Определение № 4891 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1622/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. М., като пълномощник на Г. С. Ч., срещу въззивно решение № 12, постановено на 29.01.2024 г. по в. гр. д. № 343/2023 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което е потвърдено решение № 249 от 21.09.2023 г. по гр. д. № 270/2023 г. на Районен съд – Момчилград за отхвърляне на предявения от касатора срещу Р. С. М. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на С. М. М. чрез намаляване на дарението, извършено от него в полза на ответника с нотариален акт № 89/2005 г., на 1/4 ид. ч. от следния недвижим имот: жилищна сграда на два етажа с идентификатор ****, със застроена площ 88 кв. м., построена в УПИ *-* в кв. 86 по плана на [населено място], до размера, необходим за допълване на запазената й част. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й, произтичащи от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1: от кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иск за възстановяване на запазената част от наследството, накърнена чрез извършено дарение. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение. Поддържа се, че въпросът е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационна жалба Р. С. М. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на бащата на ищцата, накърнена с извършено в полза на ответника дарение на 1/4 ид. ч. от жилищна сграда. Изложени са твърдения, че е узнала за дарението след смъртта на майка си през 2021 г., като до смъртта й е посещавала процесния имот. Ответникът не е възразявал, че тя няма права. Исковата молба е депозирана на 25.05.2023 г. В отговора на исковата молба ответникът е въвел правоизключващо възражение за погасяване на иска по давност с изтичането на петгодишен срок от откриване на наследството на С. М. М. /на 29.06.2006 г./. Въззивният съд е приел, че искът е погасен по давност като предявен след изтичането на петгодишния давностен срок, който започва да тече от момента на откриване на наследството. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението процесуалноправен въпрос. Решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от преценката за основателност на въведеното от ответника възражение в отговора на исковата молба за погасяване на предявения иск по давност. Съгласно т. 3, б. „г“ на ППВС № 7/1973 г. искът за намаляване на завещания и дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна погасителна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Доводът в касационната жалба е обоснован с твърдението, че давностният срок започва да тече от момента на узнаване за извършеното дарение. Релевантният момент в настоящата хипотеза е именно откриване на наследството. Поставеният въпрос не може да обоснове и допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по него е формирана трайна съдебна практика, включително и задължителна такава, съобразена от въззивния съд. Не са налице предпоставки за осъвременяване на тази съдебна практика. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение