Определение № 3283 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. О. Б., чрез адвокат Г. Й. от САК, срещу въззивно решение № 383/21.11.2022 г. по в.гр.д. № 508/2022 г. на Окръжен съд - Перник, с която е потвърдено решение р № 260028/12.05.2022 г. по гр.д. № 97/2021 г. по описа на Радомирския районен съд. С първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил, предявения от К. О. Б. „МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.04.2019 г., в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на процесната трудова злополука - 02.04.2019 г., до окончателно плащане. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като се твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че пострадалият не е получил травмата установена в Разпореждането на НОИ, без да изложи подробни мотиви и без да се съобрази със задължителната доказателствена сила на представеното и влязло в сила Разпореждане на НОИ, с което злополуката безспорно била установена като трудова. Претендира се отмяната на въззивното решение и уважаване на предявения срещу касатора иск, претендират се разноски, съобразно изхода на спора в касационната инстанция. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът, при наличие на влязло в сила Разпореждане, съгласно чл. 60 КСО, да се съобрази с приетите изводи относно характера на увреждането като трудова злополука, или разполага с правомощието да пререши въпроса относно трудовия характер на злополуката?; 2. Има ли право съдът разглеждащ иск с правно основание чл. 200 КТ, да изключи характера на увреждането като последица от установената трудова злополука, като не се съобрази с Разпореждането по чл. 60 от КСО?; 3. Обвързан ли е съдът от описаните в Разпореждането съгласно чл. 60 от КСО вреди, като пряка последица от настъпилата трудова злополука или може да приеме, че същите не са настъпили?; и 4. Следва ли съдът при мотивиране на решението си да обсъжда всички доказателства в тяхната взаимовръзка и цялост или е достатъчно да приеме изводите си единствени въз основа на едно от сбраните доказателства?. Сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че по първите три въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Определение № 683/12.11.2020 по гр.д. №1357/2020 на ВКС, IV г.о.; Решение № 109/12.03.2012 г. по гр.д. № 622/2011 г. на ВКС; Определение № 582/22.06.2018 по гр.д. №1544/2018 на ВКС. По отношение на четвъртия въпрос се сочи противоречие с: Решение № 200/23.12.2019 г. по гр. д. № 3779 / 2018 г., на ВКС, IV г.о. и Решение № 327/03.04.2017 г. по гр. д. № 2119 / 2016 г. на ВКС, IV г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба „МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД, е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че към 02.04.2019 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "старши шихтовчик - оксиженист“ цех “Скрапобаза” в [населено място], като на 04.04.2019 г., ответникът е декларирал на основание чл. 55, ал. 1 КСО злополука, която e призната за трудова с разпореждане №7 от 05.04.2019 г. /влязло в сила като необжалвано от страните по делото/, както следва: на 02.04.2019 г. ищецът К. Б. около 11:00 ч. при зареждане на бада с материали при подготовка на плавка, след връзване на бадата при стъпване на стойката до нея се подхлъзва и пада, в следствие на това получава счупване на други части на подбедрицата на левия крак. Съдът е посочил, че не се спори, че ищецът е получил внезапно увреждане, и че същият е претърпяла неимуществени вреди. СМЕ и свидетелските показания напълно установявали внезапното увреждане, претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Не било спорно между страните, че след инцидента ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност в периода от 02.04.2019 г. до 18.09.2019 г. Според въззивния съд спорна била датата на увреждането и наличието на причинно- следствена връзка между вредата и претърпените неимуществени вреди от дата 02.04.2019 г. В исковата молба се твърдяло, че трудовата злополука е станала на 02.04.2019 г., но от събраните гласни доказателства, както и медицински документи се установявало, че ищецът е претърпял увреждане на 29.03.2019 г. Прието е, че от датата на евентуалния инцидент – 02.04.2019 г. не са налични медицински документи относно извършени клинични прегледи и образни изследвания, които да доказват наличие на травма, в т.ч. и счупване на подбедрицата на левия крак. Липсвала направена рентгенография на 02.04.2019г., а на тази дата единствено бил издаден болничен лист. Образното изследване - рентгенография от 29.03.2019 г., според заключението на вещото лице по СМЕ, не доказвало по категоричен начин наличие на фрактура в областта на лявата подбедрица- налице били суспектни /неубедителни, съмнителни/ данни за ивица на просветляване в областта на латералния глезен на лява подбедрица и нямало данни за извършена контролна рентгенография, чрез която да се постави окончателна рентгенологична диагноза. Освен това датата на изследването - 29.03.2019 г., предхождала с няколко дни датата на евентуално претърпян инцидент на 02.04.2019 г., което навеждало на извод, че най- вероятно е имало травма в областта на долния крайник на датата, на която е осъществено образното изследване. Показанията на изслушаните свидетели сочели, че на 29.03.2019 г. се е осъществило падане, на което свидетелят В. Борсов бил очевидец. Прието е, че ако е имало подхлъзване и падане, то не било доказано, че падането от 02.04.2019 г., е причинило счупване на подбедрицата на левия крак, а същото само е могло да усили оплакванията от по-рано получена травма. Направен е извод, че травматичното увреждане е настъпило преди евентуалното подхлъзване и падане, което изключвало характера на увреждането като трудовата злополука. С оглед на това е прието, че исковата претенция е неоснователна. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по първия формулиран от касатора правен въпрос: Длъжен ли е съдът, при наличие на влязло в сила Разпореждане, съгласно чл. 60 КСО, да се съобрази с приетите изводи относно характера на увреждането като трудова злополука, или разполага с правомощието да пререши въпроса относно трудовия характер на злополуката?. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК?“, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Останалите три въпроса поставени от касатора, са обусловени от отговора на въпроса по който касационното обжалване се допуска, и по тях съдът ще се произнесе с решението си, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение