Определение № 2818 от 07.06.2024 г. на ВКС по д. № 1808/2024 г.

Производството е образувано по чл. 135, ал. 5 АПК като спор за подсъдност между общите и административните съдилища. С определение № 468 от 13.05.2024г. на Ловешки районен съд по гр.д. № 631/2023г. е повдигнат спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Производството по гр.д. № 631/2023г. на Ловешки районен съд е образувано по иск на Г. В. В., който изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора в Ловеч, срещу служител на ГДИН, Затвора - П. И. Х С. (името на ответника е уточнено след издаване на съдебно удостоверение и събрана служебно от съда информация) за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на 24часови дежурства на ответника чрез действия, с които лишава ищеца от полагащото му се време за сън. Районният съд е дал указания на ищеца да посочи надлежен ответник по иска, какъвто се явява държавният орган, с който длъжностното лице - причинител е в трудови или служебни правоотношения. От страна ищеца е заявено, че искът му е по чл. 45 ЗЗД, по общия ред и го поддържа срещу посочения ответник. С определение от 31.05.2023г. Ловешки районен съд е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Административен съд-Плевен, излагайки съображения, че се касае до предявен иск по чл. 284 ЗИНЗС, който иск е родово подсъден на административните съдилища и се разглежда по глава ХІ от АПК. Това определение е обжалвано от ищеца пред окръжния съд. С определение от 11.07.2023г. по ч.гр.д. № 527/2023г. Великотърновски окръжен съд (определен като компетентен по реда на чл. 23, ал.3 ГПК след отвод на съдиите от Ловешки окръжен съд) е отменил определението от 31.05.2023г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Прието е в мотивите на определението, че волята на ищеца кой да бъде ответник по иска му е ясна и е недопустимо да бъде тълкувана от съда поправително като насочена към друг правен субект - Държавата. Дали предпочетеният от ищеца ответник отговаря за претендираните вреди е въпрос по същество на спора, а не на правораздавателна компетентност. След връщане на делото Ловешки районен съд е продължил разглеждането му като е изпратил препис от исковата молба на уточнения ответник и от последния е постъпил отговор. С определение от 13.05.2024г. съдът е посочил, че въпреки отменителното определение на Великотърновски окръжен съд продължава да счита, че делото не му е подсъдно, тъй като се касае до предявен иск по чл. 284 ЗИНЗС доколкото ищецът претендира вреди от действия на ответника в качеството му на служител на Затвора-П. по време на нощни дежурства в посочен период. Този иск е подсъден на административните съдилища съгласно чл. 285, ал.1 от посочения закон. Поради това е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като съобрази горните фактически обстоятелства счита, че не е надлежно сезиран със спор за подсъдност между общите и административните съдилища по смисъла на чл.135, ал.5 АПК. Такъв спор би бил налице, ако гражданският съд изпрати делото на административния и последният откаже да го приеме за разглеждане. В случая делото не е достигало до административен съд, за да вземе той становище, че делото не му е подсъдно и да се отнесе въпроса за разрешаване пред смесен петчленен състав. Ловешки районен съд с определението си от 31.05.2023г. е изпратил делото на административен съд, но това негово определение е отменено от окръжния съд по реда на инстанционния контрол и делото му е върнато за продължаване съдопроизводствените действия. Определението на горната инстанция е задължително за долустоящия съд - чл. 278, ал.3 ГПК. Поради това първостепенният съд не може повторно, при пълно несъобразяване с указанията на въззивната инстанция, да изпраща делото по подсъдност на административен съд, а следва да продължи разглеждането на спора. Предвид изложеното производството по образуваното дело пред настоящия петчленен състав дело следва да се прекрати поради отсъствие на спор за подсъдност и делото следва да се върне на Ловешки районен съд, който да продължи разглеждането му в съответствие с указанията в отменителното определение на Великотърновски окръжен съд. Воден от горното настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд