвестност от негова страна, като не е предприел исканите от ищеца действия за изнасяне на описаното имущество и предаване владението на имота. Това е така, тъй като правомощията по чл.469 и чл.470 от ГПК се упражняват под надзора и разпореждането на ЧСИ, а предаване на владението на магазина на ищеца от страна на ответника е било обективно невъзможно, доколкото същия никога не е установявал владение върху същия. Според изложеното от въззивния съд, от приобщения препис на изп.д.№ 20177810400278, се установява, че ответникът никога не е предприемал действия и насочвал изпълнението върху процесния магазин и от което действие да се твърди, че са настъпили вреди в имуществената сфера на длъжника. Следователно, заключава въззивния състав, липсва каквото и да е противоправно поведение на ответника като взискател по изп.д.№ 20177810400278 сътоветно противоправно бездействие или злоупотреба с процесуални права, като елемент от фактическия състав на нормата в чл.49 ЗЗД, поради което и е безпредметно обсъждането на останалите елементи от този ФС: дали за ищеца са настъпили вреди в какъв размер и дали е налице причинна връзка. С оглед неоснователността на главния иск, съдът е приел, че следва да се разгледа евентуалният иск, по основателността, на който е изложил следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предвид и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979 г. - т.6, кумулативните материални предпоставки за уважаване на предявения иск са: 1.обогатяване на ответника чрез увеличаване на имуществото му/спестяване на разходи, обедняване на ищеца и настъпването на общ факт или обща група факти, от които произтича неговото обедняване и обогатяването на ответницата. /доколкото връзката не е причинна/. Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил, поради спестяване на разходи по чл.472 от ГПК по изп.д.№ 20177810400278. За да възникне задължение за взискателя за внасяне на разноски съгласно разпоредбата на чл.472 от ГПК, е необходимо определянето им от съдебния изпълнител, каквито по цитираното изпълнително действие не са определяни, нито са предприемани действия по пренасяне или пазене на веща. Невнасяне на авансово дължимите от взискателя разноски по изпълнението може да има за последица неизвършване на съответното изпълнително действие, като във всички случаи са за сметка на длъжника - чл.79 ал.2 от ГПК освен в случаите по чл.79 ал.1 ГПК т.е. дори и да са дължими, то невнасянето им не може да се счита, че е спестяване на разходи в смисъла на обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Т.е. не е налице първата от необходимите предпоставки. Освен това, съдът е изложил, че не са налице и останалите две предпоставки от фактическият състав на неоснователното обогатяване, тъй като внасянето или не на разноски по изпълнението от взискателя, по никакъв начин не е свързано с имуществото на трето за изпълнението лице, каквото се явява ищецът. В случая, според съда, вредите, които претендира ищеца са в вследствие на неизпълнение на длъжника „Селект Трейд“ООД за предаване владението на имота, след прекратяване на договора за наем, което неизпълнение не може да бъде пренесено на отговорността на ответника, който също е кредитор с неудовлетворени вземания спрямо „Селект Трейд“ООД, предприел правомерни действия по принудително изпълнение. Следователно поради липса на доказани факти и обстоятелства, които установяват наличието на фактическият състав по чл.59 от ЗЗД от ищеца, искът се явява неоснователен. В изложението към касационната жалба на основанията за допускане на касационен контрол се формулират като правни въпроси, които да се подложат на дискреция по критериите в чл.280 ал.1 т.1ГПК, се сочат следните: 1. В случай, че са необходими разноски за пазене на вещта, необходимо ли е същите да бъдат внесени предварително от взискателя; 2. За задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички доказателства по делото и да обсъди доводите и възраженията на страните, доколкото не е бил изследван въпросът дали ответникът-взискател се е облагодетелствал от съхраняването на вещите на длъжника в имота на ищеца, доколкото не е внесъл дължимите разноски за съхранението им, изразяващи се в наемната цена за ползване на имота в процесния период, като го е ползвал, съхранявайки вещите на длъжника „Селект трейд“ ООД и Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че по КЖ липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация- формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК, нито на такава по чл.280 ал.2 ГПК: По първия въпрос съдът е изложил, че за да възникне задължение за взискателя за внасяне на разноски съгласно разпоредбата на чл.472 от ГПК, е необходимо определянето им от съдебния изпълнител, каквито по цитираното изпълнително действие не са определяни, нито са предприемани действия по пренасяне или пазене на веща. От друга страна, невнасяне на авансово дължимите от взискателя разноски по изпълнението може да има за последица неизвършване на съответното изпълнително действие, като във всички случаи разноските са за сметка на длъжника - чл.79 ал.2 от ГПК освен в случаите по чл.79 ал.1 ГПК т.е. дори и да са дължими, то невнасянето им не може да се счита, че е спестяване на разходи в смисъла на обогатяване по чл.59 от ЗЗД- т.е. липсва обогатяване за сметка на трето за изпълнението лице, какъвто се явява ищецът – притежател наограничено вещно право върху магазина. Следователно сам по себе си отговорът на този първи въпрос не би довел до разрешаване на спора в желаната от ищеца насока. Вторият въпрос е доразвитие на първия и видно от изложеното в предходния абзац, съдът е обсъдил и изложил съображения по него. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва първата обща предпоставка за това: наличие на правен въпрос, от отговора на който би последвал резултат по спора, който да е различен от този ,приет от въззивния съд в обжалваното решение. В полза на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300-триста лева на основание чл.78 ал.8 ГПК. С оглед изложеното, съдът