Определение № 50218 от 02.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1202/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Т., И. Х. Я. и П. П. Я. - всички чрез адв. П. К. от САК, срещу решение № 38 от 21.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 597/2021 г. на Апелативен съд - П.. С посоченото решение, след отмяна на решение № 260121 от 26.03.2021 г. по т. д. № 219/2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора в неговата осъдителна част, са отхвърлени предявените от Н. С. Т., И. Х. Я. и П. П. Я. против Гаранционен фонд искове за заплащане на обезщетения в размер на по 10 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие причинената при ПТП на 06.09.2013 г. смърт на техния внук П. С. П.. Решенията са постановени при участие на В. Й. М. в качеството на подпомагаща страна на ответника Гаранционен фонд. В жалбата се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота доказателствата по делото, не е изследвал задълбочено действителното съдържание на връзката между претендиращите обезщетение лица и починалия при произшествието техен внук, както и интензитета и продължителността на понесените вреди, игнорирал е напълно установените в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС задължителни критерии за прилагане на принципа за справедливост, приложил е разширително задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък родственик в полза на баба/дядо и не е съобразил волята на законодателя при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се постига все по-пълно компенсиране на причинените на пострадали от ПТП вреди чрез увеличаване на лимитите на застрахователна отговорност. В жалбата е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, определени като съществени и значими за изхода на делото: „ 1. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя; 2. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починалия и преживелия го близък родственик и приложими ли са критериите, въведени с ППВС № 4/68 г.; 3. Предвид даденото разяснение за членове на семейството и правото на конкретни лица в родствена връзка да претендират обезщетение за морални вреди като членове на семейство и предвид изричното им признаване и на право да встъпят в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК (следва цитат от текста на тълкувателното решение), трябва ли за тези лица, включени като „членове на семейството“, да се въвеждат нови различни от вече установените критерии за прилагане принципа на справедливост при определяне кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди; 4. Приложими ли са критериите за правилно приложение на принципа за справедливост, въведени с ППВС № 4/68 г., при компенсиране на неимуществени вреди на лица от разширения кръг, установен с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, или не, евентуално приложими ли са под условия във връзка с други критерии; 5. Ако за едно лице е доказано, че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, това изпълнява ли изискването за „изключение“, въведено с ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК или е необходимо някакво друго „изключително" обстоятелство, каквото очевидно текста на това тълкувателно решение не предвижда; 6. При констатирани и приети от съда за доказани „обичайна родствена връзка между поколенията, характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на обич, подкрепа и взаимопомощ“, същите изключват ли създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, ако същите са доказани /и очевидно включват приетото от съда/, обосноваващи активна процесуална легитимация на лица от разширения родствен кръг по ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК за компенсирани вреди от смъртта на близък; 7. Какво се включва в понятието „и по изключение“ всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, въведено с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК; Как следва да се прилагат така установените предпоставки от съда и ако друго лице, извън най-близкия кръг, установен с ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., е изградило с починалия трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни и интензивни болки и страдания, обосновано ли е наличие на въведеното изискване за изключение; За да възникне право на обезщетение за неимуществени вреди на лице от разширения кръг, трябва ли да са налице кумулативно създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания или всяка от двете предпоставки обуславя право на обезщетение, ако е доказана; 8. Необходимо ли е въвеждане и съобразяване на нови, различни от установените в ППВС № 4/68 критерии, като в тази връзка следва да се има предвид постоянната практика на ВКС по приложение на чл. 52 ЗЗД, с която са установени критериите, които трябва да се отчетат при компенсиране на тези вреди; 9. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен; 10. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 г., и сочене на обстоятелствата, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи; 11. За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите; 12. Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; 13. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото; 14. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 15. Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да обоснове определен фактически и правен извод на съда - предпоставки за намаляване на обезщетението, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение; Следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на доказателствата изводи не е в съответствие с всички събрани по делото доказателства, които ако бяха прецени в тяхната цялост и съвкупност, биха довели до други фактически и правни изводи“. Допускането на касационно обжалване по така поставените въпроси се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и в ППВС № 4/68 г., с формирана по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) задължителна практика на ВКС и с практиката на ВКС, а също и на други съдилища, обективирана в цитирани в изложението решения и определения. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат бланкетно чл.280, ал.1, т.3 ГПК - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касация Гаранционен фонд със седалище в [населено място] - чрез адв. С. М. от АК П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради липса на надлежно обосновани основания за достъп до касационно обжалване. Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище са изложени в отговор по чл.287 ГПК, съдържащ и искане за присъждане на разноски. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от подпомагащата страна В. Й. М. с адрес в [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените срещу „ЗАД Армеец“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, Апелативен съд - П. е приел, че по отношение на ищците Н. Т., И. Я. и П. Я. не са налице предвидените в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС за предпоставки за присъждане на обезщетения за неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при ПТП на 06.09.2013 г. смърт на техния внук П. С. П.. При произнасянето по основателността на исковете въззивният съд е изходил от постановките в цитираното тълкувателно решение и с цел установяване на действителното съдържание на отношенията между ищците и техния внук е обсъдил ангажираните от ищците гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите М. М. и Г. Р.. Свидетелите са обяснили, че починалият при произшествието П. П. е живеел и израснал с родителите си, които се грижили за неговото отглеждане и възпитание; Ищците - баби и дядо на П., били много близки с внука си и „го имали като свое дете“; Когато внукът бил малък, той гостувал на своите баби и дядовци, те го водели и вземали от детска градина, а когато пораснал, той ги посещавал често в свободното си време и много им помагал. След преценка на свидетелските показания въззивният съд е направил извод, че установените от свидетелите отношения не сочат на някакви особености и уникалност във връзката между починалия и неговите родственици, от които да се изведат белези на изключителна близост и привързаност в смисъла, посочен в тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС, както и че установеното от свидетелите духовно, емоционално и житейско съдържание на отношенията не се отличава от традиционните за българските семейства връзки между баби/дядовци и внуци. Относно съдържанието на връзката въззивният съд е посочил, че в най-добрия случай установените факти сочат на обичайна родствена връзка между поколенията, характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на уважение, обич, подкрепа и взаимопомощ между близки роднини, които са възпитани в обичайните житейски ценности, морал и нравственост. Обичта, грижите и привързаността от страна на ищците към техния внук, съответно проявите на обич и уважение от страна на внука спрямо бабите и дядото, са счетени от въззивния съд за нормални и присъщи на традиционните отношения между баби/дядовци и внуци, но не и за достатъчни да обосноват извод, че ищците попадат в категорията на лицата, визирани в задължителната практика на ВС и ВКС като легитимирани да получат обезщетение за претърпени вследствие смъртта на техни близки неимуществени вреди. В съответствие с изводите, до които е достигнал след преценка на доказателствата и на установените по делото правнорелевантни факти, въззивният съд се е произнесъл, че ищците не притежават изискуемата от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС активна материалноправна легитимация, поради което предявените от тях искове по чл.432, ал.1 КЗ са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от касаторите - ищци основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - П. въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с множество въпроси - материалноправни и процесуалноправни, които според твърденията им са обусловили изхода на делото и попадат в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулираните в изложението процесуалноправни въпроси съдържат оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата и при установяване на фактите по делото, което е достатъчно, за да се отрече характеристиката им на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това въпросите не кореспондират с мотивите към обжалваното решение, от които е видно, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства, относими към спорните във въззивното производство факти във връзка с активната материалноправна легитимация на ищците (сега касатори), и след съвкупната им преценка е формирал решаващите си изводи за отсъствие на необходимата за уважаване на исковете легитимация. За въпросите по т.10, т.11 и т.15 следва да се отбележи, че изобщо нямат връзка с произнасянето в обжалваното решение, тъй като се отнасят до правомощията на съда при определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди, каквото не е обсъждано и присъждано от въззивния съд. Материалноправните въпроси в изложението са основани на субективната преценка на касаторите, че по отношение на тях са доказани и изпълнени всички предпоставки за присъждане на търсеното с исковете по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение, предвидени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Въззивният съд, след преценка на доказателствата и на установените от тях правнорелевантни факти, се е произнесъл, че в конкретния случай изведените в тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС кумулативни предпоставки - създадена между починалия и претендиращите обезщетение негови родственици (баби и дядо) особено близка трайна и дълбока емоционална връзка и претърпени от родствениците продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, не са налице и в съответствие с така формирания решаващ извод е отхвърлил предявените срещу застрахователното дружество - ответник осъдителни искове. С оглед решаващите изводи на въззивния съд поставените материалноправни въпроси не могат да се подведат под хипотезиса на чл.280, ал.1 ГПК и да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Независимо от изложеното, дори условно да се приеме, че материалноправните въпроси отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне поради отсъствие на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК допълнителни предпоставки - въпросите да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и/или със задължителната практика на ВС и ВКС, респ. да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Даденото от въззивния съд разрешение на спорния по делото въпрос - дали касаторите - ищци по исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за претърпените по повод смъртта на техния внук неимуществени вреди, не противоречи на задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според т.1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на бабите/дядовците е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между баби/дядовци и внуци, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност, уважение и подкрепа. Постановките в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са доразвити в практиката на ВКС по чл.290 ГПК. За целите на настоящото дело съставът на ВКС препраща към решение № 60131 от 13.12.2021 г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., в мотивите на което е прието, че „Отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход по отношение на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение. Разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава - членка на съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди“. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС по въпроса за активната материалноправна легитимация на бабите/дядовците за получаване на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на причинена при деликт смърт на техен внук. Изводите на въззивния съд кореспондират с принципното становище на ОСНГТК на ВКС, че по правило право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. (при условие, че са доказали проявлението на вредите), а на баби/дядовци, както и на братя/сестри, се признава право на обезщетение само по изключение - когато са доказани необходимите според тълкувателното решение предпоставки за получаване на обезщетение; Формалната връзка на родство, която поради традициите в българското общество предполага понасяне на неимуществени вреди /болки и страдания/ в случай на загуба на баба/дядо или на внук/внучка, както и проявлението на такива вреди, сами по себе си не са достатъчни за присъждане на обезщетение, ако не са доказани предпоставките, при които е възможно да се направи изключение от въведеното с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. правило, че право на обезщетение имат само лицата от най-близкия родствен и семеен кръг на пострадалия. Въззивният съд не е отрекъл нито близостта и взаимната обич между ищците и нелепо загиналия техен внук, нито болките и страданията, които ищците са търпели и ще търпят до края на живота си като последица от преждевременната смърт на любимия им внук. Отхвърлянето на исковете по чл.432, ал.1 КЗ е резултат от изводите, до който е достигнал въззивният съд след преценка на доказателствата по делото, че няма основание да се отстъпи от задължителните указания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., тъй като житейската родствена връзка между всеки от ищците и починалия внук не се характеризира с изключителност, а е обичайна и типична за наложили се в традиционното българско семейство отношения между баби/дядовци и внуци, което от своя страна предполага понесени от ищците морални болки и страдания по повод загубата на внука им с интензитет и продължителност, нормално присъщи за случаите на смърт на внук. Правилността на извършената от въззивния съд преценка на доказателствата не е предмет на производството по чл.288 ГПК и след като решаващите правни изводи на въззивния съд са изградени в съответствие с относимата задължителна практика на ВС и ВКС, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на касаторите за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК. В съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разяснено, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на лицата от разширения кръг, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение да се присъжда само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, отличаваща се от обичайните за конкретния вид отношения връзки, и за настъпили в резултат на смъртта сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. С цитираните в изложението решения на ВКС са присъдени обезщетения за неимуществени вреди на лица извън най-близкия семеен и родствен кръг по смисъла на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., за които е прието, че са доказали активната си материалноправна легитимация за получаване на обезщетение според критериите, изведени в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Присъждането на обезщетение е обусловено от спецификата на фактите по конкретното дело и от преценката на доказателствата, върху които са изградени правните изводи на съответния съдебен състав, поради което не би могло да се приеме, че като е отхвърлил исковете на касаторите, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС. Позоваването от страна на касаторите на определения по чл.288 ГПК е правно неиздържано, доколкото същите не формират практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК (т.1 от Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Що се отнася до практиката на други съдилища „по сходни случаи“, с която касаторите са аргументирали искането си за допускане на касационно обжалване, след изменението на чл.280, ал.1 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. същата не доказва предвидено в процесуалния закон основание за допускане на касационно обжалване (включително това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не се твърди, че сочената практика е резултат от неточно и нееднозначно прилагане на една и съща законова разпоредба, нуждаеща се от тълкуване с цел изясняване на действителното й съдържание). Неоснователно е искането на касаторите за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на въпросите в кои случаи се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на лица, които не попадат в очертания от ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг на най-близките на починалия, се съдържа в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е обоснована необходимост от промяна на формираната с тълкувателното решение задължителна съдебна практика в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на въззивното решение не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Въз основа на мотивите към решението не може да се направи извод, че то е явно необосновано и/или че е постановено при видимо тежко нарушение на материалния и/или на процесуалния закон, позволяващо квалифицирането му като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Изхождайки от мотивите, съставът на ВКС не намира за необходимо да допуска решението до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 597/2021 г. на Апелативен съд - П.. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация Гаранционен фонд, тъй като въпреки направеното в отговора по чл.287 ГПК искане за разноски, по делото не са представени доказателства за реално извършени разноски в производството по чл.288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,