Определение № 60468 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция по приватизация и следприватизационен контрол /сега Агенция за публичните предприятия и контрол, град София, подадена чрез процесуалния представител В. С., и касационна жалба на Народното събрание на Република България, чрез процесуалните представители Е. Ц. – Х. и Л. Д. – Т. срещу въззивно решение № 18 от 22.03.2019 г. по в.гр. д. № 381/2018 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. С него са осъдени Народното събрание на Република България и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, на основание чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС и принципите, установени в практиката на съда на ЕС, да заплатят солидарно на „Кабиле ЛБ“ АД сумата от 426 538 лв. като обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на допуснати нарушения на норми на правото на ЕС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба. Обжалвано е и решението в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на допуснати нарушения на норми на правото на ЕС. В останалата част, с която частично е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът на „Кабиле ЛБ“ АД срещу АПСПК и Народното събрание на РБ за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди до предявения размер от 10 000 лв., решението на Бургаски апелативен съд като необжалвано от ищеца е влязло в сила. Ответникът по касация „Кабиле ЛБ“ АД е подал писмени отговори на касационните жалби чрез процесуалния си представител адв. С. М.-В.. Изложени са съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбите. Иска се и присъждане на разноските, направени за касационното производство. По въпроса - по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз е образувано тълк. дело №2/2015 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание (ОС) на Гражданска и Търговска колегии (ГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) и на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд на ОСГК на ВКС. С определение №119 от 13.05.2020 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2015 г. на ВКС и ВАС. Междувременно с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., бе променен ЗОДОВ, което доведе до отклоняване на искането за постановяване на тълкувателно постановление по поставените въпроси. Отклоняването е постановено с определение № 1 от 25.03.2021 г. Това налага възобновяване на производството по настоящото дело. Въззивният съд е приел, че с приватизационна продажба на пакет от акции, сключен на 01.02.1999 г. между Агенцията за приватизация, като представител на държавата от една страна и неучастващо по делото лице- търговско дружество "Кабиле ЛБ-98" АД от друга, на осн. чл. 25 от ЗППДОбП, на последното е продаден пакет от 53 219 акции, представляващи 23% от капитала на "Кабиле ЛБ" АД, [населено място], на цена от 638 660 щ.д., платими в левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към деня на вписване на договора. В договора е определена схемата на плащане -10 % към датата на подписване на договора, а останалите 90% - за срок от 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. За обезпечение на заплащането на цялата цена в сроковете по договора е сключен договор за учредяване на особен залог по Закона за особените залози върху 53 219 акции от капитала на "Кабиле ЛБ" АД, [населено място], като по този начин купувачът „Кабиле ЛБ-98“ АД обезпечава задълженията си по приватизационния договор към Агенцията за приватизация с целия пакет акции, чийто собственик е. Поради неизпълнение на задълженията по приватизационния договор от "Кабиле ЛБ-98" АД към Агенция за приватизация, последната се е снабдила с изпълнителен лист №386/08.09.2005 г. срещу длъжника "Кабиле ЛБ-98" АД. и е образувано изпълнително производство. С постановление от 08.11.2006 г. съдебният изпълнител е пристъпил към продажбата на 53 219 акции от капитала на "Кабиле ЛБ" АД. Акциите са продадени от инвестиционен посредник за общо 39 914,25 лв. По този начин дружеството приватизационен купувач губи акционерното си участие в приватизираното дружество. Все поради неизпълнение на задълженията на "Кабиле ЛБ-98" АД по приватизационния договор в полза на Агенцията за приватизация са издадени още 5 изпълнителни листа срещу длъжника "Кабиле ЛБ-98" АД, за сумите, дължими по съответните вноски разсрочени и неизплатени съгласно приватизационния договор. Междувременно е приета разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСПК, за заварените приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения на приватизиращите дружества, законодателят дава право на изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол да предприеме "необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм., бр. 28 от 2002 г.) – върху имуществото на приватизираното дружество." До Агенция по вписванията при Районен съд - Ямбол е отправена молба от АП с искане за вписване на законна ипотека върху недвижими имоти - собственост на приватизираното дружество "Кабиле ЛБ" АД в полза на Агенцията за следприватизационен контрол за обезпечаване на вземането й. Ипотеката е вписана в Службата по вписванията на 01.03.2007 г. Вписани са и възбрани върху 38 недвижими имота на ищцовото дружество. Въпреки отмяната на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПК със ЗИД на ЗПСК/обнародван в ДВ, бр.34/ 12.05.2015 г./, АПСК продължила изпълнителните действия срещу длъжника „Кабиле ЛБ-98" АД, като насочила принудителното изпълнение срещу недвижими имоти на третото лице „Кабиле ЛБ" АД. На 10.08.2015 г. ЧСИ И. Х., обявява публична продан по изп.д. № 20148780400503, по описа на ЧСИ, на ипотекираните недвижими имоти, собственост на „Кабиле ЛБ" АД. След извършване на публичната продан с постановление за възлагане на недвижим имот от 12.10.2015 г. на ЧСИ на купувача "Лидер Агро Фууд“ ЕООД са възложени теренът на предприятието от 40 159 кв.м. и построените в него 38 сгради. С друго постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от същата дата на купувача ЕТ "Напредък – Д. М.“, [населено място], е въложена сграда с площ от 82 кв.м. На 27.11.2015 год. съдебният изпълнител изготвя разпределението на получените от публичната продан сума от 426 538 лв., съгласно което сумата, която на Агенцията за следприватизационен контрол ще получи е 395 223,74 лв., плюс дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 10 346,19 лв., или общо - 405 569,93 лв. В заключение въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е претърпяло имуществена вреда, изразяваща се в отнемане на материални активи вследствие на реализирано принудително изпълнение, започнало и поддържано на основание пар. 8 ПЗР на ЗИД на ЗСПК. Паричният еквивалент на обезщетението се претендира като стойността на активите, така както е определена при публичната продан и в разпределението изготвено след нея като по размер съответства на сумата получена от втория ответник общо 405 569,93 лв., така както е доказана по делото от приложеното разпределение на ЧСИ. Приел е, че в периода на действие на § 8 ПЗР на ЗПСК от 2007 г. до отмяната през 2015г. Народното събрание е допуснало нарушение на чл. 49 и чл. 63 ДФЕС, изразяващо се в действие на непропорционална и необоснована държавна мярка, създаваща специално държавно право на обезпечение на непублични държавни вземания върху имущество на лице, различно от длъжника без негово съгласие. След отмяната на разпоредбата през 2015г. НС е допуснало нарушение на същите разпоредби, след като не са взети мерки с изрична разпоредба да се поправят последиците от нарушението, което е дало възможност вече наложените ограничителни мерки – ипотеки и възбрани да доведат до изнасяне на публична продан на възбранените активи. Посочил е, че нарушението е достатъчно съществено поради продължителността му, а по отношение липсата на преходна разпоредба и поради двусмислеността относно волята за отстраняването му. Приел за доказано по делото, че ищцовото дружество е претърпяло вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушението. В касационната жалба, депозирана от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, са изложени съображения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, са поставени следните въпроси, които според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по които въззивният съд се е произнесъл с решението си: 1. „Представлява ли ограничение върху движението на капитали или ограничение върху плащанията по смисъла на чл. 63 от ДФЕС вписването на законна ипотека и последвалото реализиране на ипотечното право, посредством провеждането на публична продан на ипотекирания имот, собственик на ищеца по иск за нарушение на чл. 63 от ДФЕС?“ 2. „След отмяната на разпоредбата на § 8 ПЗР на ЗПСК и при липсата на преходна разпоредба, уреждаща заварените случаи, запазено ли е действието на вече вписаните законни ипотеки?“ 3. „Следва ли АПСК да отговаря солидарно с Народното събрание за продължилите изпълнителни действия срещу „Кабиле ЛБ-98“ АД след отмяната на разпоредбата на § 8 ПЗР на ЗПК при липсата на приета изрична разпоредба, уреждаща заварените случаи?“ Твърди се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. В касационната жалба на Народното събрание на Република България, също са изложени съображения за неправилност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, разрешени според жалбоподателя от въззивния съд: 1. „Може ли 43-то или 44-то Народно събрание на Република България да бъде пасивно легитимирано по спора, предмет на обжалваното решение, и може ли да носи отговорност относно нарушение на общностното право, състоящо се в приемане от 40-то Народно събрание на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК – редакция, обн. ДВ, бр. 72 от 2016 г.?“ 2. „Налице ли е пряка причинно-следствена връзка между приемането на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК – редакция, обн. ДВ, бр. 72 от 2006 г. и претърпени от частноправния субект вреди?“ 3. „Налице ли е „липса на преходна разпоредба“ в процесния закон и отговорност на законодателя за бездействие, състоящо се в „пропуска с изрична разпоредба в цитирания закон да даде ясно и непротиворечиво разрешение относно действието на отменената разпоредба на заварените случаи?“ 4. „При липса на решение на Конституционния съд на Република България съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 или т. 4 от Конституцията на Република България относно „противоконституционност“ на процесната законова норма - § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК – редакция, обн. ДВ, бр. 72 от 2006 г., налице ли е установено по надлежния ред нарушение на общоностна норма? Допустимо ли е този въпрос да бъде разглеждан по приложения исков ред и ако не, въззивното решение не следва ли да е недопустимо?“ Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост или очевидна неправилност на решението. Настоящият състав на ВКС, III г.о. намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на спора, но са разрешени в съответствие с практиката на ВКС - решение №14 от 15.02.2021 г. по гр. дело №5165/2016 г. на ВКС, IV г.о. Според посоченото решение съобразно общото правило на чл. 14, ал. 1 ГПК всички граждански дела са подведомствени на гражданските съдилища. Споровете за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз са гражданскоправни и по общо правило те подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по реда на ГПК. С измененията на чл. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) от подведомствеността на гражданските съдилища са изключени исковете за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като същите се разглеждат от административните съдилища по реда на АПК. Това очевидно включва и исковете за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз от тези органи и лица. С новия чл. 2в ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) от подведомствеността на гражданските съдилища са изключени и се разглеждат по реда на АПК и исковете за отговорността на държавата от нарушение на правото на Европейския съюз от правораздавателната дейност на административните съдилища. От кой съд и по кой процесуален ред е разглеждано делото до 02.12.2019 г. е без правно значение, тъй като съгласно § 6, ал. 1 ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а съгласно ал. 2 неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. В публичните правоотношения държавата участва чрез своите органи, които така осъществяват своите правомощия, а в гражданските правоотношения, като отделен равнопоставен правен субект, тя се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено тя да се представлява от друг свой орган. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа). Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, също и когато делото е подсъдно на гражданските съдилища. Всъщност, когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение. При действието на чл. 19 ГПК (отм.), когато в процеса участва процесуален субституент, държавата имаше възможност да вземе участие в процеса като контролираща страна чрез министъра на финансите. При действието на новия ГПК контролираща страна няма. Съгласно чл. 74 от Конституцията Народното събрание е постоянно действащ орган, който осъществява своята дейност чрез народни представители, които се избират на всеки четири години. Изтичането на мандата на народните представители не води до прекратяване на Народното събрание като орган, който само спира своята дейност – законодателна и контролна, за периода до избора на нови народни представители. С изтичане мандата на народните представители законодателната дейност на НС като основна негова функция не се прекратява, а само се спира до избора на нови народни представители, които след встъпването им продължават дейността на НС по приемане, промяна и отмяна на закони. Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз. Международните договори и правото на Европейския съюз имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ орган. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 на Конституцията съответствието на законите с правото на Европейския съюз и другите международни договори, по които България е страна може да бъде преценявано и от Конституционния съд, чието решение е окончателно и задължително за всички. Това действие на решенията на Конституционния съд не е уредено в Конституцията, а в чл. 14, ал. 5 и 6 на Закона за Конституционния съд и търпи изключения, тъй като Конституционният съд може да развива своята практика, а по отношение на правото на Европейския съюз и другите международни договори, които подлежат на автономно тълкуване, предимство пред решенията на Конституционния съд имат решенията на Съда на Европейския съюз, съответно на органа по приложението и тълкуването на международния договор. Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите. За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т.е. отговорността за вреди е обективна. Отговорността по ЗЗД е виновна, т.е. деецът има възможност да се екскулпира, като докаже по несъмнен начин, че е положил дължимата грижа; и това изключва неговата отговорност. Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз не е виновна. Когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“; но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението може да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“ и въпреки полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване и др. Както е посочено по-горе, в чл. 5, ал. 4 на Конституцията е уреден механизъм за предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, чрез овластяването на всички правоприлагащи органи – от местната и държавната администрация до Конституционния съд – да преценяват съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и да приложат това право с приоритет пред националния закон, но съществуването на този механизъм не освобождава, нито Народното събрание от отговорността, че е приел и/или поддържа националния закон в несъответствие с правото на Европейския съюз, нито държавата – от отговорност за вреди, когато този механизъм не е сработил ефективно и вреди са причинени. Причинният процес започва от приемането или поддържането в националното право на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и преминава без прекъсване до нейното приложение и осъществяването на съответните негативни последици. Поведението на различните държавни органи в този причинен процес има значение единствено за процесуалната им легитимация да отговарят като ответници по иска за обезщетение. Що се отнася до съществувалата в националното право възможност да бъде вписана и реализирана законна ипотека върху имущество на търговско дружество за дълг на негов акционер, тя е съставлявала ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 ДФЕС и свободното право на установяване по смисъла на чл. 49 ДФЕС, тъй като позволява в интерес на държавата едно лице да отговоря с имуществото си за задължение на друго лице, без първото да е учредило по своя воля надлежно реално обезпечение на чуждия дълг. Реализирането на такава възможност не може да не засегне дейността на дружеството и е от естество да разубеди и да възпре други лица да инвестират в съответната държава-членка. За наличието на нарушение на правото на Европейския съюз е без значение дали потенциално засегнати биха се оказали чуждестранни, или местни лица, предоставили капитал на дружеството, тъй като правото на Европейския съюз е част от вътрешното право. Показателно за значението на допуснатото нарушение е обстоятелството, че е нарушено първично право на Европейския съюз, уреждащо значими правоотношения – свободното движение на капитали и свободното право на установяване, накърнението на тези права се състои в тяхното непризнаване (а не напр. в приемливо затрудняване на реализирането им), както и обстоятелството, че отмяната на § 8 ПЗР ЗИД ЗПСК е приета от Народното събрание като мярка в процедура за нарушение № 2012/4002 за отстраняване на констатираното от Европейската комисия несъответствие с разпоредбите на ДФЕС. Вредата на неправомерно отстранения от имота му собственик, който е изгубил правото на собственост, е съизмерима с пазарната цена, на такъв имот на същото място към момента на отстраняването. Във връзка с релевираното от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, настоящият състав намира, че решението на въззивния съд не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на „Кабиле ЛБ“ АД следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 1 500 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.