Определение № 863 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Г. Г. срещу решение № 321/ 22г. на Окръжен съд- Стара Загора, с което родителските права върху малолетното дете Г. Д. Г. (род. 2011г.) са предоставени на майката Д. А. Б., и са определени лични контакти на бащата и задължение за плащане на месечна издръжка. В изложението се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, и са поставени следните въпроси: Кои са предпоставките обосноваващи необходимостта от промяна на режима на родителските права? Длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви относно всички възражения на страните по спора, като обсъди и анализира съвкупно наведените и събрани доказателства? Въпросите са поставени във връзка със становището в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с мнението на детето, което е поискало да остане при баща си, както и със заключението на психологическата експертиза, която констатира, че много е силна и емоционална връзката между бащата и дъщерята, както и че промяната в средата би се отразило неблагоприятно на детето. Въззивният съд се е произнесъл по иск по чл. 59, ал.9 СК, предявен от майката Д. Б. да бъде изменен режимът на родителските права върху малолетното й дете Г. Г., като е поискала предоставянето на родителските права, поради настаняване на бащата в място за лишаване от свобода. Посочено е в решението, че в срока за отговор бащата Д. Г. е възразил срещу искането на майката. Въззивният съд е установил, че родителските права върху детето са били предоставени на бащата с бракоразводно решение, влязло в сила на 08.04.2016г.. Но са се осъществили предпоставките за изменение на режима на родителските права, тъй като бащата два пъти е бил осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол, злоупотребява с алкохол, което се отразява крайно невъзпитателно на детето.. Посочено е, че детето под грижите на бащата е имало укоримо поведение, използвало цинизми, употреба на бира и цигари. Установено е, че по време на пребиваването в затвора за детето са се грижили бабата и съжителка на бащата. Посочено е, че детето е имало проблемно поведение, възпрепятствало е отношенията и с други деца, трудно е усвоявала учебния материал. Констатирано е, че битовите условия за живот при майката са по- добри от тези при бащата- освен това и двамата живеят в къщи в [населено място]. Направен е извод, че поради ниската възраст на детето и неговия пол, по- пригодна за грижите е майката. Майката имала вече втора дъщеря, а двете дъщери, макар и от различен баща, следвало да се отглеждат в едно семейство и домакинство. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Относно поставените правни въпроси в изложението е формирана трайна и задължителна практика на ВКС, която се изразява накратко в следното: Новонастъпилите обстоятелства по чл. 59, ал.9 СК следва да са от такова естество, че да влошават положението на детето, а изменението на режима на родителските права трябва да е съобразен с най-добрия интерес на детето- желанието и чувствата на детето, физическите, емоционалните и психическите потребности, способностите на родителите да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето, за неговото образование, както и последиците, които биха настъпили при изменение на режима (ППВС 1/74г.). Желанието на детето не е задължително за съда, а се съобразява с останалите обстоятелства (решение №33/19г. на III ГО и цитираната там практика). В случая решаващо за въззивният съд, за да не съобрази с желанието на детето да остане при баща си, са установените обстоятелства, че у бащата липсват възпитателски качества, детето е изградило укоримо поведение, трудно се социализира и трудно усвоява учебния материал. Докато майката има способност да се грижи и възпитава, по- пригодна е заради възрастта и пола на детето, както и предоставя по- добри битови условия. При пребиваването в дома на майката, детето се чувствало спокойно, харесвало й там, нищо не й липсвало, и си общувало с по- малката си сестричка Д. на 5г., дете от друг баща, с когото майката живее на семейни начала. Видно е, че въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС. В съответствие с нея е констатирал влошаване положението на детето и е констатирал наличието на предопставки за подобряване на положението му в случай, че родителските права се възложат на майката. Не са обуславящи с оглед изхода на делото изложените доводи в касационната жалба, че според съдебно- психологическата експертиза бащата е значимия за детето родител, че желанието на детето е да бъде отглеждано от баща си, че съществувал риск от негативно повлияване на емоционалното състояние на детето от промяна на средата на живеене, че бащата не страда от алкохолна зависимост. Решаващи са в случая са обстоятелствата, че бащата е два пъти осъждан за управление на МПС при употреба на алкохол, както и ежедневната употреба на алкохол, че детето трудно изгражда и поддържа приятелски отношения, трудно усвоява учебния материал, реагира агресивно спрямо съучениците си, останало е на поправителен изпит по математика, детето е от женски пол и скоро ще влезе в пубертета, и се нуждае повече от подкрепата и съветите на майка си. Това са обстоятелствата, които определено натежават при обсъждане на критериите относно най- добрия интерес за детето. Рискът от негативни емоции при промяна на средата винаги съществува, но доколкото липсва родителско отчуждение, и майката притежава родителски капацитет, това може да се компенсира и да се преодолее. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО