Определение № 1136 от 11.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 592/2025 г.

ВКСIV гражданско отделение11.03.2025 г.докладчик Ерик Василев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 28/07.01.2025г. по ч.гр.д.№ 4341/2024 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на К. М. М., чрез адвокат М. И. от АК – Велико Търново, срещу определение № 28/07.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 4341/ 2024 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което се оставя без разглеждане подадената от нея частна касационна жалба против определение № 1280/04.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 793/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, съгласно чл.274, ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу определение, което прегражда по-нататъшното разглеждане на делото, поради което е редовна и процесуално допустима. Производството по ч.гр.д.№ 4341/2024 г. на ВКС, IV г.о., е било образувано по частна касационна жалба на К. М. М. срещу определение № 1280/04.10.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 793/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се потвърждава връщане на исковата молба по гр.д.№ 1627/2024 г. на РС Горна Оряховица, да се приеме за установено, че К. М. М. не дължи месечна издръжка за м.март 2024 г. в размер на 300 лева на детето М. М. М.. Според решаващия състав на ВКС. определението не подлежи на обжалване, тъй като е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3 ГПК. Определението е правилно и съобразено с изискванията на процесуалния закон. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че преди постановяване на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени допустимостта и редовността на жалбата, с която е сезиран. Когато констатира, че постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване, подадената жалба се оставя без разглеждане, а съдът прекратява производството. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 и 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева, вкл. по исковете за издръжка. В случая е предявен установителен иск, чиято цена се определя по чл.69, ал.1, т.1 ГПК и по арг.от чл.274, ал.4 ГПК правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5