Определение № 474 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Р. С. чрез адв. С. Г. срещу въззивно решение № 142/25.03.2010 г. на Д. окръжен съд, постановено по гр.д. № 615/2009 г.. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна И. Д. И. чрез адв. Д. С. от АК – Варна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и за правилност на въззивното решение. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Искът е по чл. 99, ал. 1 СК /отм./ за развод. Решението, с което бракът между И. С. и Т. С. е прекратен поради дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, за което е прието, че вината е и на двамата съпрузи, е влязло в сила. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Д. районен съд, е предоставил родителските права спрямо децата Р. и Д. на майката, определил е личен контакт на двете деца с бащата, който е осъден да им плаща месечна издръжка. Семейното жилище е предоставено за ползване на майката. Съдебният акт, постановен от втората инстанция е изцяло обжалван от Т. С.. В основната си част изложението съдържа несъгласие с фактическите и правни изводи на Добричкия окръжен съд, както и твърдения за допуснати процесуални нарушения, което е оплакване за неправилност по чл. 281 ГПК. Повдигнати са и два правни проблема, които, обаче, не обуславят допускане на касационно обжалване с оглед хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които се обосновава касатора. Процесуалноправнят въпрос дали съдът трябва да се произнесе по насрещните искове, както и по възраженията на страните, е принципно значим. В утвърдителния отговор няма колебания; законът е ясен, съществува обилна съдебна практика по прилагането му, която е непротиворечива и не се налага промяната й било поради неточно приложение на закона, било с оглед променените обществени отношения. В случая въззивната инстанция е постановила решение изцяло съобразено с правната теория и практика - обсъдила е насрещните искания на страните относно родителските права и ползването на семейното жилище, както и доводите и възраженията им във връзка с това и се е произнесла по тях. Освен изложеното, по въпросите за родителските права и ползването на семейното жилище, когато от брака има родени ненавършили пълнолетие деца, съдът не е обвързан от исканията на страните, а се ръководи единствено от интереса на децата, с оглед на който и постановява своето решение. Вторият въпрос /уточнен от касационната инстанция/ касае само съдебния спор относно ползването на семейното жилище и е дали въззивният съд е трябвало да обсъди настъпилия в хода на съдебния процес нов факт – разпореждането на съпруга с неговата ½ ид.ч. от семейното жилище. Този въпрос е без значение за резултата по спора, защото няма съмнение, че горното правно действие не е променило характера на жилището като семейно към датата на развода, което е от значение в производството по чл. 107 СК. От друга страна, доводи от обстоятелството, че част от имота е притежание на трето лице, не може да черпи разпоредилия се с дела си бивш съпруг – не съществува материалноправна възможност да бъде удовлетворено неговото искане да му бъде предоставено ползването на жилището. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – представени са доказателства за заплатени 300 лв. адвокатски хонорар за процесуално представителство в инстанцията. Мотивиран от горното, съдът