Определение № 315 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 233/2011 г.

Образувано е по частна жалба на Е. Ю. Р. срещу определение от 08.02.2011 г., постановено по частно гр. д. № 99 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., с което е оставена без уважение частна жалба на жалбоподателя срещу определение от 01.12.2010 г. по гр.д. № 242 /2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е изменено решение по делото в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, увеличено от 2,117 лева със сумата 32,064 лева и жалбоподателят е осъден от апелативния съд за разноски. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като то правилно е разгледано по реда на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.), но стриктното тълкуване на нормата не предвижда възможност за искане за промяна на решението в частта му за разноските, преди влизането му в сила – решението е постановено на 01.08.2008 г., молбата за присъждане на допълнително възнаграждение е от 11.09.2009 г., а решението е влязло в сила на 02.11.2010 г.. Жалбоподателят представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване на определението, в което извежда процесуално-правен въпрос: може ли съдът да уважи искане за допълване на решението в частта за разноските при редакцията на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.), ако искането е направено преди решението да влезе в сила, т.к. в цитирания срок изразът „в срок от два месеца от влизане в сила на решението” сочи само крайната дата на срока или (и дали) законодателят е имал предвид срок с начална дата денят следващ деня на влизане на решението в сила. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както и че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 439 /29.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1305 /2008 г. на V г.о. на ВКС и в определение № 361 /01.09.2009 г. по ч.гр.д. № 265 /2009 г. на ІІ г.о. на ВКС– основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Насрещната страна Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност ( К. ) оспорва наличието на основание за допускане на определението до касационно обжалване с частна жалба – цитираните определения са неотносими, а писмените съждения за „начална дата” и „крайна дата” за срока по чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.) не представляват основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По същество поддържа, че частната жалба е неоснователна, т.к. молбата е подадена в срок, по нея КОС се е произнесъл на 01.12.2010 г. след влизане в сила на решението на 02.11.2010 г. и след връщане на делото от ВКС За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено следното, по което няма спор между страните по делото: Кърджалийският окръжен съд е постановил съдебно решение на 01.08.2008 г., с което е отнел от Е. Р. в полза на държавата недвижими имоти, автомобили и пари и го е осъдил да заплати такси и разноски и на насрещната страна К. разноски в размер на 2,341 лева, от които 2,117 лева юрисконсултско възнаграждение; с молба от 01.09.2009 г. К. е поискала изменение на решението в частта му за разноските, като и бъдат присъдени 34,721.47 лева, т.к. искът е с цена 1,710,073.52 лева; същото искане е било направено от К. и в съдебно заседание на 28.06.2008 г.; с обжалваното определение КОС е изчислил размера на юрисконсултското възнаграждение по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 34,181.47 лева и че следва да измени решението си като присъди над сумата 2,117 лева и сумата 32,064.47 лева. Определението е законосъобразно, т.к. съгласно пар.2,ал.1 ПЗР ГПК от 2007 г. производството се е развило по реда на ГПК от 1952 г., молбата правилно е била разгледана по реда на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.), подадена е в срока на разпоредбата и по същество е основателна. От изложеното е видно, че изведеният въпрос дали молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.) може да бъде подадена преди влизане на решението в сила – дали в такъв случай ще бъде подадена в срок, е обуславящ изхода от това производство. Този въпрос не е разрешен в противоречие с разрешенията в двете посочени определения на ВКС: В определение № 439 /29.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1305 /2008 г. на V г.о. на ВКС изведеният въпрос не е обсъждан. Обсъждано е определение, постановено от въззивния съд по молба с правно основание чл.192,ал.4 ГПК (отм.) за изменение на първоинстанционно решение в частта за разноските, която част е влязла в сила, тъй като в тази част решението не е обжалвано. С определение № 361 /01.09.2009 г. по ч.гр.д. № 265 /2009 г. на ІІ г.о. на ВКС е оставено в сила определение на въззивния съд по чл.192,ал.4 ГПК (отм.) за изменение на въззивно решение в частта за разноските, като е прието, че молбата е подадена в срок, т.к. въззивното решение е влязло в сила на 20.03.2009 г., а молбата за изменение е подадена на 01.04.2009 г. - и в този случай няма сходство, т.к. нито молбата е подадена преди (, а не след) влизане в сила на решението, нито въззивният съд я е намерил за недопустима или неоснователна, поради което и няма противоречиво разрешение на сходни случаи. Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване с частна жалба. Настоящият състав намира и че изведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като разпоредбата на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.) не е непълна, неясна или противоречива (в частта за установения от нея срок) – в нея е посочен крайният момент на срока за подаване на молбата (за упражняването на правото на страна по делото) или на проявяване на почина на съда, а не началният. Поради което и доколкото правомощието за изменение е предоставено на съда (на негов почин) и без изискване на молба от страните, предложението на частния жалбоподател за тълкуване на разпоредбата не може да бъде възприето. И. въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и тъй като частният жалбоподател не обосновава наличието на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика (не сочи сериозни аргументи срещу приетото разрешение, нито как то влиза в конфликт с разрешението на други въпроси, по които има установена съдебна практика), нито за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Поради изложеното не е осъществено и основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване с частна жалба. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а на К. следва да се присъдят 363.76 лева за юрисконсултско възнаграждение (изчислено на основание чл.7,ал.2, т.7 вр. т.4 от НМРАВ върху сумата 32,064.47 лева). Воден от изложеното настоящият състав