Определение № 730 от 17.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3257/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. С. С. от [населено място], обл. П., срещу определение № 262 от 19.06.2014 г., постановено по ч. т. д. № 280/2014 г. на Шуменски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1202/2014 г. по гр. д. № 602/2014 г. на Шуменски районен съд, с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на П. С. С. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение и по съображения в жалбата моли за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника [фирма] - с Б., обл. П., който изразява становище за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и за основателност на частната касационна жалба. Препис от частната касационна жалба е връчен и на ответника Хайк Х. Г. със съдебен адрес в [населено място], който не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по дело, образувано по предявени при условията на субективно и обективно съединяване искове за обявяване нищожност на договор за покупко - продажба на недвижими имоти, евентуално - за унищожаване на договора. Предвид обстоятелството, че ищецът е обосновал активната си легитимация и правния си интерес от предявяване на исковете с качеството си на едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество - продавач по договора, делото следва да се квалифицира като търговско. В исковата молба ищецът е посочил цена на исковете 10 000 лв., близка до уговорената в договора продажна цена на прехвърлените недвижими имоти /9 900 лв./. Търговският характер на делото и цената на исковете, което не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационен контрол по търговски дела - 10 000 лв., обосновават извод, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,