Определение № 1960 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. А., чрез процесуалния и представител адвокат Н. С., срещу решение №6001 от 04.11.2024г. по в.гр.д.№10921/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6851/21.06.2022 г. на СРС, 126 с-в, по гр.д.№ 44841/2020г., с което е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2020 г. на изп.дир. на АГКК, находящ се в [населено място], р-н „К.“, ул. „40“№20 със застроена площ по скица: 76 кв.м., етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с площ от 474 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/ при съседи на ПИ: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, като получената от продажбата цена се разпредели между Д. Г. А. и Б. Г. А. съобразно идеалните им части, като е отхвърлена претенцията на Д. Г. А. с правно основание чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на описания имот. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано и се моли за неговата отмяна, като бъде постановено друго по същество, с което съсобствения имот бъде възложен на касатора. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според касатора е обуславящ за изхода на делото и се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.Този въпрос е следния: Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички доказателства по делото, въз основа на които се установяват правнорелевантните за спора факти. Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР№1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №704/26.11.2024г. по гр.д.№4599/2023г. на ВКС, ІV г.о. В срока по чл. 287, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по касация Б. А., чрез процесуалния си представител адв.В. В., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл.284 от ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл.280, ал.3 от ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 44841/2020г. на СРС е допуснато извършването на съдебна делба между Д. Г. А. и Б. Г. А. на сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2020г. на изп.дир. на АГКК, със застроена площ по скица: 76 кв.м., при следните дялове: 13/18 ид.части за Д. Г. А. и 5/18 ид.части за Б. Г. А..От мотивите на решението се установява, че съсобствеността е възникнала по наследство, оставено от Г. А. К., починал на 09.09.2013г. и договор за покупко-продажба, сключен между сънаследници, при който С. К. е продала на Д. А. своите 8/18 ид.части от процесната сграда. В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата е направила претенция за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 ГПК. От заключението на техническата експертиза на вещото лице Л.Й. е установено, че процесният имот е неподеляем. Пред въззивната инстанция е представена декларация за семейно, материално и имотно състояние на Д. Г. А., с която същата в графа „Имотно състояние“ е декларирала само процесната идеална част от делбения имот. Свидетелката С. Д.-майка на страните по делото е посочила, че в дворното място в[жк], ул. „40“ № 20 има две къщи-процесната къща и тази на сина й.От м.януари 2021г. само тя и дъщеря й живеят в къщата. Свидетелката М. М.-А.-съпруга на ответника от 2003г. е дала сведения, че води дела по ЗЗДН с ищцата.Със съпруга й и двете им деца живеят в общ двор в съседна къща от 2011-2012 г.Заявява, че проблемите на Д. с Б. са започнали след смъртта на свекър й, когато тя е започнала да идва в тяхната къща и да изнудва съпруга й да се откаже от наследствения дял, който има от процесната къща, пращала е и свекърва й по същия повод.Всяко идване е приключвало със скандал от страна на ищцата, която е ставала агресивна, крещяла е и е обиждала, защото брат й отказва да прехвърли дела си от къщата.В последните години в процесната къща живее основно свекърва й.Има периоди, в които ищцата идва, после изчезва за 2-3 дни, после пак се връща.Б. никога не е възразявал да живее там нито майка му, нито ищцата и не е имал претенции към майка му да освободи къщата.От месец януари 2021г., откакто съпругът й е изпратил нотариална покана, с която е поканил ищцата да му плаща наем, тя вече целенасочено е започнала да пребивава постоянно в къщата и са по-малко дните, в които липсва от къщата. Основно последната година къщата се ползва и от нея, и от свекърва й. Отделно предоставя за ползване къщата и на трети лица. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Съгласно т.8 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС комбинирана /смесена/ е съсобствеността, възникнала в резултат на повече от един юридически факт- прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан.Комбинирана съсобственост не е налице, когато сънаследниците извършват помежду си разпоредителни сделки.В този случай сделката не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата на съсобствеността на един от наследниците.В случая съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство и правна сделка, сключена между сънаследници, поради което е прието, че не е налице смесена съсобственост.От събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот е неподеляем.Не е установено безспорно обаче към момента на откриване на наследството на наследодателя на страните /09.09.2013 г./ ищцата е живяла в процесния имот.От показанията на свидетелката С. Д. е установено, че ищцата ползва имота от от м.януари 2021г.Липсват доказателства за местоживеенето на съделителката преди този момент.Обстоятелството, че този адрес е посочен в удостоверението за наследници не е доказателство, че лицето фактически е живяло на този адрес.При това положение е прието, че не е проведено пълно и главно доказване на това обстоятелство, поради което не са налице предпоставките за възлагане на имота на ищцата. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика, което е основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е изложил подробни мотиви относно следното: допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем съобразно квотите на страните, а по своето предназначение е жилищен – служи за задоволяване на жилищни нужди и отговаря на изискванията по чл.40 от ЗУТ и §5, т.30 от ДР на ЗУТ; съделителят, който е направил възлагателната претенция по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е доказал, че няма друго жилище чрез представената по делото декларация за имотно състояние; съсобствеността върху общия имот е възникнало по наследяване, като прехвърлянето на идеални части от един сънаследник на друг не води до възникване на смесена съсобственост, която може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на публична продан, а не и чрез възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК /ТР№1/2004г. на ОСГК на ВКС/; съделителят, който е предявил възлагателната претенция, да е живял в имота към момента на откриване на наследството: въззивният съд е изложил мотиви, че това означава трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение, като използването на имота следва да бъде за задоволяване на жилищни нужди.Посочено е, че този факт следва да бъде установен в условията на пълно доказване, което в конкретния случай не е било сторено.Прието е, че този факт не може да се счита за доказан само поради това, че страната е посочила на основание чл.27, ал.1 от ЗБДС като свой постоянен адрес този на своя наследодател.От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата е започнала да живее постоянно в съсобствения имот от 2021г., т.е. осем години след настъпване на смъртта на общия наследодател Г. А. К., починал на 09.09.2013г., поради което претенцията за възлагане се явява неоснователна. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение