Определение № 19 от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 862/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. Я. от [населено място], обл. В., срещу определение № 4417 от 03.10.2011 г. по в. т. д. № 972/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по същото дело решение № 972 от 20.07.2011 г. в частта за разноските. Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като излага съображения за неговата неправилност поради нарушение на закона. Ответникът ЗК [фирма] - [населено място], не заявява становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след служебна проверка за допустимост на частната жалба, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното с нея определение. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, определението, с което съдът се произнася по искане за допълване или за изменение на решението в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. С цитираната разпоредба режимът за обжалване на определението за разноските е подчинен на режима за обжалване на решението по съществото на спора, т. е. възможността за обжалване на определението по чл.248 ГПК е обусловена от обжалваемостта на съдебното решение. С обжалваното в настоящото производство определение Варненски окръжен съд е отказал да измени по реда на чл.248 ГПК постановеното в производството по в. т. д. № 972/2011 г. въззивно решение, с което е потвърдено решението по гр. д. № 469/2010 г. на Районен съд - Девня за отхвърляне на предявените от ЗК [фирма] против М. В. Я. искове с правно основание чл.213 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 1 256 лв. и 322.50 лв. Въззивното решение е постановено на 20.07.2011 г. при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, въведена със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., с която са изключени от касационен контрол решенията на въззивните съдилища по търговски и граждански дела с цена на иска съответно до 10 000 лв. и до 5 000 лв. Поради обстоятелството, че цената на предявените по конкретното дело осъдителни искове е под въведените с чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за допустимост на касационното обжалване, въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационен контрол, в каквато насока са и изричните указания на постановилия го съд. Необжалваемостта на решението обуславя необжалваемост и на последващото определение по чл.248 ГПК, с оглед на което подадената срещу това определение частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,