Определение № 570 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на П. К. С. срещу решение №1505/13.12.2019г., постановено по в.гр.д. № 1607/2019г. на Варненски окръжен съд. Въззивният съд е разрешил правен спор между ищеца П. С. и ответника К. М., възникнал от твърдения на ищеца, че е осъдил ответника и неговия син с влязло в сила решение по в.гр.д. 1468/14г. на Варненски окръжен съд да му върнат предоставен заем, съответно по 3100лв. и 3000лв., обезпечен с 2бр. запис на заповед.. В хода на гражданското дело на 08.03.2013г. ответникът обаче е подал жалба до началника на ІІ РУ на ОД на МВР- В., в който е изложил твърдения, че ищецът е ползвал подправени 2броя записи на заповед. Тъй като записите на заповед били автентични, то ищецът е бил набеден и оклеветен, като подаденият сигнал представлявал злоупотреба с право. Било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, от което ищецът претърпял вреди. Поискал е обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на 9714,40лв.. В срока за отговор ответникът е възразил, че не носи отговорност за действията на Прокуратурата, и че липсва вреда и причинна връзка. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че правоохранителните органи били сезирани от ответника с искане за проверка на документи, за които е имало съмнение, че са подправени, като ответникът не е твърдял, че ищецът е извършил подправката. Ответникът не е имал съзнание за липса на престъпление, тъй като жалбата до МВР- В. била подадена преди да е била изготвена съдебно- почеркова експертиза по гражданско дело между страните, която е установила истинност на двата броя записи на заповед. Поради което съдът заключил, че липсва умисъл и злоупотреба с право. В касационната жалба срещу решението, ищецът е въвел доводи, че претендира право на обезщетение за накърнени чест, достойнство и добро име по правото на ЕС, а съдът неправилно приложил вътрешното право, при положение, че правото на ЕС е с предимство. В тази връзка в изложението се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, както и поради очевидна неправилност. Касаторът е формулирал следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да приложи с предимство правото на ПЕС? 2. Длъжен ли е съдът да приложи принципа на равностойност? 3. Длъжен ли е съдът да обсъди предпоставките за присъждане на обезщетение? 4. Длъжен ли е съдът да осигури субективните права, възникнали от ПЕС? 5. Длъжен ли е съдът да приложи с предимство правото на ПЕС? 6. Длъжен ли е съдът да приложи принципът на справедливост при нарушение на правото на справедлив процес? 7. Длъжен ли е съдът да мотивира решението си съгласно ПЕС? 8. Длъжен ли е въззивният съд да приложи ПЕС с директен ефект? 9. Длъжен ли е съдът да зачете КРБ и ПЕС? 10. Длъжен ли е съдът да зачете принципите за неприкосновеност на частната собственост, ненакърнимост на човешкото достойнство и забрана за злоупотреба с право? 11. Длъжен ли е съдът да приложи пряко разпоредбата на чл. 121, ал.2 КРБ? 12. Налице ли е съществено нарушение на право по ПЕС, когато има неоснователно, неправомерно действие? 13. Следва ли да ангажира отговорността на ответника за претърпени от ищеца вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление? 14. Когато се претнидарт вреди в рамките на обичайното, може ли съдът да приеме за установени вреди над обичайното като интензитет? 15. Допустимо ли е гражданският съд да не зачете правото на обезщетение на вреди от незаконно възбудено наказателно производство? 16. Длъжен ли е съдът да разгледа доводи за злоупотреба с право? 17. Налице ли е противоправно деяние при клевета? 18. Превратното упражняване на субективни права представлява ли противоправно поведение? 19. Длъжен ли е съдът да се произнесе в съответствие с обективната истина? 20. Необсъждането на фактите и доводите представлява ли съществено процесуално нарушение? 21. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност? 22. Длъжен ли е съдът да обсъди обстоятелствата по делото, заявените доводи и възражения? 23. Може ли въззивният съд да основе изводите си на произволно избрани и превратно тълкувани доказателства? За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 ГПК съгласно т.р. №1/2010г. на ОСГТК е необходимо да е изпълнена общата предпоставка от хипотезата на нормата и поне една от допълнителните предпоставки, уредени в т.1,т.2 и т.3 на разпоредбата. Общата предпоставка е налице, когато касаторът формулира обуславящ правен въпрос (въпрос по тълкуване на правна норма), по който се е произнесъл въззивния съд и отговорът му е от значение за правните изводи и решаването на спора. Допълнителните предпоставки изискват въззивният съд да се произнесъл алтернативно в противоречие с практиката на ВКС, КСРБ и Съда на ЕС, или разрешаването на поставения въпрос да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото. В случая решаващите изводи на въззивния съд са били, че при упражняване на правото на защита е налице деликт само при злоупотреба с право, с умишлена форма на вина, а за установяването на тези обстоятелства, доказателствена тежест носи страната, която ги твърди. Клеветата и набедяването като престъпление следва да бъде установени по реда на НПК, а за действията на Прокуратурата на РБ по образуване на досъдебно производство, не носи отговорност лицето, което е подало сигнал. В рамките на така очертаните решаващи изводи на въззивния съд единствените относими въпроси включени в изложението на касатора, по които въззивният съд се е произнесъл и са обусловили правните му изводи са следните: налице ли е противоправност при неоснователно отричане на право; кога жалбата до Прокуратурата на РБ срещу дадено лице осъществява деликт; какво представлява злоупотребата с право; клеветата и набедяването представляват ли деликт; кой носи тежестта да докаже умишлената вина, и длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид всички доказателства и възражения на страните и да изготви собствени мотиви за установените релевантни факти. Останалите въпроси от изложението относно предимството на ПЕС, прякото действие на КРБ, приложимостта на принципите за равностойност, справедлив процес, обективната истина в процеса, неприкосновеност на частната собственост, ненакърнимост на честта, достойнството и правото на добро име, не са относими. Това е така, защото квалификацията на спорното право е по чл. 3 ГПК и чл. 45 ЗЗД, които норми отразяват принципите да не се черпят права от собствено недобросъвестно поведение и да не се вреди другиму. Касаторът не посочва норми от ПЕС или КРБ, на които тези норми да противоречат, а и няма как да е иначе, защото тези норми са израз на основни принципи в правото и са основополагащи за изграждането на правните системи. Що се касае за приложимостта на принципите за равностойност, обективна истина и справедлив процес, касаторът се позовава на тях с оплакването, че му е отхвърлен иска, като не сочи конкретни действия на съда, които да са накърнили правото му на участие в процеса, освен това по фактите не съществува спор между страните. Принципът за неприкосновеност на частната собственост е абсолютно неотносим, тъй като делото няма за предмет вещно право, а по отношение накърнените чест, достойнство и право на добро име, съдът не се е произнесъл, тъй като е установил, че липсва противоправно поведение, поради което не е разсъждавал върху останалите предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност. По поставените обуславящи въпроси обаче, не са налице допълнителните предпоставки от хипотезата на ЧЛ. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Според решение №1347/08г. на ІІ ГО когато едно частно лице предяви неоснователен иск пред съд, или подаде неоснователна тъжба, то не носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания. Това е така, тъй като искането за защита на накърнени права представлява една правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл. 45 от ЗЗД се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. В същия смисъл според решение №242/09г. на ВКС ІІІ ГО само по себе си -подаването на жалбите до Прокуратурата на РБ не е противоправно действие. Същото е свързано със законоустановена възможност на всяко едно лице да изпраща съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление, които от своя страна извършват преценка дали това съобщение съставлява или не законен повод по смисъла на чл. 207 от НПК за образуване на досъдебното производство. Следователно - действието по подаване на жалба (изпращане на съобщение) не е виновно. Съгласно тълкувателно решение по т.д. №3/2011г. при упражняване на субективните права, съобразно нормативно предписания начин - с оглед на установения от закона режим, гражданскоправният субект осъществява правомерно поведение, а в противен случай поведението му е неправомерно. Злоупотребата с права е особен случай на незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и последици. Това е проява на правен субект - физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен резултат - вреда. Съгласно решение № 202/18г. на ІV ГО могат да бъдат установени по ГПК престъпни обстоятелства, които са от значение за граждански правоотношения или за отмяна на влезли в сила решения, само когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или проведено поради пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, а също и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Съгласно решение №274/11г. на ІІІ ГО възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД, когато липсва самостоятелност на изпълнителя. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната практика на ВКС, тъй като е приел, че при упражняване на право на защита неоснователните претенции не представляват деликт. А за да е налице деликт е необходимо злоупотреба с право- противоправно поведение извършено умишлено. А умишлената вина не се предполага, а се доказва от страната, която я твърди. В тази връзка въззивният съд е посочил, че ответникът по делото е следвало да знае, че документите не са подправени, а съдебно- почерковата експертиза за установяване на автентичността на 2бр. запис на заповеди е била изготвена по- късно, и освен това ответникът е твърдял в сигнала до Прокуратурата, че има съмнение за техническа подправка на документите, и не е твърдял, че ищецът е извършил подправка на документи. Отново в съответствие с практиката въззивният съд е приел, че клеветата и набедяването като престъпления са безспорно противоправно поведение, което осъществява деликт, но престъпните обстоятелства се установяват само по реда на НПК, но не и по реда на ГПК, освен в случаите, когато наказателното производство не може да бъде образувано или е прекратено. Липсва противоречие с практиката на ВКС и в частта, в която въззивният съд е приел, че лицето, което е подало сигнал до Прокуратурата не може да отговаря като възложител по чл. 49 ЗЗД, защото Прокуратурата действа самостоятелно и е независима в преценката на фактите и вземането на решения относно това дали да образува досъдебно производство, да повдигне обвинение и т.н.. Във всичките тези случаи липсва допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване. Касаторът не представя практика на КСРБ или на Съда на ЕС, която да разрешава по друг начин въпросите за злоупотреба с право, упражняване на право на защита, фактическият състав на злоупотребата с право и на забраната да се вреди другиму, и с която практика, разрешенията дадени от ВКС да влизат в противоречие, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото липсват основания за изменение на практиката на ВКС. Съгласно постановките на т.р. №1/10г. на ОСГТК за това е необходимо промяна в законодателството или в обществените условия. Не е налице и очевидна неправилност, защото липсва противоречие в мотивите, поради неправилно приложение на правилата на формалната или правна логика. Не се установява при илагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, грубо нарушение на правилата на формалната логика, което да личи само от мотивите на решението, без извършване на анализ на материалите по делото, респективно – без да се преценяват. При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да плати на основание чл. 38 За и чл. 78, ал.3 ГПК на адвокат Р. Д. сумата от 816лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Воден от горното, ВКС ІІІ ГО