Определение № 258 от 21.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3327/2017 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба.,вх.№2625/12.6.2017 г. подадена от адв. Н. В. – процесуален представител на ищеца Ц. С. Р. от [населено място], област М., против въззивно решение от 30.01.2017 г. по гр.д.№368/2016 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, граждански състав, с което е отменено решение от 21.10.2016 г. по гр.д.№335/2016 г. по описа на Районен съд - Монтана, г.к., и са отхвърлени предявените от Ц. С. Р. против Е. К. З. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А., и определяне режим на контакти с майката, както и същата да заплаща издръжка за детето, и вместо това родителските права върху малолетното дете А. са предоставени на майката, определено е местоживеене на детето при майката в Германия, определен е режим на контакти между детето и бащата Ц. и последният е осъден да заплаща издръжка тна детето в размер на 130 лева. Въззивната инстанция е приела, че съдът следва да следи служебно за интересите на детето при спор по чл.127 СК, като се обосновал с разпоредбите на чл.59, ал.4 СК, Законът за закрила на детето и задължителните указания, дадени в ППВС №1/12.11.1974 г. Обосновавайки се с крехката възраст на детето и то да живее при родителите си, а не да бъде отглеждано от своята баба, съдът е стигнал до извод, че от представените по делото доказателства то следва да живее при майката в Германия, която има сигурна и стабилна работа по трудов договор, с много добри доходи и има силно желание да гледа детето и да се грижи за него. Отчетена е ниската и крехка възраст на детето, което е момиче, което се нуждае от особени майчини грижи. Отчетени са и всички други битови предимства на майката – наличието на сигурна квартира, това че майката може да разчита на съпруга си, с който има сключен по-късен брак, както и че детето ще може да научи чужд език и да получи добро образование. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, ГПК, като се акцентира на принципът за интереса на детето заложен в Закона за закрила на детето, като е налице позоваване и на съдебна практика. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответницата по касация Е. К. З. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване намира следното: Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед приетото с т.1, изречение трето, in fine, от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, предвид императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл.269, изречение първо, in fine ГПК. На касационния жалбоподател следва да бъде указано да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 100 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,