Определение № 1249 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 1241 от 18.10.2022 г. по в. гр. д. № 2141 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд /САС/ в частта му, в която е уважен предявеният от С. И. С. срещу касатора иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление, производството по което е приключило с оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1707/2015 г. на СпНС, ведно със законната лихва от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от процесния деликт е необосновано и прекомерно завишен, несъответстващ на действително претърпените вреди, които счита, че не се отличават от обичайните при подобни деликти. Поддържа също, че въззивният съд не е съобразил всички относими конкретни обстоятелства, от значение за интензитета на неимуществените вреди и за доказването на причинно – следствената връзка между тях и процесното незаконно обвинение. Моли атакуваното решение да бъде отменено частично и вместо него да бъде постановено ново решение, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено до справедливия му размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба, ответникът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси, свързани с определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане и относимите към тази преценка конкретни обективно съществуващи обстоятелства, както и относно съдържанието на понятието „справедлив размер“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, за които твърди, че са разрешени в противоречие с т. 3 и т. 11 ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т. 19 ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 226 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 1821/2019 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 159 от 09.10.2019 г. по гр. д. № 89/2019 г. на ВКС, Трето г.о.. Ответницата по касационната жалба – ищцата С. И. С. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима като подадена в законния преклузивен срок от надлежна страна и като насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 159а, ал. 3 и чл. 321 НК, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда. САС е приел за установено по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от 30.07.2014 г. по д.п. 45/2014 г. на ДАНС, пр. пр. № 184/2014 г. по описа на СпП, ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК, затова, че от неустановена дата на м. 09. 2013 г. до 30.07.2014 г. в [населено място] е участвала в ОПГ – структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 3 вр. с ал. 1 и ал. 2 НК, като групата е създадена с користна цел, както и затова, че в периода м. 01. 2014 г. – м. 02. 2014 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с другите лица, набрала бременна жена с цел продажба на роденото от нея дете, независимо от съгласието й, като убедила бременната да продаде и даде детето си за отглеждане на посочено семейство и съдействала за започване на съдебна процедура по осиновяване на детето, като деянието е извършено чрез даване и получаване на облага в размер на 500 лв. на месец до окончателното приключване на съдебна процедура по осиновяване. С постановление от 30.07.2014 г. по пр. пр. № 184/2014 г. на СпП ищцата е задържана под стража за срок до 72 часа, а с определение от 02.08.2014 г. по н.ч.д. № 935/2014 г. по описа на СпНС спрямо нея е взета на основание чл. 62 НПК мярка за неотклонение "домашен арест", отменена с определение от 07.08.2014 г. по в.н.ч.д. № 143/2014 г. на АСпНС. С постановление за привличане на обвиняем от 08.06.2015 г. по д.п. № 17/2015 г. на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 184/2014 г. на СпП, повдигнатото обвинение на ищцата е прецизирано - от неустановена дата на месец 09. 2013 г. до 30.07.2014 г. в [населено място] е участвала в ОПГ – структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 НК, както и затова, че в периода м. 01. 2014 г. – 14.04.2014 г. в [населено място], в съучастие като извършител, набрала бременна жена с цел продажба на роденото от нея дете, независимо от съгласието й, като убедила жената да продаде и даде детето си за отглеждане и съдействала за започване на съдебна процедура по осиновяване на детето, като деянието е извършено чрез даване и получаване на облага в размер на 500 лв. на месец до окончателното приключване на съдебна процедура по осиновяване и престъплението е извършено в изпълнение на решение на ОПГ – престъпление по чл. 159 г вр. чл. 159а, ал. 3 вр. с ал. 1, пр. 1 вр. с ал. 2, т. 6 пр. 2 и 3 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. Въззивният съд е намерил за установено, че на 06.08.2015 г. е внесен обвинителен акт против ищцата, образувано е н.о.х.д. № 1707/2015 г. по описа на СпНС, по което с присъда от 01.08.2017 г. ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите обвинения. Оправдателната присъда е потвърдена с решение № 3/2019 г. по в.н.о.х.д. № 97/2018 г. по описа на АСпНС, а с решение № 160/19.11.2019 г. по н. д. № 583/2019 г. на ВКС, решението на АСпНС е оставено в сила. За да определи справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд след съвкупна преценка на всички приети в процеса доказателства /писмени, гласни и експертни заключения/ е съобразил, че към започването на наказателното преследване против ищцата през 2014 г., тя е била на 50 г., а продължителността на наказателното производство е около 5 години и три месеца. Посочил е, че повдигнатите обвинения по чл. 321, ал. 2 и чл. 159 г НК са за тежки престъпления, за които законът предвижда наказание над 5 години „лишаване от свобода“. Съобразил е, че ищцата и била задържана за 72 часа, като й е била наложена мярка за неотклонение "домашен арест" за периода: 01. 08. - 08.08.2014 г.. Заключил е, че периодът, през който е продължило наказателното производство, не е дълъг и обосновава по - висок размер на обезщетението, не за бавно правосъдие, а за по-дълъг период на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него. През този период, през който е била обвиняема и подсъдима, ищцата е претърпяла обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати. От свидетелските показания е обосновим извод, че ищцата е страдала от стрес, безсъние, променила е отношението си към близки и познати, имала е трудности в общуването, изпитвала е неудобство от изнесеното в средствата за масова информация във връзка с воденото наказателно дело. САС е приел за неоснователно възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за медийното разгласяване на процесното обвинение. Посочил е, че в средствата за масова информация, включително в централни ежедневници, са излезли данни за наказателното производство против ищцата, като същата е посочена поименно, като тези медийни публикации са във връзка с повдигнатото неоснователно обвинение спрямо ищцата, посочено в издаваните периодично бюлетини на полицията. Наказателното производство, образувано против ищцата е причината тя да стане обект на медийно отразяване, поради което държавата следва да понесе имуществена отговорност за това. Въззивният съд е заключил, че по - интензивни от обичайните болки и страдания от незаконно обвинение са причинени на ищцата от нейното задържане под стража; взетата мярка за неотклонение "домашен арест"; масираното медийно отразяване на извършените спрямо нея следствени действия, достигнало и до родното й място, станало достояние на съгражданите й в едно по-малко населено място, където хората се познават, което прави адресата на статията лесно разпознаваем от по-голям кръг хора; обстоятелството, че процесното незаконно обвинение е пряко свързано със сферата на професионална реализация на ищцата, която е практикуващ адвокат, предполагаща доверие в съответния човек, вяра в неговия авторитет, знания, умения, а повдигнатите обвинения за извършени престъпления от общ характер особено силно накърняват тези качества, търсени от обществото към адвоката; обстоятелството, че ищцата работи като адвокат именно в сферата на семейното право и обвинението за извършване на престъпление, свързано с трафик на деца, затруднява по -нататъшното й професионално развитие в тази сфера, последното установено от гласните доказателства. Като обуславящ по-висок размер на обезщетението, поради причиняване на болки и страдания в завишен обем и с траен характер, САС е възприел и претърпяното от ищцата увреждане на здравето – задълбочаване на съществуващото отпреди заболяване „парадонтоза“, доколкото стресът според приетото експертно медицинско заключение, макар да не е първопричина за появата, нито единствено обуславящ развитието на пародонтозата фактор, но допринася за по -бързото настъпление и проявление на заболяването. Решаващият съд е съобразил и че на ищцата са повдигнати две обвинения и то за изключително тежки престъпления - за участие в престъпна група и за трафик на деца, обосноваващи засилен страх от хода и развитието на производството. Като основание за завишен размер на обезщетението е зачел и двукратното протестиране от страна на ответника на постановените оправдателни присъди по отношение на ищцата. При горепосочените обстоятелства, обосноваващи неимуществени вреди над обичайните, САС е счел за справедлив размер на претендираното обезщетение сумата 30 000 лв., като е взел предвид и стандарта на живот в страната. По основанията за допускане на касационно обжалване: Поставеният правен въпрос, преформулиран от касационната инстанция съобразно правомощията й в т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е за начина на определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по ЗОДОВ, отговарящ на обществения критерий за справедливост. Въпросът е обуславящ и удовлетворява изискването на законодателя за общо основание за допускане на касационното обжалване, но не се установява наведеното от касатора допълнително основание - противоречие с практиката на ВС и ВКС. Както е разяснено в ППВС № 4/23.12.1968 г., обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, отражението върху здравословното състояние, вкл. психическото състояние и негативните последици, претърпени от пострадалия в личния, професионалния и социалния му живот, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е взел предвид всички относими обстоятелства при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като подробно е обсъдил и обосновал конкретните установени по делото обстоятелства, обуславящи завишени по – интензитет неимуществени вреди, вкл. влошаването на съществуващото заболяване „парадонтоза“; обстоятелството, че незаконното обвинение е за престъпления, свързани с професията на пострадалата като адвокат, специализирал се в сферата на семейното право, включващо осиновявания; взетата една от най – тежките мерки за неотклонение „домашен арест“, макар за осем дни; обвинението в две много тежки престъпления и широкото медийно отразяване на наказателния процес срещу ищцата. Същевременно е съобразил и разумната продължителност на наказателното преследване, както и че към момента на приключване на съдебното дирене ищцата е възстановила своето нормално ежедневие в личен и професионален план. Поради това решаващите изводи на въззивния съд не са в противоречие, а изцяло в съответствие със съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед изхода на настоящото производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2 950 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение