Определение № 97 от 13.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 243/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 144 от 20.07.2023г. по гр.д. № 223/2023г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1532 от 30.11.2022г. на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 2288/2020г. за отхвърляне на предявения от В. Б. И. срещу Община Варна иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на 25 001лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес, безсъние, чувство за безпомощност, накърняване на достойнството в качеството му на собственик на жилищна сграда и гараж в ПИ *** по КК на [населено място], поради бездействие на служители на Община Варна да предотвратят и санкционират незаконни строежи, находящи се в 29 подрайон на[жк], с което е нарушена площта на хигиенизиращата зона на гробищен парк „Аспарухово“, да предотвратят отнемането на реална част с площ от 123,73 кв.м. от ползвания от ищеца имот и превръщането й в незаконен път до съседните имоти, в които има незаконни постройки. Решението се обжалва от ищеца В. Б. И.. Касационната жалба е приподписана от адвокат. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визира основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като се твърди, че решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретен правен въпрос не е формулиран. Поддържа се, че съдът е придал правно значение на факти, които са принципно неотносими към отговорността; решението е резултат на неточно прилагане на нормата на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, поради което е нарушен принципът на законност; възприетите в решението правни разрешения по действието на нормативните актове, предизвикват неточното му прилагане. В изложение, подадено от касатора, но не приподписано от адвокат, е поставен правен въпрос: може ли да се ползва с право по чл. 45 ЗЗД ползвател на недвижим имот, който е изградил или наследил жилищна сграда в имот - частна държавна собственост, за сградата е издаден констативен нотариален акт и държавата не препятства владението на ползвателя. Ответникът Община Варна чрез пълномощника си юрк. Д. заявява становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е от В. И. против Община Варна иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на жилищна сграда и гараж в [населено място], [улица], за което притежава нотариален акт от 2005г. Постройката е изградена от наследодателя му, негов баща - Б. И., а през 1977г. ищецът извършил основен ремонт и преустройство; изградил през 1977г. със строително разрешение №70/1976г. гараж с площ от 22 кв.м.; по предписание на Община Варна изградил и подпорна стена. Земята, върху която са изградени постройките, била частна държавна собственост, впоследствие обявена за общинска собственост и Общината прокарала път. Ищецът сочи, че живее в имота от 1949г. /когато е роден/ и че длъжностните лица в Община Варна проявяват търпимост към незаконно изградени постройки в имоти района, които са опасни за живота и здравето на живущите; имотите попадат в хигиенно-защитната зона на гробищен парк Аспарухово, в която е забранено изграждане на жилищни постройки и въвеждането им в експлоатация; въпреки това са издавани разрешения за строеж без основание и при нарушение на изискванията за височина на сградите и без геоложки проучвания; нарушават се изискванията на Наредба № 21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове и Наредба №7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Вследствие на поведението на ответника, изразяващо се действия и бездействия, свързани с изпълнение на публично-административните му функции: издаване на разрешения за строеж в зона, в която е забранено строителство на жилищни сгради, неосъществяване на контрол за извършено незаконно строителство, неподаване на сигнали до ДНСК за премахване на незаконно изградени строежи, ищецът е претърпял вреди. Вредите се изразяват в следното: отнемане на част от имота, чиито ползвател е, за нуждите на съседни парцели, като по този начин ищецът е лишен от възможност да ползва цялата площ на имота; разрушаване на гаража и част от оградата; ищецът е принуден да живее в нездравословна среда поради презастрояването на района; системно му се налага да влиза в конфликти със съседите, които нерегламентирано преминават с МПС през имота и му оказват психически тормоз; изпитва стрес, безсъние и се чувства безпомощен и с накърнено достойнство. Ответната община е оспорила иска с твърдения, че ищецът ползва ПИ № *, който е идентичен с ПИ *** по КК на [населено място], с площ от 517 кв.м., за който е съставен АДС №5518/01.02.2005г. и АОЧС № 9785/10.10.2014г. С влязло в сила решение е отхвърлен иска на ищеца В. Б. И. и съпругата му срещу Държавата и Община Варна за признаване правото на собственост върху поземления имот. Поддържа се от общината, че сградите в имота са незаконно изградени. Решаващият съд е намерил за безспорно, че ищецът ползва горепосочения поземлен имот в[жк]на [улица], за който е съставен акт за частна държавна собственост през 2005г. и акт за частна общинска собственост през 2014г. С влязло в сила решение № 2144/25.05.2017г., постановено по гр. д. № 8408/2016г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от В. Б. И. и С. Т. И. иск против Държавата и Община Варна за установяване, че ищците са придобили по давност поземления имот. Според представеното разрешение за строеж №70/01.10.1976г., на наследодателя на ищеца е разрешено да изгради в имота „клозет“ с размери 1,5/1,5 м. По делото не се спори, че ищецът притежава изградените от него в държавното дворно място гараж с площ от 22 кв.м. и жилище с площ от 85 кв.м., но документи за отстъпено право на строеж не са налице. Приетите технически експертизи (първоначална и допълнителна) установяват, че поземленият имот е ограден от всички страни; от северната страна оградата е изградена върху бетонна подпорна стена. Вещите лица описват, че в имота е изградена жилищна сграда с площ от 107 кв.м. на границата със съседния парцел и стопанска постройка с площ от 22 кв.м., записани в КККР на С. Т. И. и В. Б. И. въз основа на нотариален акт № 34/2005г.; описаният в исковата молба гараж не съществува на място; разположението на сграда с идентификатор **** не съответства на разположението и площта на сградата, предвидена за изграждане с издаденото разрешение за строеж №70/01.10.1976г. сграда с площ от 2,5 кв.м.; видно от удостоверение от 25.02.2005г. издадено от Община Варна ищецът е съборил старата сграда и е изградил нова на нейно място, като е достроил стая и входно антре; по повод завишения размер на изграденото има издадено наказателно постановление; не са открити данни за подавани заявления за издаване на акт за узаконяване Вещите лица сочат, че изграденият път не засяга процесния имот, както и имот * /записан в КП на Б. И./, а представлява негова граница. Хигиенно-защитната зона Гробищен парк Аспарухово се намира на 200-300м. околовръстно около гробището, като имотът попада в тези 200м. Съгласно ОУП на гр. Варна от 2012г. имотът е в територия за озеленяване- терен отреден за озеленяване и улици, реки, дерета и други открити водни течения. В допълнителното заключение вещите лица са посочили, че за Гробищен парк Аспарухово няма влязъл в сила ПУП, поради което и не е определена хигиенно-защитна зона по смисъла на Наредба №2/21.04.2011г. и Наредба №7/2003г. Съгласно ОГП/1982г. имотът е извън регулацията на гр. Варна, а съгласно предвижданията на ТУП, одобрен с решение №32/27.05.1998г., имотът попада в „жилищна зона в регулация“. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът е намерил, че не се установява наличието на нито една от предпоставките за ангажирането на отговорността на ответника Община Варна по чл.49 ЗЗД. Съдът е посочил, че ищецът е този, който следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, че е претърпял вреди, т.е. засягане на негови права, блага и интереси, интензитет и продължителност на вредите, както и, че същите са настъпили в резултат на противоправно поведение на служители на ответника. Такова доказване от ищеца не е проведено. Не е установено противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в допускане на незаконно строителство и несанкциониране на строежи, изградени в близост да гробищния парк. Видно, че ищецът е ползвател на сграда, изградена без разрешение за строеж, в общински имот, попадащ в зоната от 200м. до гробищен парк, в парцел предвиден за озеленяване. Поземленият имот е бил държавна собственост, а понастоящем общинска собственост и в полза на ищеца или на неговия наследодател не е било учредено право на строеж, нито е издадено разрешение за строеж за изградените в имота сгради или на акт за узаконяване на същите. Предвид това, че ищецът ползва сграда, изградена незаконно в чужд имот, то същият не може да черпи права, произтичащи от собственото си или на наследодателя му незаконосъобразно поведение, като ангажира отговорността на ответника за това, че с бездействие е позволил изграждане на незаконни строежи, както и че не санкционирал лицата, които са ги извършили, какъвто е самият той. Не е установено от доказателствата и противоправно деяние от страна на ответника във връзка с изграждане на път и отнемане на части от процесния имот. Приетите по делото заключения на технически експертизи сочат, че изграденият път не засяга имота, а е негова граница. Проследявайки действалите планове за територията, в която попада имота, вещите лица са категорични, че отнемане на част от ползвания от ищеца имот не е осъществено. По отношение на твърдяното бездействие на служители на ответника във връзка с опазването на хигиенно-защитната зона на парк Аспарухово, то от ангажираните доказателства не се установява да е налице такава зона. В писмо вх.№ 17711/21.07.2022г. на Главен държавен здравен инспектор се сочи, че понастоящем не са налице нормативни изисквания за съществуване на хигиенно-защитни зони към гробищните паркове. Задължителни отстояния са били определени в Наредба №7/1992г., отменена с ДВ, бр.38/2011г. Защитните зони от 300м. са били регламентирани императивно в т.363 от наредбата, като определените отстояния е следвало да се спазват от компетентните органи при процедурите по устройство на територията, вкл. при изготвяне и приемане на общи и подробни устройствени планове на територията на съответната община. Аналогична е и уредбата по предходната Наредба №21/1984г. за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове. Действащата към настоящия момент Наредба № 2 от 2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове, не регламентира задължителни отстояния /хигиенно-защитни зони/ между обекти, подлежащи на здравна защита и производствени и други обекти и дейности, потенциални източници на вредности в околната среда над допустимите здравни норми. Поради това при провеждане на процедурите по устройство на територията, изготвяне и приемане на общи и подробни устройствени планове, разрешаване на строежи, не съществува нормативно изискване за отстояние на сградите от гробищните паркове. По делото не са представени доказателства и не се установява издаване на разрешения за строеж в зоната от 300м. от гробищен парк Аспарухово, но дори да е било издадено такова, то не е противоправно. Съдът е посочил и че ищецът не е ангажирал доказателства и за твърдените в исковата молба неимуществени вреди - негативни изживявания, стрес, безсъние, чувство за безпомощност, накърняване на достойнството, в резултата на действия и бездействия от страна на служители на ответника. По тези съображения е отхвърлил иска. При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице. В приложеното изложение, приподписано съгласно чл. 284, ал.2 ГПК, липсва формулиран правен въпрос, разрешен от съда и обусловил изводите му. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание да се откаже допускане на касационно обжалване съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. Липсва съмнение относно нищожността и допустимостта на решението или за неговата очевидна неправилност, които са служебно приложимите основания за достъп до касационен контрол. Изложените доводи, че съдът е придал правно значение на факти, които са неотносими към отговорността, че решението е резултат на неточно прилагане на нормата на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и че възприетите в решението правни разрешения по действието на нормативните актове, предизвикват неточното му прилагане, съставляват оплаквания за неправилност, които от една страна са заявени твърде общо, а от друга страна - не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК. Дори да бъде разгледан формулираният от самия касатор въпрос: може ли да се ползва с права по чл. 45 ЗЗД ползвател на недвижим имот, който е изградил или наследил жилищна сграда в имот - частна държавна собственост, за която сграда е издаден констативен нотариален акт и държавата не препятства владението на ползвателя; то този въпрос не е разрешен в обжалвания акт и не е обусловил изхода на спора. Съдът не е приел, че ищецът, като ползвател на сграда, изобщо не може да претендира за отговорност по чл. 45 ЗЗД, а е счел, че не са доказани законовите предпоставки, от които възниква тази отговорност. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.