Определение № 2136 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2891/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. С. М., чрез адвокат П. Х., срещу решение № 417/03.04.2023 г. по гр. д. № 110/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260414 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 6261/2020 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Б. И. Т. обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и в условия на евентуалност по чл. 109 ЗС, както следва: за признаване за установено в отношенията между страните, че Ж. С. М. е собственик по силата на постановления за възлагане от 23.04.2018 г. и 31.08.2018 г., като праводателите му са били собственици на основание давностно владение от 1985 г., на тавански и избен етаж в жилищна сграда с идентификатор № *****, намираща се на адрес: [населено място],[жк], извън жилищния обект на първия етаж, със застроена площ по скица от 86,60 кв. м., а именно: две тавански помещения с площ 23,05 кв. м., тераса с площ 13.05 кв. м. и външна вита стълба към тях и избен етаж от пет избени помещения с обща площ от 18 кв. м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***; да преустанови неоснователните си действия в процесния имот, вилна сграда, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху жилището на първия етаж, като премахне незаконно изградените две тавански и три избени помещения, извън посочените две на скицата в приложение- схема 1 към исковата молба, и бъде осъден да възстанови сградата, съобразно одобрения първоначално архитектурен проект, като премахне и незаконно изграденото външно стълбище към таванския етаж, както и всички извършени преустройства в избата, предвидена по проект. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за противоречие в свидетелските показания и съобрази доказателствената тежест в процеса“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 112/02.05.2017 год. по гр. д. 3356/2016 год. на ВКС, четвърто г. о., решение № 25/23.07.2019 год. на ВКС по гр. д. 2299/2018 год. на ВКС; решение №50/22.05.2019 год. по гр. д. № 1441/2018 год. на ВКС, първо г. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. 1857/2010 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.; решение № 21/26.02.2021 год. по гр. д. 2029/2020 год. на ВКС; решение № 256/07.01.2021 год. по гр. д. № 4293/2019 год.; решение № 60142/24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 566/2021 г.; 2. „Нищожна ли е делба на вилна сграда, ако с нея се създават дялове, неотговарящи на техническите правила и норми за самостоятелен обект на собственост?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 673/1.11.1996 г. по гр. дело № 635/1996 г. на ВКС, първо г. о., както и решение № 585/06.11.2003 год. на ВКС по гр. д. 248/2003 год.; 3. „Създава ли се етажна собственост при разделяне на сграда, в която може да се обособи само един самостоятелен обект на собственост, като към несамостоятелните обекти функционално се присъедини жилище от съседна сграда?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 163/17.09.2012 г. по гр. д. № 1170/2010 г., I г. о., решение № 81/04.04.2014 г. по гр. д. № 5556/2013 г., I г. о., решение № 2463/19.01.2005 г. по гр. д. № 613/2002 г., IV г. о., решение № 844/01.12.2004 г. по гр. д. № 521/2004 г., I г. о., решение № 585/06.11.2003 г. по гр. д. № 248/2003 г., I г. о., решение № 1368/03.12.2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г., IV г. о. и решение № 313/05.04.2000 г. по гр. д. № 793/1997 г., І г. о.; 4. „Създава ли се етажна собственост по силата на съединяване на две отделни самостоятелно построени сгради, между които няма фуга, които са строени в различни периоди от време, които са в отделни парцели, и които са „съединени“ чрез покриване на прохода между тях, като несамостоятелните тавански и зимнични помещения, незаконно построени, от едната сграда, се придават към съседна също незаконно построена сграда?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 67/11.06.2015 г. по гр. д. № 528/2015 год. на ВКС, второ г. о.; 5. „Приложим ли е чл. 92 ЗС по отношение на статута на несамостоятелни обекти от сграда, които следват статута на основния обект на собственост или в този случай е приложим чл. 98 ЗС?“; 6. „Представляват ли самостоятелни обекти на собственост тавански стаи за почивка без самостоятелен санитарен възел и обслужващи помещения?“; 7. „Представляват ли самостоятелен обект на собственост незаконно обособени избени /сутеренни помещения/, които не отговарят на строителните правила и норми за жилищен обект?“; 8. „Представлява ли основание по чл. 109 ЗС ползването на незаконно построени помещения от еднофамилна сграда в съседен парцел без строителни книжа и без съгласието на собственика на еднофамилната сграда?“. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което са формулирани следните въпроси: 9. „Може ли да се приеме за допустимо обособен обект, при който по силата на желанието на съсобствениците да се присъединяват незаконно построени несамостоятелни обекти от една сграда към незаконно построен обект в съседна самостоятелна сграда, без да е налице пристрояване, архитектурен проект и разрешение за преустройство?“; 10. „Може ли да се придобие по силата на чл. 98 ЗС несамостоятелен обект от еднофамилна сграда, от която е продадено на публична продан единствения самостоятелен обект на собственост - жилище, към което не са описани несамостоятелни помещения в таван и сутерен, при това незаконно построени?“; 11. „Може ли да се държат допустимо несамостоятелни обекти от еднофамилна сграда, построена в съседен имот по силата на делба, в която е обособен обект от сграда в поземлен имот на собственика и обекти в еднофамилна сграда в съседен парцел, свързани от покрит коридор между двете отделни сгради без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми?“. В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от Б. И. Т., чрез адвокат Е. С.-Г., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същите. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. По делото е установено следното: По силата на съдебна спогодба от 18.12.1985 г. по гр. д. № 2174/1985 г. на Варненския районен съд, в дял на Т. И. Д. са поставени: 1/2 идеална част от вилно място, цялото с пространство 2 400 кв. м., представляващо дворище № *, находящо се в [населено място], местност „Св. Н.“, заедно с жилищния етаж от вилата, съгласно приложена към експертизата скица, подобрения, насаждения, половината от гаража. Съделителят Б. И. Т. получил в дял останалата една втора идеална част от вилното място, заедно със сутерен, пристройката и таванските стаи на вилната постройка, изба, насаждения, половината от гаража. В дял на съделителката Н. Б. Д. е поставено празно дворно място, с пространство от 840 кв. м., представляващо дворище № *-*, при граници: път, Т. Д. и Б. Т., наследници на К. и наследници на Л., заедно с насажденията в него. Съгласно графичната част към съдебно-техническата експертиза първи проекто- дял /означен с жълто/ включва: „1. външно стълбище, 2. тераса, 3. хол - 295/575, 4. изолационно антре 110/155, 5. стая – 395/420, 5. тоалетна, 6. изолационно антре 100/160, 7. стая - 380/330 и 8. стая – 360/380“, а втори проекто-дял: „9. коридор – 140/390, 10. стая, 11. килер, 12. изолационно антре, 13. тоалетна, 14. изолационно антре, 15. баня, 16. кухненска ниша, 17- стая - пристройка“. В червен цвят е показан втори проекто- дял: разпределение сутерен и изба /в ляво/ и на тавански стаи /в дясно/, както и разпределението на първи проекто -дял и втори проекто - дял в червено и жълто – пристройка. Ищецът – касатор е изложил твърдение за нищожност на делбата, тай като обособените с нея обекти не са отговаряли на изискванията за самостоятелни такива. Посочил е, че неговите праводатели са владели жилището на първия етаж – единствения самостоятелен обект в жилищната сграда. Придобили са по давност процесните избени и тавански помещения, които са представлявали принадлежност към жилището. По силата на възлагателни постановления от 23.04.2018 г. и 31.08.2018 г., заедно с първия жилищен етаж, е придобил и процесните помещения. Същите са незаконно изградени, поради което подлежат на премахване. Между Б. Т. и наследниците на Т. Д. е сключен договор за доброволна делба от 02.10.2015 г., като в дял на Б. Т. е поставен имот с проектен идентификатор ***, а в дял на Н. И. и А. Д. – имоти с проектни идентификатори *** и ***. По силата на възлагателни постановления от 23.04.2018 г. и 31.08.2018 г. /публичната продан е извършена за идеалните части на длъжниците А. Д. и Н. И./ ищецът е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 434,00 кв. м. и сграда, представляваща жилище с идентификатор *****, със застроена площ от 86,60 кв. м., а по документ за собственост представляваща етаж от къща, със застроена площ от 86,65 кв. м., състояща се от външно стълбище, тераса, хол, две антрета, три стаи и сервизно помещение. От експертизите е установено, че в конструктивно отношение съществуващите постройки /първоначално изградената през 1958 г. вилна сграда и изградената през 1978 г. пристройка/ представляват обща сграда. През 1957 г. е бил издаден позволителен билет за едноетажна сграда, с избено помещение /зимник/ под едната спалня и неизползваем, плосък покрив. В процеса на строителство избеното помещение е изпълнено под цялото жилищно ниво като сутеренен етаж със самостоятелен вход; направен е дървен, скатен покрив, под който са обособени две тавански помещения. Постройката е на три нива: сутерен /в който са обособени жилищни помещения – кухня, спалня и складово помещение, както и две складови, преходни помещения/, жилищен и тавански етаж /обособени са две спални/, със самостоятелни входове. Достъпът до таванския етаж, който се осъществява посредством външна, вита метална стълба, е от имот с идентификатор ***. В полуподземния етаж са обединени и се ползват като едно цяло – пристройката в имот с идентификатор *** и обособените сутеренни помещения, находящи се в имот с идентификатор ***. Етажът се състои от антре, кухня с трапезария, дневна, спалня, предверие към баня и тоалетна, склад и избено помещение, предверие и избено помещение, като ищецът ползва и складово помещение от пристройката. Спазени са изискванията на нормите, действали към момента на извършване на делбата /Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство/ и към настоящия момент. Пристройката е изградена самостоятелно, но функционално е свързана с полуподземния етаж на основната жилищна сграда. В събраните гласни доказателства се възпроизвеждат факти след извършената публична продан. Въз основа на експертните заключения /на две единични и две тройни експертизи/, въззивният съд обосновал извод, че както таванските помещения, така и тези в полуподземния етаж, макар и построени в отклонение от архитектурния проект, отговаряли на строителните правила и норми за жилищни помещения, действащи към момента на извършване на делбата, когато вече е било осъществено преустройството. Обуславящите изводи са изведени от това, че със съдебната спогодба в дял на ответника е бил поставен самостоятелен обект, съобразно действалите към момента на одобряването й строителни правила и норми. За неоснователни са счетени доводите във въззивната жалба за нищожност на делбата. Ищецът не е станал собственик на процесните тавански и избени помещения въз основа на възлагателните постановления, тъй като в резултат на осъществената публична продан е придобил притежаваното от длъжниците право на собственост върху обособения със съдебната спогодба дял първи, представляващ жилищен етаж. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Първият поставен въпрос е свързан с доводите на касатора, че въззивният съд не е обсъдил наведените с въззивната жалба оплаквания за нищожност на съдебната спогодба за делба от 1985 г., както и че не било съобразено обстоятелството, че несамостоятелните части от сградата следвали статута на главната вещ - чл. 98 ЗС. Тези доводи и възражения са изведени от тезата на жалбоподателя, че в сградата има само един самостоятелен обект на право на собственост – жилището, придобито на основание възлагателните постановления. Поставеният въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е съобразил наведеното възражение за нищожност на съдебната спогодба, като е изложил собствени мотиви защо приема същото за неоснователно. Решаващите изводи на въззивния съд са съобразени с наличието на действителна съдебна спогодба по отношение на процесния имот. Със спогодбата, постигната по гр. д. № 2174/1985 г. на Варненски районен съд, която има значение на влязло в сила решение /чл. 234, ал. 3 ГПК/, страните взаимно са се задължили да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява същата и да не го оспорват занапред /ищецът-касатор също черпи правата си от нея/. По отношение на самостоятелния жилищен обект, поставен в дял на ответника, спогодбата е произвела вещно-прехвърлителното си действие /ППВС № 7-1973 г.; т. 8б/. Към момента на нейното сключване процесните помещения, описани като тавански и избени такива, са имали характер на жилищни и са представлявали част от самостоятелен обект на право на собственост. Видът и функционалните характеристики на обектите на правото на собственост трябва да отговарят на действащите нормативни изисквания към момента на тяхното възникване. Веднъж възникнали, те съставляват годен обект на собственост. Дали един обект е самостоятелен не може да се определи само въз основа на предварително зададени белези и характеристики, изведени от пар. 5, т. 39 ДР на ЗУТ и пар. 1, т. 1 ДР на ЗКИР /обособеност от останалите съседни обособени обекти, функционално предназначение, възможност да се използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен обект, който обслужва/, които в настоящата хипотеза също са налице. Изводът за статута на обекта зависи и от другите, установени по делото обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай /в този смисъл е решение № 80 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 3114 от 2017 г. на ВКС, второ г. о./. Въпроси втори и пети не са обуславящи за изхода на спора, тъй като са изведени от положението, че жилището, представляващо дял втори от съдебната спогодба, няма самостоятелен характер, с оглед на което не е годен обект на правото на собственост, но същото не е установено от мотивите на обжалваното решение. Предвид изложеното тези въпроси не могат да обосноват допускането на касационно обжалване. Поставените трети и четвърти въпроси не са обуславящи, тъй като въззивният съд не е взел отношение по описаната в тях хипотеза. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел за установено, че в процесната сграда са обособени повече от един самостоятелни обекта. Предвид изложеното, тези въпроси не могат да доведат до допускането до касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор да им бъде даден, той не би променил изхода на спора. Цитираната съдебна практика е неприложима за конкретния случай. В решение № 163/17.09.2012 г. по гр. д. № 1170/2010 г. на ВКС, I г. о., са разгледани следните въпроси: когато обект на делба е самостоятелен обект от сграда в режим на етажна собственост, следва ли да се допусне делба и на съответната част от дворното място и на избеното помещение, което принадлежи към самостоятелния обект на правото на собственост. В решение № 81/04.04.2014 г. по гр. д. № 5556/2013 г. на ВКС, I г. о., е възприето, че избено помещение в сграда в режим на етажна собственост може да бъде придобивано по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата, само ако това не е единственото складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова помещение, както и ако това не е единственото складово помещение в сградата, което се ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти. В решение № 67/11.06.2015 г. по гр. д. № 528/2015 год. на ВКС, второ г. о., е даден отговор на въпроса възможно ли е помещение, разположено в една сграда, но предназначено функционално да обслужва и друга сграда, да представлява обща част на двете сгради, и изгубило ли е същото характера си на такава обща част, ако впоследствие първоначалната функционална връзка между сградите вече не съществува. Дадено е разрешение, че обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС може да бъде само обект, разположен в същата, а не в друга сграда, макар и според одобрения архитектурен проект да е предвидена функционална връзка между тях, тъй като тя не може да създаде вещни права в полза на етажните собственици от другата сграда. В настоящата хипотеза по категоричен начин е установено, че процесните тавански и избени помещения не са обща част на сградата, а са включени в жилището, поставено в дял на ответника, представляващо дял втори според съдебната спогодба. Шестият въпрос от изложението също не може да обоснове допускането на касационно обжалване. Така поставен, той не кореспондира с фактите по делото. Жилището, поставено в дял на ответника, има както баня и тоалетна, така и сервизно помещение. Поставеният седми въпрос доразвива първия въпрос от изложението, като отново се базира на тезата, че жилището на ответника не представлява самостоятелен обект на право на собственост. Предвид това и поради съображенията, посочени по първия въпрос, той не може да обоснове допускането на касационно обжалване. Поставеният осми въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд не е излагал съображения по наличието на втората предпоставка за уважаване на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 109 ЗС, а се е задоволил единствено с констатацията, че касаторът не е доказал наличието на право на собственост върху процесните имоти. Предвид изложеното, така формулираният въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване. Поставените въпроси от девети до единадесети не са обуславящи за изхода на спора, тъй като от мотивите на обжалвания акт не се установява описаната от касатора хипотеза. Съдът не е приел за установено, че процесните обекти са несамостоятелни такива. Видно от мотивите на обжалваното решение, позовавайки са на извършените в първоинстанционното производство съдебно-технически експертизи, въззивният съд е приел за установено, че същите са жилищни помещения от самостоятелен обект в сградата, притежаван от ответника. Този обект е възникнал като такъв по силата на съдебната спогодба за делба. Така формулираните въпроси също не могат да обусловят допускането на касационно обжалване. В обобщение, горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят трябва да заплати на ответника по касация направените разноски, възлизащи на 2 800 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение